В периода януари-юни 2009 г. се проведе международният архитектурен конкурс Designing in Teheran, организиран от Benetton Group. Конкурсът даде възможност на архитекти от цял свят да демонстрират своите идеи и съвременни виждания за бъдещ мултифункционален комплекс на Benetton в иранската столица Техеран. Участниците трябваше да предложат оригинални решения за най-добро интегриране на новите структури в специфичната урбанистична среда на града, придавайки им емблематичен и запомнящ се архитектурен образ. Предмет на конкурсната разработка са две високоетажни сгради - А и Б. Архитектурни проекти са подали около 1600 колектива: 900 за проект А и 700 за проект Б. Те са оценени от 7-членно международно жури с председател арх. Одил Дек, Франция – генерален директор на École Spéciale d’Architecture в Париж и преподавател в престижни международни университети. Наградният фонд на конкурса е 60 хил. евро, като победителите в двата проекта А и Б са отличени с по 20 хил. евро.      
Проектът получил първо място за "Проект Б" е на екип от български архитекти - Яна Радева и Александър Шинолов.
Съгласно зададените технически параметри сграда Б на Benetton Group е ситуирана на Vali Asr. Ave, на 800 метра южно от площад Vanak. Парцелът е с площ 1500 кв.м (50 м х 30 м), а застроената площ възлиза на 1200 кв.м. Бъдещият билдинг е осеметажен с четири подземни нива (виж карето).
В основата на проектната ни концепция лежат няколко взаимносвързани фактора, които определят обемно-функционалното и естетическо решение на сградата, споделиха арх. Радева и арх. Шинолов. Според техните наблюдения градският силует на района, в който се намира обекта, се характеризира с редови сгради с различна етажност (от 1-2 етажа до 8-9 етажа). Авторският им проект Benetton building е събирателен образ на това многолико и контрастно застрояване. Сградата не е монотонен, тромав, цялостен, плътен обем, а композиция от няколко обема. В резултат на това е постигната една изключителна лекота, динамика, характерни пространства и адекватно вписване в околната градска среда. Оригинално решение е и отварянето на сградата към кръстовището и южното изложение, като по този начин уличното пространство нахлува в интериорния дизайн.
Концепцията предлага създаване на повърхнина, покриваща сградата и нейните вътрешни фасадни стени, приблизително повтаряща вече получения обем. Структурата на повърхнината е интерпретация на характерни персийски мотиви, обясняват авторите и подчертават, че "това е опит за постигане на оригинален, съвременен  и индивидуален облик".
Много съществен момент е изборът на подходяща конструктивна схема (6м х 6м), продиктувана от функционална и формообразуваща необходимост. Именно ортогоналният растер е изначално определящ за  генерирането на покриващата мембрана, който впоследствие се разпада на по-големи и по-малки равнобедрени триъгълници.
Повърхнината, покриваща сградата е решена от метална конструкция, а за остъкляването й е използвано принтвано стъкло. За външно-фасадните стени е предвидена окачена стъклена фасада, а слънцезащитен елемент към тях са текстилни завеси, които създават екстериорна и интериорна динамика.

Подробна информация за конкурса Designing in Teheran: http://www.benettongroup.com/designinginteheran/