Арх. Пантелеев, чувстват ли глобалната криза проектантските бюра в България?
- Криза има. Доскоро абстракция, днес тя е съвсем реална в пазара на строителството. Неизбежна е и при проектантските услуги. В разговори с колеги от София чувам за истинско свиване на поръчките при архитектурните бюра. В момента търсим варианти за справяне в ситуация, драматично различна отпреди няколко месеца. Тогава ни вълнуваше как да запазим качеството при увеличения обем на поръчките, за да отговорим на търсенето. Сега говорим за намалена активност в очакване на по-добри времена.

Вижда ли се изход в тази нова ситуация?
- Спекулация е да се посочват срокове. Според мен България не е стигнала ниските точки. Всичко зависи от глобалните процеси и от решенията на макроинвеститорите. А те спряха големи проекти за стотици хиляди квадратни метри. Малките инвеститори със солиден бизнес и капитали развиват собствени проекти за решаване на проблеми, свързани с офиса и търговските пространства. В редуциран вид тази тенденция ще се запази. Архитектурните бюра могат да пренасочат ресурсите си. Досега те избягваха да се ангажират с проектиране на еднофамилни сгради или на сгради от апартаментен тип с малък брой жилища. Животът ще ги принуди да правят такива поръчки.

Архитектурата на еднофамилните къщи не е ли симпатична като качество и възможности?
- Не говорим за качество. То е задължително независимо от естеството на проекта. Говорим за икономически аспекти. По-малка архитектурна формация може да си позволи да прави задачи с ограничен обем. Анализът на фирмата ни за миналата година показа, че на практика сме съфинансирали проектите от по-малък мащаб. