Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ, по-известен като НИПК), няма бъде закрит, а преобразуван.
Това обяви Министерството на културата по повод оценката на специалистите по съхраняване на културно-историческото наследство, че преминаването на функциите на института под прякото управление на министъра на културата Вежди Рашидов на практика ще създаде сериозни проблеми в бъдещата работа и получаването на средства от европейските фондове с бенефициент културното ни ведомство.

На 9 октомври 2009 г. в Държавен вестник е обнародван новият устройствен правилник. Министерството на културата създава две нови структурни звена – Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" с регионални поделения в страната и Дирекция "Координация на проекти и програми".
Общата численост на двете нови структури е 29 щатни бройки. Броят на досегашните 11 дирекции в министерството ще бъде 7, като щатните бройки в тях се намаляват с 20 на сто и от 140 те стават 110. Новите две дирекции на Министерството на културата се създават с освободените щатни бройки. Това наложи да се извърши и ефективно съкращаване на 17 служители от администрацията на Министерството на културата и намаляване на щата от незаети бройки, съобщиха от МК.

Министерството на културата е взело под внимание становището на настоящото ръководство на института. Всички експерти на НИОНКЦ, които отговарят на критериите за висок професионализъм и липса на конфликт на интереси, ще получат възможност да продължат работата си в реорганизирания институт и в структурите на МК, ангажирани с опазването на недвижимото наследство.

Приключила е и проверката на архива на НИОНКЦ. Установени са сериозни нарушения и слабости по неговото поддържане и организиране. Тези слабости поставят значими обекти и резервати в риск. В публичното пространство излизат и информации за образувани няколко проверки срещу длъжностни лица в НИОНКЦ, като най-фрапантни са нарушенията на законодателството в значими зони за българското културно-историческо и археологическо наследство като Созопол, Силистра, Несебър и други.

От доскорошния НИПК не възразяват против промените в института си, но са против предвидените промени в Закона за културното наследство, приети на първо четене от парламента, в частта, свързана с дейността на НИОНЦК. Според Уляна Матева, директор  на дирекция, институтът има нужда от увеличение на щата на експертите, за да могат да се обработят преписките за съхранение на 40 000 регистрирани паметници. През последните години от 1400 души експерти те са били редуцирани до 48. Всяка година в натоварения с описване и охрана на паметниците на културата институт обаче постъпвали за съгласуване по 4000 преписки.  Сега 13 души трябвало да се занимават с 43 дейности по опазване на археологическото, архитектурното и културно-историческото наследство на България, съобщиха на специална пресконференция членове на бившия НИПК.

В областта на културата през седмицата бе приет важен документ от Министерския съвет - т.нар. Стратегически план за развитие на културния туризъм.
Той подрежда културните ценности на България, сред които са и 300 археологически обекта, подчерта зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, част от екипа от италиански и български експерти специалисти, работили по стратегията през последните три години.
Страната е разделена на 13 области на културния туризъм и към тях ще се провежда клъстърна политика с помощна на публично-частното партньорство. Те ще бъдат защитени и развити като обекти на специфичен културно-исторически и природен продукт. За реализацията на обектите в културния туризъм ще  се използват разнообразни източници и средствата от оперативната програма за регионално развитие, по които вече са отворени няколко схеми.