При изготвянето на ИПГВР на София се извършва детайлна оценка на жилищните територии в града. Много от тях, оценени като зони, нуждаещи се от намеса, са именно комплекси, застроени с жилища, изграждани по индустриален способ. Един от тези комплекси е "Левски Г" в североизточната част на София.

Комплексите концентрират както социално-икономически проблеми, така и физически и управленски предизвикателства, за много от които няма еднозначен отговор и все още липсват мащабни опити за тяхното разрешаване в родната практика. Като резултат от политическите и социалните промени в България през 90-те, комплексите се превръщат в сложна структура от частни и публични интереси – смесена собственост на многофамилните сгради и земята, върху която са построени, както и реституираните имоти между тях, затрудняващи всяка инициатива по обновяване.

Разработката разглежда предимно европейската практика по обновяване на жилищни комплекси и по-подробно комплексът Долфинхаус в Дъблин, Ирландия, който демонстрира формирането на трайни партньорства между общината, гражданите и специалистите в сферата. Използвайки наличните стратегически документи и програми в България и ОУП на град София и Столичната община, дипломната работа предлага организационен модел и пространствена концепция за обновяване.

Организационният модел предлага структура на участниците в обновяването на жк "Левски Г" и начина на тяхното взаимодействие, като дефинира структурите, които следва да се формират. Пространствената концепция залага на приоритетни мерки и проекти, използвайки текущите тенденции за развитие на територията. Изведени са две основни зони на развитие: Зона 1, обединяваща основно услугите и бизнеса, и Зона 2, която се фокусира върху публичните пространства, пешеходно ориентираните услуги и отдиха.

Автор: Мария Иванова
Ръководител: проф. д-р арх. В. Троева