През последните няколко десетилетия се усеща изключителен натиск върху южните територии на град София. Доскоро смятани за "селски" покрайнини на столицата, Симеоново, Драгалевци и Бояна се превръщат в предпочитаните от българския хайлайф места за живеене. Оттук следват и въпросите за това какво ги прави толкова атрактивни, как съжителстват местните с новозаселилите се и какви проблеми настъпват.

Близостта им до Витоша и удобната връзка с центъра на града са основните фактори за това развитие. Оттук следват и проблемите, които са доста сериозни:
• презастрояване
• липса на контакт с планината
• липса на комуникационни връзки в самите квартали
• липса на удобни връзки между кварталите
• липса на обслужваща система, която да осигури относителна самостоятелността на територията.

В разработката е изготвена устройствена концепция за интегрирано развитие на южните територии на София - кварталите Бояна, Драгалевци, Симеоново, с. Бистрица, с. Панчарево. Опорните точки са транспортните връзки на територията, природните ресурси, селищната мрежа, влиянията на територията, демографската и икономическа характеристика на територията и туристически потенциал. След анализа е изведен потенциал за развитие на територията с визия и цели. 
Значение на градското развитие

В съвременното градоустройство, за да се създаде жива градска тъкан, е нужно тя да бъде полифункционална, за да отговаря на динамиката на нашата епоха. Затова тенденцията в съвременното планиране определя като важен принцип създаването на компактни многофункционални структури. Тази тенденция трябва да противодейства на стремежа за разрастване на града, за прекомерна урбанизация. Освен това от особено значение е планиране на общото, а не на парче. 

Кое е основното в понятието "връзка на София с планината" – ключов фактор за развитието на тази градска част и възможност да излезе от стереотипа "спалня на София", предлагайки не само на своите обитатели, но и на евентуалните си гости динамичен и различен начин на живот, привличайки с природа, като само чрез едно такова отворено към града развитие може да се постигне устойчивост.

Mодел на развитие
Основни принципи на концепцията: 
• изява на връзката София - Витоша – това би следвало да е методът за осмисляне на територията, който би привлякъл нови обитатели, за да се постигне локализация на активности и атрактивност за посетителите. Само така кварталът може да излезе от стереотипа "спалня-сателит на София"
• нови пешеходни направления и връзката им със зелената система - изявата на връзката с планината в концепцията не се търси с ново четирилентово шосе, а с "нови" пешеходни направления, и то организирани в мрежа. Всъщност това са забравените стари такива след плътното навлизане на автомобила в ежедневието ни. И сега те са обвързани и проходими, но предлагам малка и ефективна намеса – благоустрояване на конкретни точки, което ще доведе до подобрение в качеството на цялата система
• зони на уплътняване - всички съществуващи жилищни зони могат да се разглеждат като зони на уплътняване, в които постепенно старите сгради ще се заменят с нови, но отново в богато озеленени самостоятелни дворове. Заложените показатели в Общия устройствен план както за бившите вилни зони, така и за квартала с неговите прилежащи разширения предполагат поместване и на "разумни" жилищни сгради за колективно обитаване с "човешки" пропорции 
• зони, наситени с публична социална инфраструктура – основно се предвиждат по входящите артерии, за обвързване с компактния град
• зони на реконструкция –  двете основни зони на реконструкция са:
1) превръщането на Ботаническа градина в жилищен парк  
2) замяната на чисто обслужващите обекти (складове и магазини търговия на едро) със смесена функционална зона в прилежащата на пътен възел "Драгалевци" (срещата на южната дъга на Софийски околовръстен път с бул. "Черни връх") и оформянето на втори център на Драгалевци.

В показаната устройствена концепция за урбанистично развитие са постигнати условия за изграждане на идентичност на средата чрез изява на връзката с планината и утвърждаване на природните дадености  като ценност.