Руди Бауер е дизайнерът зад визуалната идентичност на летището Кьолн-Бон и центъра "Помпиду" в Париж. През 1989 г. той основава Integral Ruedi Baur et associés - студио за графичен дизайн, което специализира в създаването на визуална идентичност, ориентация и информация. Името му се свързва с някои от най-добре разработените проекти за визуална комуникация. Руди Бауер често влиза във взаимодействие със сфери като архитектура и градско планиране.

Знаем, че това е вашето второ посещение в София. Как решихте да проведете този уъркшоп именно тук?
- Да, миналата година участвах във форума на Sofia Design Week 2009 и тъй като обичам да работя с разнороден екип, реших да използвам възможността за провеждане на тази работилница. Въпросът е, че трябва не само да се преподава, но и да се правят експерименти като този уъркшоп. Като цяло в момента съм на вълна проучвания и малко или много използвам случая и стъпка по стъпка се опитвам да изясня понятието териториална идентичност.

Как избрахте форматът на работилницата да е непрекъсната работа в рамките на само 24 часа?
- Времето никога не стига, но преценихме, че едно изключително интензивно, но кратко мероприятие би дало добри резултати и мисля, че се оказахме прави. Понякога дори е по-ценно да видиш нещата през очите на другите, за мен беше крайно интересно да следя процеса и резултатите в лицата на толкова различни участници, повечето от които живеят в София и я познават отлично.

Направи ни впечатление вашето изказване "Моля, не брандирайте моя град?". Какво стои зад него?
- Наистина виждам един демократичен проблем в цялата стратегия на брандиране, защото става дума за процес на редуциране на характерни особености, достигащ до резултат извън същинската реалност, което може би е подходящо за компания или даден продукт, но не и за конкретна територия и за обществото като цяло, тъй като обществото в днешно време е изключително пъстро и разнородно и е трудно да го обединиш под един знаменател. Например знамената и гербовете са стари, класически елементи, но мисля, че трябва да опитаме да ги превъзмогнем и да търсим начин как да отразим съвременната разнородност и да извличаме ползи от нейната наличност, а не просто да се стремим да редуцираме и опростяваме изключително комплексни неща.

Какво е най-ценното за вас от това мероприятие?
- Ами сами видяхте как близо 30 участници имат коренно различен поглед над един и същ град. Смятам, че това е важно и потвърждава основата на демократичното мислене – всеки има право на мнение, но трябва и да приема чуждата позиция, за да може да се стига до общоприети решения.

Такава е и идеята на групата "Интергал" или...?
- Всъщност смисълът на "Интергал" се крие в гражданското измерение. Опитваме се отново да създадем връзката между дизайн и обществената проблематика, било то архитектура, етнография или нещо друго. Не го правим само от удоволствие или за да сме модерни и изключителни, а защото трябва да разрешаваме обществени проблеми. Мислим за структурите, които стоят зад даден елемент. Например корпоративният дизайн винаги се базира на определена структура, а тя е коренно различна за представянето на голяма международна компания, на една локална фирма и на един град, да речем. Просто това са три абсолютно различни неща и съответно системата на тяхното представяне трябва да е също толкова различна.