Уважаеми колеги, делегати и участници на предстоящото общо събрание в Несебър,
С настоящите редове се обръщам към вас с надежда, че в Несебър ще създадем заедно нужната атмосфера за осъществяване на едно успешно събрание. Такъв бе смисълът на въпроса, който поставих на последното заседание на управителния съвет на КАБ преди няколко дни: "Какво за нас, членовете на УС, означава предстоящото общо събрание да бъде успешно?" 
Този въпрос поставям и тук пред още по-широкия кръг на нас - делегатите, тези, от които зависи изходът на предстоящото общо събрание:

Най-общо има два възможни сценария:
СЦЕНАРИЙ А - събрание, уважило и изпълнило дневния си ред
СЦЕНАРИЙ Б - събрание тип събранието от 2009 година във В. Търново – събрание, преминало в безредие, боричкане, нецивилизовано поведение и в крайна сметка без резултат.
На споменатото заседание на УС в заключителните му минути се обединихме около разбирането, че събранието ще бъде успешно, ако то изпълни дневния си ред, което означава да приеме и гласува:

Бюджет за 2010
Изменения на Устава, подготвяни по безпрецедентен досега модел в продължение на повече от 9 месеца, позволил на практика участието на всички членове на КАБ.
Нов състав на Комисия по дисциплинарно производство поради изтичане на мандата на настоящата КПД.
Към това прибавихме и "събрание, което да протече в добронамерена атмосфера и се води с колегиален и цивилизован тон".
Извън трите основни пункта на приетия дневен ред имаме и много друга работа, което само по себе си прави задачата да осъществим успешния вариант на събранието особено трудна.  Да не забравяме и че за пръв път в работата на годишния ни конгрес ще вземат участие и колегите ландшафтни архитекти и урбанисти, което ще разшири проблематиката и гледните точки и ще изисква повече времеви ресурс.

За мен е очевидно, че при неизпълнение на която и да било от изброените по-горе точки КАБ няма да може да функционира нормално поне още една година.  КОЛЕГИ, КЪМ ТОВА ЛИ СЕ СТРЕМИМ?  Да имаме една боледуваща организация в едно много болно време?

В разсъжденията при последния УС на тема "Що е успешно общо събрание" арх. Данчо Данчев, председател на Софийска регионална колегия, неколкократно повтори израза "Глас народен - глас Божий", с което не се ангажира с оценка за това каква ще бъде позицията на РК - София, от която са около 50% от общия брой на делегатите.  Простата аритметика показва, че именно от избора на един от двата възможни сценария от делегатите на Софийска регионална колегия основно зависи в какво ще участваме само след няколко дни.
Тук е и моята надежда: че "Глас народен -  глас Божий" няма да допусне 50 000 лева народна пара, необходими за предстоящото събрание в Несебър, да бъдат похарчени за конгресен туризъм, а за работа.  Към живите пари, които ще изхарчим, да прибавим и многобройните часове, вложени от стотици членове на КАБ в подготовка на предстоящия ни годишен конгрес: време, вероятно измеримо в поне още 50 000 лева.

Успех, а не провал – работа, а не туризъм, което означава конкретни решения и резултати от изпълнението на приетия дневен ред.  Колеги делегати, отговорността на този избор тежи върху всеки от нас, делегатите за общо събрание!

