С нарастването на задлъжнялостта в повечето западни държави инвестициите в публична инфраструктура намаляха драстично и това засяга особено здравеопазването. Средната възраст на населението ще нараства в бъдещето и се очаква до 30 години над 25% от населението да бъде над 65 години, което ще доведе до ръст на разходите за здравеопазване, пенсии и грижа за възрастните.
Публично-частното партньорство има редица предимства в осигуряване на решения за сектора - прехвърляне на рисковете към частния партньор, навременно предаване на съоръженията, задбалансово третиране на активите за публичния сектор, ориентация към резултата.
Много европейски държави като Испания, Италия, Ирландия и Гърция следват британския опит в изграждането на съоръжения в здравеопазването, където до момента над 100 са сключените договори PFI за повече от 10 млрд. евро. По време на експлоатацията публичният сектор отговаря за клиничните услуги и персонала, където регулацията е много строга, докато частният ще се грижи за строителството, финансирането и поддръжката, включително кетъринга.
Европейският опит обаче показва - ПЧП практиките в една държава стартират на национално ниво с големи проекти, следват години на лутане и липса на капацитет и едва след десетина години се стига до обекти в социалната инфраструктура като болници, училища и затвори.

Испания има лош опит с първия си ПЧП болничен проект.
След като болницата в Алзира изпада във финансови трудности през 2001 г., плащанията от правителството трябва да нараснат и концесията е удължена с пет години. Новата вълна подобни проекти се основават на плащания за наличност и са защитени от пазарните и клинични рискове.

В Италия първоначалният закон "Мерлони Тер" от 1999 г. изисква поне 50% от всички приходи да бъдат генерирани от плащания от публичния сектор - плащания за наличност, а останалите - от търговски операции. След няколко изменения законът вече позволява до 100% плащания за наличност.

Във Франция въвеждането на договора Bail emphyteotique hospitalier през 2003 г. стартира първите болнични проекти. Повечето плащания от публичния сектор са фиксирани и само малка част от тях варират.

Португалското правителство се опитва да постигне ефективност не само в строителството и управлението на съоръженията, но и в клиничните услуги, и моделът се различава значително от британския. Има опасения, че търговски стимули могат да надделеят при подбора на необходимите интервенции.

В Германия първият ПЧП проект в здравеопазването е онкологичен център в Есен, основан на плащания за наличност.

Все по-големият обем на строителство на здравни обекти в света означава по-голям потенциален пазар за частния бизнес. Разходите за здравеопазване в Бразилия, Русия, Индия и Китай ще нараснат с 51% до 2020 г. до 71 трлн. долара, от които 3.6 трлн. долара за здравна инфраструктура.

Добър пример: новата болница "Саутмед" в Бристол
Проектът за публично-частно партньорство за новата болница "Саутмед" в Бристол се развива успешно, след като частният партньор Carillion и North Bristol NHS Trust подписват договор за нови 430 млн. лири за съоръжението с 800 легла в Югозападна Англия. Проектът е на BDP и включва голям процент единични стаи със собствен санитарен възел, съоръжението е заобиколено от зелени площи и е с въглероден отпечатък, по-малък от официалните цели, а оценката му по BREEAM е "Отлична". Строителните работи започват през август 2009 г., срокът за старт на работите е 2014 г.
Съоръжението ще бъде едно от най-зелените във Великобритания - 20% от енергията ще бъде осигурена от възобновяеми източници, 90% от строителния отпадък ще бъде рециклиран, в сградата ще се използва естествена вентилация, дневната светлина намира широко приложение във всички части на обекта.