След тригодишни усилени проектно-проучвателни и реставрационно-консервационни дейности емблематичният античен стадион на Филипопол на площад "Джумая" в центъра на Пловдив е с нова ослепителна визия.
За първи път от експонирането му през 70-те години на миналия век той става достъпен за широката публика. Посетителите вече ще могат да се разхождат на подземното археологическо ниво, където уникално се срещат античната улица-тунел, съхранените градежи на стадиона, пилоните на акведукта, автентичните зидани водопроводи и крепостната стена на Филипопол. Панорамна видеостена ще представя възстановка на изчезналото пространство на античния стадион, а негови разкрити елементи са обозначени и по протежение на главната пешеходна улица.
Атракция за туристите ще е поставеният на площадното ниво специално изработен макет в мащаб 1:100 на античния стадион на Филипопол.
 
Началото
На  21 април 2009 г. Комитетът на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) одобри грантовата кандидатура на проекта "Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване" с бенефициент Областна администрация – Пловдив, и партньори Норвежкият директорат за културно наследство, Българската асоциация за културен туризъм и община Пловдив. Проектът е селекциониран с най-висока оценка сред всички предложения, представени от български публични власти, и получава пълния размер на исканото финансиране – 896 825 евро, от които 83,51% – безвъзмездна финансова помощ от ФМ на ЕИП, 15% – национално съфинансиране, и 1.49% – финансиране от бенефициента и партньорите. Първоначалният срок на изпълнение бе април 2009 - април 2011 г., но вследствие на извършените нови археологически разкрития през 2010 г. се удължи с още една година. На 29 април 2012 г. официално ще бъде прерязана лентата на обновения археологически обект от премиера Бойко Борисов.
 
Проектът
Идейният проект за ревитализация на античния стадион е изготвен през 2008 г. от екип на Асоциацията за културен туризъм: проф. арх. Т. Кръстев – ръководител, арх. Д. Георгиева, арх. М. Велков и арх. В. Коларова. Той се явява първи етап от залегналата в общия устройствен план стратегия за създаване на т.нар. подземен музей на Филипопол.
Основният замисъл на проекта е да се изяви големият културен ресурс на античния стадион, който повече от 30 години стоеше парадоксално неизползван и в по-голямата си част неизвестен за гражданите и туристите на Пловдив. За създаване на пряк визуален контакт между горното площадно ниво и подземното археологическо пространство авторският екип предложи демонтиране на съществуващите тежки бетонови рамки, затварящи археологията, и нейното максимално разкриване чрез нова геометрия на отворите, пластично моделиране и озеленяване, художествено осветление и визуална комуникация. За пръв път се прилагат и мултимедийни технологии, чрез които се осъществяват виртуални връзки с археологическите ценности, съхранени на място или в Регионалния археологически музей, 3D модели на стадиона и др.

През 2010 г. се извърши актуализация на идейния проект в съответствие с последните археологически разкрития, направени под ръководството на археолога Мая Мартинова Кютова. Новите решения предвиждат плавно понижаване на площада от север към разкритата част на крепостната стена, по-широко отваряне на системата от антични зидани водопроводи и др. На тази основа се изготви и работният проект от колектив на "Плиска консултинг-архика" ДЗЗД: проф. арх. Т. Кръстев – методически ръководител, арх. Румяна Пройкова – водещ проектант, арх. М. Велков, арх. Ж. Ташков, арх. Д. Мущанова, Н. Стоянов – консервация, Б. Георгиев, арх. Ж. Джугаланова, археолог М. Мартинова-Кютова и комплексен екип от проектанти по инженерните специалности.

Основен принцип в проектното решение е експониране в автентичен вид на археологическия паметник, представляващ сложна съвкупност от разкрити останки от мраморната полукръгла сфендона на стадиона (седалки), крепостната стена на Марк Аврелий, антична улица и акведукт. Реинтеграция и реставрация има само там, където свършва хипотезата, обясни арх. Румяна Пройкова.

Чрез разширяване на северния експозиционен отвор се разкрива по-цялостно стратиграфията на античната улица и на крепостната стена и се постига по-силна и ясна изява на акведукта в градската среда.
В откритото пространство на юг от крепостната стена се експонира античната улица от оригинални каменни плочи с реинтеграция от декоративен бетон. В настилката са оформени експозиционни прозорци към античните шахти и към разкритата субструкция на крепостната стена. От нивото на последните запазени оригинални седалки до котата на изчезналия 14-ти последен ред е формиран озеленен скат, който прелива към съвременното площадно ниво. Частта от пистата се покрива с настилка от червени павета, за да бъде изявен нейният интегритет.

