Обект на проучване в дипломната ми работа са жилищните комплекси, изграждани по индустриален способ в периода между началото на 60-те до края на 80-те години в Европа и в частност гр. София, и възможностите, принципите, стратегическите и методическите подходи при тяхното преструктуриране и обновяване.

Изборът на тематиката е продиктуван от големия брой жилищни комплекси и значителния брой население, живеещо в тях, особено в Централна и Източна Европа. Носители на модернизма, олицетворяващи новаторство и очакван висок стандарт на живот, предизвикали възхищение и еуфория при проектирането и строителството им, тези относително големи периферни територии днес концентрират социални, физически, естетически, функционални и екологични проблеми, към които трябва да се подходи с комплексни и интегрирани решения.
Панелните и стоманобетонни жилища в България, представляващи 31% от общия брой жилища, претърпяха политически и социално-икономически промени, които водят до нуждата от преосмисляне на концепцията за жилищен комплекс с нейните пространствени и социални характеристики и произтичащите от това проблеми.

В дипломната работа са анализирани устройствени, технически, социално-икономически и управленски аспекти на съвременното развитие на комплексите в ЦИЕ, формулирани са основни принципи и подходи за преструктуриране и обновяване на жилищни комплекси на база на изследвана европейска и българска практика и е идентифициран оптимален стратегически и методически подход за преструктуриране и обновяване на жилищни комплекси. За практическо приложение на систематизираните принципи е избрана територията на микрорайон 2 в жк "Люлин" – най-големият жилищен комплекс в България. Разработени са три варианта за бъдещо развитие – вариант I "Не расте, но старее" – запазване на съществуващото положение; вариант II "Не расте, но не старее" – прилагане на действащата нормативна уредба и практика; и вариант III "Расте и се обновява"– цялостно преструктуриране и обновяване на комплекса.

Най-същественият практически принос на дипломната работа е разработването на вариант III (представен на съпътстващите схеми), в който са приложени съвременни устройствени принципи за постигането на жизнена, многофункционална и предпочитана за живот, работа и отдих градска среда. Интеграция в градската структура и процеси, човешки мащаб, малки оживени пространства, качествен градски дизайн, благоприятно ослънчаване, достъпност, мобилност, социална политика, местна заетост и локални икономически дейности са част от принципите, които намират своето място в проекта, който едновременно се съобразява с изградената вече среда (територия, техническа инфраструктура и население), но и отговаря на съвременните изисквания на градското планиране.

Необходимо условие за реализацията на подобна устройствена инициатива е наличието на управленска структура (агенция) и специално разработени правила и нормативи за устройство на територията, които съвместно да осигурят и гарантират успешната реализация на подобен мащабен проект.

Искрено се надявам да имам възможност да приложа това, което съм научила в студентските си години, като принципи, подходи, етика, отговорност и професионализъм в една нова за България специалност, в собствената си родина, защото навън няма да има същото значение и удовлетворение. Надявам се повече от младите колеги, с които се дипломирахме, да имат възможността и желанието да работят за подобряване на средата, в която живеем.