Захарна фабрика е обект от изключителна важност за гр. София и именно затова ареалът ѝ е включен в зоната за социално въздействие на ИПГВР. Комплексът се намира на 15 мин. от центъра на столицата и притежава високи архитектурни качества. Построен в края на XIX век, през 1998 е обявен за архитектурно-строителен производствен комплекс от национално значение. Тогава се взима решение да му се придаде социална насоченост, съчетана с търговски и изложбени площи. Вместо това в последното десетилетие Захарна фабрика е подложена на разграбване и разруха. Обектът е в критично състояние, което предполага спешната му консервация, реконструкция и адаптация.

Развитието на науката и напредъкът в технологиите оставя много подобни индустриални комплекси без функция, а поради разрастването на градовете те попадат в централните части на урбанизираните територии, като по този начин създават сериозни комуникационни, устройствени и социални проблеми. Налага се тенденцията този тип комплекси да се превръщат в места за КУЛТУРА, тъй като притежават уникални пространства, подходящи за социализиране на съвременното общество. Но КАКВО ВСЪЩНОСТ Е КУЛТУРА? Културата са всички видове изкуство, нивото на образованост на обществото, възпитанието и маниерите. А тук следва въпросът какво искаме да възпитаме в бъдещите поколения.

Проектът предлага отстраняване на незаконно построените постройки и освобождаване на фронта към Западен парк. Жилищните сгради се превръщат в места за временно настаняване. Производствените сгради обаче се сдобиват с ново производство – това на КУЛТУРА. Незастроените площи стават естествено продължение на парка, като се обособява и сцена за временни събития на открито.

Три са основните елементи, образуващи пространствата. Устройствените ОСИ на комплекса се транслират и се налагат като основни комуникации.
Създадена е вътрeшна УЛИЦА на три нива, която отвежда посетителя до всичките зони на сградата. Съществуващият вътрешен ДВОР е мултиплициран, като по този начин се обособяват разнообразни пространствата с подходящ микроклимат за рекреация. "ПОКРИТИЯТ ПЛОЩАД" е сцена за различни изложби и конференции.
Именно там във "висящи" паралелепипеди е разположен и един от културно-информационните центрове на столицата, където всеки може да се запознае с културните събития в София, да получи информация за съществуващи проекти и обществени поръчки.

Функциите на Фабриката за КУЛТУРА са тясно обвързани с различните изкуства. В магазини, разположени от двете страни на "улицата", посетителят може да намери специализирани артикули от различни естество и автори. Детски кът с музейна част пък запознава децата със заобикалящата ги среда. На второ ниво са разположени работилници за мода, рисуване, архитектура. Така младото поколение твори пред очите на широката публика, а обществото се запознава с различни техники и изкуства.
Предвидени са помещения за репетиции на танцови и музикални групи. На трето ниво е разположена игрална зала с билярд, зали за игра, бар с тераса с изглед към парка. В музеят чрез интерактивни изложби е представена историята на комплекса и неговата реконструкция, интересни факти за захарта и различните видове захар.

Голямата производстевна сграда е свързана с топла връзка с кулинарната част, където са разположени ресторант, магазини за захарни изделия, кафенета и демонстрационна за производството на шоколад. Търговските площи са обърнати към производствената улица, като по този начин я превръщат в основна комуникация на открито.

Архитектурният облик на сградите е съобразен със съвременните тенденции и с високата културно-историческа стойност на обекта. Силуетът е запазен, а материалите, които се предлагат, са стъкло и перфорирана кортенска стомана. Новата фасада интерпретира в негатив отворите на сградата в зависимост от ажурността на материала. Там, където в оригинал има отвор, перфорацията на новата фасада е по-ситна, а на мястото на зидовете по-ажурна. Новите обеми отстъпват навътре от оригиналните фасади на допълнителна метална конструкция от рамки. По този начин оригиналните зидове се явяват като апликация на новите.

Дипломант: Десислава Ковачева
Дипломен ръководител: арх. Велина Панджарова