Старите бетонни ограждания се заменят с парапети от закалено стъкло с височина1.20 м и по този начин подземното антично пространство се възприема свободно от пешеходците. Вертикалната планировка на площада е изцяло съобразена със сложната и твърде затрудняваща нивелация на съществуващата бетонна плоча. Целта е постигане на единно площадно пространство с равномерен наклон на север, достъпно и за лица в неравностойно положение. С подходящи изразни средства върху настилката се маркират всички скрити елементи от археологическата структура. Устоите на акведукта са показани на горното площадно ниво чрез зелени бускети.

Озеленени пространства се оформят и на север от крепостната стена и в цялата западна зона.

На подземното ниво се обособява мултимедиен презентационен център. Като местоположение обхваща най-северната част на покритите пространства. Достъпът на посетителите е организиран по оста на античната улица – от входните витрини, изцяло отворени към северното открито археологическо пространство, към засводения проход и връзката с южното открито пространство, чрез система от леки метални решетъчни платформи и стълби. За хората в неравностойно положение е монтиран панорамен асансьор.
Във връзка с изпълнението на проекта е създаден и функционира ad hoc норвежко-български Център за градска археология за обмен на опит и комплексно обучение на студенти и млади специалисти.
 
Реализацията
Стартът на строително-монтажните и консервационни работи по ревитализация на античния стадион на Филипопол беше даден на 10 май 2011 г. от тогавашния областен управител, а сега кмет на Пловдив инж. Иван Тотев. След проведена обществена поръчка за изпълнител беше избран консорциум "Археология и реставрация" ДЗЗД с участието на "Подем" ООД и "Рестстрой" ООД. Общата стойност на договора е  711 708.88 лв. с ДДС, а срокът - до 15 декември 2011 г.

През май-юни 2011 г. се извършиха подготвителни дейности - демонтаж на стоманобетонни парапети, цветарници, колони, стълби и подиум; разбиване на стоманобетонна конструкция и настилки по ул. "Л. Странгфорд". През юли - септември се оформяха нови стоманобетонни плочи, колони; кофражиране на конструктивен бетон към бордове, парапети и стълбища; армировъчни и бетонови работи, хидроизолации; изпълнение на консервационни работи по мраморната амфитеатрална структура.
През ноември завършиха всички груби строително-монтажни работи, монтаж на инсталации и започнаха дейности по благоустройство и озеленяване в рамките на целия античен стадион. На площада е положена хидроизолационна мембрана в два пласта върху подложен бетон, нова настилка на площада, монтирани са стъклените парапети, металната стълба и асансьор.
В края на декември 2012 г. беше сключен договорът за изработка, доставка и монтаж на детайли и обзавеждане, доставка и монтаж на мултимедийни устройства и осветителни тела за оформяне на интериора на презентационния център, откритата зона и панорамната стена на римския стадион. Изпълнител е ЕТ "2002-Константин Димитров" - Варна, който спечели обявената обществена поръчка за 237 332.40 лева с ДДС.
На 23 април e назначена държавна приемателна комисия за издаване на акт 16 и разрешение за ползване на археологическия обект.
 
Последващо развитие
Предвидено е и последващо развитие на проекта: създаване на междинното ниво на информационен център "Античен Филипопол" с тераса, отворена към стадиона; развитие на мултимедийната система по ул. "Княз Александър І"; а в перспектива – изграждане на подземна улица на археологическото ниво, която директно ще се свърже с фрагментите на стадиона, разкрити в сутерените на магазините, и ще се включи в археологическото пространство под пл. "Джумая".

Община Пловдив вече е  внесла искане до Министерския съвет за получаване на право за безвъзмездно стопанисване на античния стадион, който е културна ценност от национално значение. В началото на април тя получи разрешение от Министерството на културата да инвестира средства в обекта, преди да е финализирана процедурата за предоставянето му. В общинския бюджет има заделени 200 000 лв. за изграждане на информационен център, както и нов комуникационен достъп до второто надземно ниво от ул. "Лейди Странгфорд".
Търси се и финансиране за представяне на аудио-визуален спектакъл "Звук и светлина" – пътешествие във времето със светлинно шоу и мултимедийни транслации на образи и текст върху LED екрани и LCD монитор над асансьора.