Арх. Христо Генчев получи наградата за архитектура на Столичната община, която се връчва за ярки постижения в областта на културата за книгата си "София, мислена в пространството и извън времето". На тържествена церемония по случай Деня на София, 17 септември, в Народния театър, бяха обявени наградите в областта на архитектурата, театъра, изобразителното изкуство, музиката и киното. Церемонията бе посветена на 130-годишния юбилей на София като столица на България и бе открита от доскорошния заместник-кмет в тази област и настоящ министър на образованието Йорданка Фандъкова. По традиция наградата за архитектура връчи миналогодишният победител в категорията, арх. Борислав Богданов.

"Градът е като изтръгнат от земята благороден камък, който трябва да се шлифова. Тогава добрите му страни се проявяват и той заблестява като елмаз. Затова е необходимо да пазим това, което е правено преди нас. В отношението към другия, към нашия съсед се проявява отношението и към нашия град". Това каза арх. Генчев при получаване на отличието.

Наградата се присъжда всяка година на конкурсен принцип. Предложенията правят неправителствени и професионални организации. Номинацията за арх. Генчев е от дружеството по синтез и дизайн на Съюза на архитектите в България. САБ излъчи още две кандидатури - на арх. Емил Сърдарев за проекта на административната сграда на "Алианц България" в кв. "Иван Вазов" и на арх. Иван Битраков (посмъртно) и на арх. Константин Антонов за проектът им за реконструкцията на бившата сладкарница "Роза" в офис сграда с магазини и банков офис (на ул. Княз Батенберг" № 4).

Книгата "София, мислена в пространството и извън времето" е издадена през 2009 г. Темата за София в пространството и извън времето прави опит да вникне в най-далечната древност на града, за да го преоткрие и му даде шанс занапред. По думите на арх. Генчев темата така го увлича, че започва да търси корените все по-назад и по-назад. "Така стигнах в далечни времена и далечни места. Беше интересно да се открият водещите идеи, представите на древните, които стоят в основаването на града. Те са решили важните неща. Това са изключително силни идеи, подчерта арх. Генчев. "Днес ние сме прагматични хора, а древните са се подчинявали на големи истини", каза специално за "Строителство Градът" арх. Генчев. Според него в развитието на днешния град стоят именно идеи от миналото, затова те трябва да се знаят и пазят.

"Открих началото на модерния подход към градовете – римският подход, при който основните технически похвати, критерии са формулирани. До ден днешен ние само сме развивали откритото от тях с нови технически средства. Като замисъл модерното градоустройство е формирано в римско време", категоричен е арх. Генчев. Затова може да се каже, че ние и древният Рим сме съвременници, въпреки че ни делят 2000 години.

Мислейки за днешния град София, това, което го притеснява в неговото развитие, е липсата на водеща голяма идея, опортюнизма на софиянци, които не пазят онова, което ни е подарено. Необходимо е да се направи план на централна градска част, която е в лошо състояние. Липсва водеща идея за центъра, който е в по-лошо състояние, отколкото беше преди двадесет години.

Книгата търси това проникване в древността като открива в българския епос геополитическите и културните предпоставки, довели до заселването на софийското поле, изследва географските дадености - улеснили и наложили избора, духа на мястото, дефинира геодезическата практика, която стои в основата на тракийската и римската организация на пространството в полето и на Средика.
Той проследява приемствеността, която в течение на хилядолетия възстановява и укрепва веднъж зададените в древността опорни точки от първото заселване на мястото, преминавайки през древния римски град, развитието на Средец до наши дни. Книгата критикува и днешния софиянец, готов да абдикира от задължението си да направи града си по-качествен като място за живот и обитаване. С много нагледни материали и карти авторът се опитва да докаже, че опорните точки и пространства на града са толкова устойчиви и непроменими през хилядолетията, че вече може да се говори за вече, извън времето факт.