Имахме свободата да реализираме идеите си
Къде поставяте този проект в работата ви по създаването на търговски центрове в България?
Пламен Нанов (П.Н.): Този проект е един от най-сложните с организацията на вътрешните пространства, смесеното паркиране – частично подземно, частично надземно, зареждането от две или три места, което също е различно от класическия тип мол като "Мол София". Доста голям като обем, той е и един от най-важните за нас.
Петя Демирева (П.Д.): Сложността на проекта не произлиза толкова от функцията, колкото от това, че в един момент се наложиха доста преработки с цел финансови спестявания. Хубавото е, че въпреки тях успяхме да съхраним качеството му.
П.Н: Проектът се появи в момента на настъпването на кризата. По време на самото проектиране и строителство приложихме успешни мерки за понижаване на строителната стойност. Дадохме идеи за най-скъпите части на сградата като горно осветление и фасади и постигнахме снижение, което се оцени от инвеститора. Но това, което Петя казва, е вярно: с много пестеливи средства трябваше да задържим архитектурата в автентичния й вид като цветове, фасадна облицовка, горно осветление, настилки, обществени места.
Наличието на предварителен идеен проект улеснява или затруднява работата ви впоследствие?
П.Д: От всички обекти, които сме правили с чужди архитекти, тук имахме най-голяма свобода да допълним сградата с наши идеи.
П.Н: Което се отразява и на качеството на архитектурата. Със "София аутлет център", който е изцяло наш проект, спечелихме награда.
Когато имаш подробен проект, до голяма степен ръцете ти са вързани. Дадено ли ти е правото да вземаш решения, е тежко, но си по-спокоен и свободен. В този случай организацията на фасадите и вътрешните пространства, атриумите, конструкцията са по наш проект, който не е трябвало да съгласуваме.
Какви промени наложи сертификацията по LEED за зелена сграда?
П.Д: По архитектурата във връзка с LEED нямаше кой знае какви промени. Появиха се много места за паркиране на велосипеди, съблекални и душове за колоездачите. Има обособени паркоместа за нискоемисионни автомобили. Сградата има малко остъклена площ, която допълнително беше намалена, така че енергийните загуби от нея са малко.
Каква сграда е "Галерия Бургас"?
П.Н: Сградата е завършен архитектурен продукт, базиран на минималистична естетика, проведена докрай, не панаира, който очакваме в мола. Това е изискана архитектура, последователно и точно проведена в интериора и екстериора. Не се натрапва, а прави жест на стоката и обитателя.
В градоустройствения контекст тя стои като извънземен предмет. Молът е сам за себе си, решен в един съвременен стил, който и като материали, и като структура няма нищо общо с обкръжението си.
"Кауфланд" и "Практикер" заедно с мола образуват комплекс с един огромен паркинг, който ще се превърне в обслужващ център на цялата южночерноморска зона.
Молът е комбиниран – пасажен плюс два атриума – вътрешни ядра, които организират пространството и ориентират.
Атриумите са огромни в сравнение с другите молове. Тези пространства са предвидени за градска структура. Тясната пътечка около ескалатора не създава усещането за площад, което ще видите тук. Съвсем логично е тук да се сложат пейки, фонтани, кафенета като на покрит площад, който е богато осветен и озеленен.
| Като основател и партньор в "Студио 17,5-С" арх. Пламен Нанов се нарежда сред пионерите в проектирането на търговски центрове. Бившият редовен асистент във Висшия институт за архитектура и строителство (днес Университета за архитектура, строителство и геодезия) е оставил следа в двете първи поколения молове в България с отличавани с награди сгради като "Мол София", "София аутлет център" и "Сердика център". Архитект Петя Демирева е водещият проектант на "Галерия Бургас", сграда, по която студиото работи съгласно идеен проект на американското бюро Laguarda.Low. |