Арх. Валери Колев, председател на Регионална колегия - Шумен:
Стигат ли 50 000 лв. за безцелно общо събрание на КАБ?
Наистина около 50 000 лв. струва провеждането на общо събрание на КАБ. Ние ги изхарчихме във Велико Търново миналата година и нямаше никаква полза от двата дена, прекарани в безцелни пререкания с цел "много добри намерения"!
Крайно време е всички да разберем какво искаме от камарата и какво ни е необходимо от това ОС. 
Какво искаме от камарата? Искаме равнопоставеност.
С други думи, стига сме играли на София и провинция. Всеки трябва да бъде обслужен от камарата, независимо къде живее и работи. Затова са необходими офиси, технически сътрудници, обучения, поддържане на квалификацията и т.н., и т.н. Ясно е, че за всичко това трябва финансов ресурс и е ясно, че при съотношение 30:70 разпределение на вноските от 240 лв. в полза на регионалните колегии могат да просъществуват само няколко многобройни колегии (София, Пловдив, Варна, Бургас). Колеги, ние вече отдавна сме разделени - на бедни и богати! Ако това е цел на камарата, можем да го отчетем на общото събрание като постигната цел. Но забележете - пред обществото сме единна камара на архитектите в България, единни като юридически и икономически субект, но на практика...
Какво ни е необходимо от това общо събрание?
1. В период на криза сме. Уедряването на колегиите финансово, съгласно икономическите райони в България, е разумно с цел намаляване на разходите по издръжка на КАБ. Трябва да го подкрепим в проектоустава!
2. Създаване на няколко колегии в София с цел равнопоставеност на членовете в управителния съвет. В момента от 29 председатели на регионални колегии, които участват в УС, само двама са от София, а представляват около 1500 членове на камарата. Останалите 27 също представляват около 1500 членове. Кой "парламент" може да се съгласи на такава картина? С други думи, да подкрепим промяна на устава в тази посока!
3. Съотношението 30:70 може да остане при едно- единствено условие: 70% да отиват в централата, за да могат да се издържат малките колегии! Това трябва да подкрепим! 
Ако ние като представители на колегите, които са ни изпратили на общото събрание, не работим всички заедно в тази посока, ние ще ги излъжем, че работим за тяхно добро, че работим за КАБ и целите, за които тя е създадена.

Арх. Янчо Апостолов, председател на КАБ - Регионална колегия - Хасково:
Единението прави силата и когато камарата е силна, ще бъде силен всеки един от членовете й
В навечерието на Осмото общо събрание на КАБ – 30 април – 1 май в Несебър имам чувството, че архитектурната колегия отново не е наясно със себе си – да приеме ли налагащите се от ЗКАИИП промени и професионалния кодекс, да анализира и приеме решения за състоянието и дейността на организацията в криза или...
За всички нас - делегатите на събранието, зависи дали ще вложим целия си интелектуален потенциал в решаването на собствените си проблеми, или затънали в дребнотемия, скандали и нихилизъм, ще си тръгнем за пореден път омерзени и оставили някой друг да мисли за нас, ако изобщо има такъв.
Винаги пропускаме, че единението прави силата и когато КАБ е силна, ще бъде силен всеки един от членовете й. Само тогава институциите ще се съобразяват с нас и само тогава ще бъдем тия, от които изцяло зависи изграждането на средата около нас, не само жизнена, но и ландшафтна, урбанизирана и неурбанизирана. Само тогава ще се съобразяват с нас, когато променят законите, по които работим.
Време е да спрем да се правим на манипулирани, защото кого могат да манипулират – бедните духом или неинформираните. Ние сме интелектуален елит, а по отношение на информацията – тя е в www.kab.bg – прочетете я.
Приятели и колеги, нека отидем в Несебър позитивно настроени и достатъчно отговорни за себе си, за тези, които представляваме, и за нашата организация, за да приключим поредното общо събрание доволни от взетите решения. В противен случай някой друг ще ни прави законите и уставите, някой друг (държавата и общините) ще ни дава проектантска правоспособност, някой друг ще определя рамката на нашата дейност.
Нека не пропускаме шанса си!

Арх. Ралица Панайотова, Регионална колегия - Русе:
В настоящия момент професията ни има нужда от защита
В навечерието на поредното общо събрание на Камарата на архитектите в България отново изпитвам противоречиви чувства. От една страна, е разочарованието  от "дискусиите" по време на  общото събрание през 2009 г., предизвикани преди всичко от деструктивното поведение на част от делегатите, които  го обезсмислиха почти изцяло. От друга, вярата ми,  че хора, посветили живота си на съзидание, са в състояние да подредят собствената си къща - камарата. В настоящия момент поради много причини професията ни има нужда от защита. Затова  сме длъжни да загърбим личните си амбиции и интереси и да заработим като единен професионален екип, за да възстановим правата си на водещи фигури в сложния свят на формиране  на жизнената среда. Това  може да стане единствено чрез организация на равнопоставени структури.   Именно затова   подкрепям тезата за такава структурна реформа, при която КАБ да се състои  от регионални структурни звена, които да формират общите решения с  мнозинство от относително равностойни структурни  подразделения. Убедена съм, че това е първото и най-важно условие за реализиране на  професионалната  ни отговорност и  цели.