Всепризнат майстор на монументалната архитектура, ваятел и резбар, основоположник на синтеза между пластичните украси и архитектурата, майстор на архитектурния детайл - това е Никола Иванов Фичев, който се ражда през 1800 г. в Дряново и умира на 15 ноември 1881 във Велико Търново.
Жизненият път и невероятното творчество на един от най-големите български строители архитекти – забележително явление в материалната ни и духовна култура и не само от епохата на Възраждането, се вмества в рамките на тези 81 години. С неговото име и дело са свързани уникални постройки – черкви, мостове, обществени и жилищни сгради, част от които са запазени и до днес.

Единствената музейна експозиция за живота и творчеството на Възрожденския първомайстор е открита на 20 юли 1969 г. в Дряново. Тя е създадена, за да популяризира постиженията на всепризнатия български строител. Проектът за сградата е на арх. Димитър Кръстев. Днес, 210 години по-късно, сградата, в която се намира музеят, спешно се нуждаеше от основен ремонт, а състоянието й не позволяваше музейната дейност да продължи нормалния си ход. Инициативата за генералния ремонт е във връзка с 210 години от рождението на първия български архитект и строител, които се навършват през тази година.

Инициатори на кампанията за възстановяването на музея на Колю Фичето в родния му град са община Дряново и националният конкурс "Сграда на годината". С цялостния ремонт са ангажирани дарителите - единайсет строителни компании от Камарата на строителите в България. Ремонтът се очаква да приключи през септември, за да може през есента, когато се навършва кръглата годишнина от рождението на майстора, музеят да отвори врати изцяло обновен и възроден. Междувременно "Строителство Градът" ще посвети поредица от публикации, с които ще популяризира архитектурно-строителното наследство, оставено ни от майстора за поколения напред, в навечерието на неговата кръгла годишнина. Може би малцина знаят, че мостът, който е строил над река Веселина, днес се намира на дъното на язовир "Йовковци".

В този брой ви представяме Мостовете на Колю Фичето – преди и сега...
 
Мостът над река Росица в Севлиево
Старинният дъгов мост над река Росица при Севлиево е първото строено от майстора голямо инженерно съоръжение. Строежът му е започнал през 1857 г. и е завършен на следващата година. Първоначално мостът е бил дълъг 110 м и имал седем отвора. Повърхността му от средата неусетно се снижава към двата края, като средният свод е имал най-голям отвор и е бил по-висок от останалите. Стълбовете на моста са зидани от едър ломен камък и са заострени срещу течението на реката, както всъщност всички мостове, строени от майстора. Над заострената част е имало по един отвор с дъгов свод, през който водата е протичала при големи наводнения, каквито често стават на река Росица. Мостът на Никола Фичев е издържал на стихийните пролетни наводнения на 16 юни 1859 г., 9 май 1897 г. и 19 юни 1939 г. При последното наводнение е била разрушена само горната част на моста – парапетът и част от платното на шосето. При ремонт през 1924 мостът е продължен с 80 метра в хоризонталната площ от стоманобетонова част – изградени са пет отвора със странични тротоари и железни парапети. През 1940 г. околийският инженер отрязал връхната част на стария мост и вече целият мост е станал с хоризонтална площ. В краищата на двата пиедестала са поставени по два стоящи лъва и тогава го нарекли "Лъвов мост". В същата година мостът е павиран с гранитни блокчета по продължение на главната градска улица.
Днес, 152 години по-късно, каменният мост над река Росица е сред изключителните забележителности на Севлиево. През миналата година със средства от държавния бюджет в размер на 203 хил. лв. съоръжението бе укрепено, след като основите му бяха подкопани от обилните валежи и наводнения през 2008 г.

