Господин Де Понте, пазарите на недвижими имоти бяха сериозно ударени от кризата. Как това ще повлияе на качеството на предлагания продукт – жилища, офиси и др.?
- Ситуацията е лоша. Пазарът на имоти като цяло спря. Но за различните проекти ефектът е различен. За луксозни къщи или апартаменти клиентите не искат нискокачествени проекти, ако ще ги ползват или ако искат да ги продадат. Инвеститорите искат да планираме различни конфигурации, за да предложат разнообразие от възможности на клиентите си. В този пазар специално високото качество е много важно. В по-обикновения пазар, например търговията, клиентите ни не искат да имат по-ниски разходи, а правилните разходи. За архитекта този подход е предизвикателен. Понякога е много лесно да направиш добър проект с много пари. За архитекта предизвикателството на бъдещето е да проектира висококачествено в нова среда, с нови комуникации и по друг начин при ниска, или по-скоро при разумна цена на продукта.

В развиващите се пазари икономическият бум беше двигател за подобряването на сградния фонд? Видяхме големи количествени промени – много повече строителство, но и качествено – разнообразни формати на търговия на дребно, офиси, жилища. След като този бум е приключил за момента, какъв може да е двигателят за подобряване на качеството?
- Понякога за мен кризата е възможност за нов поглед на проектите. Кризата промени навиците на хората и на клиентите, както и мисленето им. За мен трябва да се борим за нов, по-устойчив подход. Архитектурата на бъдещето е устойчивата архитектура в устойчива икономическа ситуация. Устойчивото развитие трябва да е базирано и на отношението към природата, но и на икономическата и социалната употреба на проектите. Работата на архитекта в бъдеще ще бъде да намери отговорите на тези въпроси, да направлява обществеността и компаниите, които искат да инвестират в сградите, да им покаже различна визия от тази да извлечеш максималната печалба. Разбира се, всеки ще се стреми към максималната печалба, но трябва да направим най-добрия избор, да строим заради благополучието на хора.

Как може да се впише тази идея в сравнително краткосрочните цели на предприемачите?
- Всички кризи водят до големи социални и културни промени. Ние, архитектите, които работим в тази социална сфера – социална, защото променяме градовете, начина на живот на хората, пространствата – не трябва да работим за максималната печалба, а в изпълнение на нашата социална мисия. Трябва да изнамерим нови форми и тенденции, начини на живот, икономическата устойчивост на проектите. Нашата работа трябва винаги да бъде подчинена на осигуряването на максималното качество при максималната икономическа ефективност. Добър проект може да бъде този, който използва мястото по по-различен начин, материалите не е задължително да са най-скъпите, но е важно да са екологично ефективни. Много по-лесно е да се поддържа това високо качество в определени сектори като големи частни жилища или хотели пет звезди, в СПА центрове, където това е икономически по-изгодно.

Какви ще бъдат уроците, които хората в бизнеса с недвижими имоти, трябва да научат от тази криза? Какви са грешките, които не трябва да повтарят?
- Всички кризи трябва да те подтикват към откриване на нови форми – не естетически, а на нови форми на инвестиране. Не знам дали обществото ще си извади поука от тези кризи. Голямото спекулативно строителство в Дубай например, където имам опит, е показателно. Там първо са строили кулите, а след това – инфраструктурата. Така между небостъргачите са останали малки улички и понякога минаваш 300 метра с часове, защото новите сгради носят печалба, а инфраструктурата – не. Надявам се хората да са научили нещо от това, най-вече да уважават повече околната среда. Дубай има много хубави, големи плажове, буквално върху които са издигнати небостъргачите. Няма зеленина, пейзаж, нищо, защото идеята е била пространството да се използва максимално. Със сигурност тази криза е била добър урок за тях. Урокът, който трябва да научим, е да уважаваме градската среда и природата. Това е работа на инвеститора и предприемача и на архитекта. Ние като архитекти трябва да проектираме по-уютни, по-човешки места, където качеството на околната среда да е от полза за всички. Но този, който решава накрая, е инвеститорът.

Кои според вас са достойнствата на България, с които ние сме свикнали и може би вече не забелязваме?
- Бяха във Варна, в Пловдив и в София и ми направи впечатление, че те са много зелени градове. Пловдив с река Марица има много големи възможности. Може би причината е и в това, че в България в исторически план се е строило по-малко по икономически причини. В по-индустриализираните страни се е строило повече за сметка на тази среда.
Разбира се, виждам, че някои градове са много изостанали като качество на архитектурата и архитектурни методи, дизайн, среда. Нямам претенции да се опитвам да науча някого на нещо, защото и аз мога да науча много неща от всеки друг. Със сигурност България е много красива, но може още много да се направи, за да стане по-красива.
Направи ми впечатление, че новото строителство в София и Пловдив вече е остаряло, защото сградите изглеждат като от 80-те години. Виждам много от този международен стил, който се използваше преди 20 години. Но видях и едно-две решения в София, които са интересни.

Дали проблемът е знанието или в технологиите и цената?
- Идеология. Може с традиционни технологии, които не са най-скъпите, да се строи с голямо внимание, да се правят по-актуални сгради.