Мостът над река Дряновска в Дряново
Мостът над река Дряновска в Дряново е една от ранните инженерни постройки на Колю Фичето, строен в средата на XIX век. Намира се в югоизточния край на града, на старото шосе за с. Върбаново. Дължината му е 38.50 метра, а широчината на платното заедно с тесните тротоарчетата от двете страни е 5 метра. Съоръжението лежи върху четири каменни свода с различни по големина отвори. Най – висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Двата по-големи свода стъпват върху масивни каменни устои над самата река. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и да подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.
Парапетът е също от каменни плочи, закотвени с помощта на железни скоби и заливка от сяра в плочите на тротоара. Парапетните плочи са от твърд пясъчник, плътно наредени една до друга, като горната им плоскост е с двустранен наклон. Мостът е обявен за паметник на културата с местно значение.

Мост на река Янтра при гр. Бяла
Популярен и като Беленският мост, съоръжението е завидно постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство, дело на Колю Фичето. Работата по него е започната през 1865 г. и е завършена през 1867г. Построен е по настояване на управителя на Дунавския вилает по онова време Мидхат паша. Турският управител възложил на българския майстор да съгради мост, който да свързва Русе, Велико Търново, Ботевград и София. Мостът пресича река Янтра. Мястото е било главен възел и лежи на шосетата, които в Руско-турската война са свързвали бойните полета на Плевен и Шипка с всички други шосета на вилаета. Той отстои на 1 км от град Бяла в Русенска област, на пътя между Плевен и Русе.
Майсторът прави модел на равен мост с 14 свода, подобен на старите римски мостове, с опростена, здрава конструкция. Съоръжението е с дължина 276 м и ширина 9 м. Четиринайсетте свода са с отвор 12 м и са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.
След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста са унищожени. От моста на Колю Фичето остават крайните устои, четири стълба на единия край и един и половина на другия. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове.
През 2000 г. с протокол от 10 април съоръжението е обявено за паметник на културата от национално значение с архитектурно-художествена стойност. 

Покритият мост над река Осъм в Ловеч
Покритият мост в Ловеч се строи няколко пъти. Първият мост е от 30-те години на ХІХ век и е отнесен от придошлата река. През 1871 г. вторият мост, построен пак от неизвестен майстор, също е отнесен от реката.
В периода 1872 - 1874 г. българския архитект Никола Фичев по молба на ловешкия занаятчия Исмаил построява прочутия покрит мост, а в строежа се включват и много от жителите на Ловеч. Мостът, който просъществува половин столетие, e бил изграден на седем каменни устоя от  пясъчник от близкото с. Радювене изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Мостът е с шест отвора, всеки от тях с 11 м дължина. Стълбовете му са каменни, а горната му конструкция е дървена. Основите са иззидани с едри, здрави ломенни и плочести камъни и вар с хидравлически свойства, а зидарията му над основите – на варов разтвор с гладко дялана каменна облицовка. Дебелината на стълбовете е 3.50 м. Стълбовете до около 2 м височина над основите са масивни, а нагоре на височина 2.50 м са празни. Кухината е широка 1.50 м. Долната част на мостовата дървена конструкция е замествала каменните сводове и е била направена от здрав дъбов материал, а горната – дюкяните и покривът – от буков материал. Дървената конструкция е била от смесена система с греди и конзоли. Мостът е бил широк 10 метра, от които 5 м шосе и от двете страни дюкяните по 2.5 м дълбочина. Устроени 64 малки дюкянчета. Мостът се е осветявал от газови фенери.
През 1925 г.мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1931 г. са изградени нов железобетонен покрит мост по проект на арх. Ст. Олеков, инж. Цветков, който разполага с три отвора и 40 дюкянчета, а между тях минава асфалтиран автомобилен път. През 1981-1982 г. след реконструкция по проект на арх. Златев железобетонния мост на арх. Олеков е престроен с цел мостът да придобие днешния си вид, който е много близък до варианта, дело на Колю Фичето. Шосето е заменено с пешеходна алея, около която се разпростират 14 магазинчета и две сладкарници. Днешната дължина на моста е 106 метра, обявен е за паметник на културата. Съоръжението е основна атракция за гостите на Ловеч, свързва новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал "Вароша", паметник на културата. През 2007 г. по проект "Красива България" община Ловеч реализира осветяването на покрития мост по проект на инж. Николай Бърдарски. Мостът в Ловеч е единствен по рода си на Балканския полуостров, а в Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт.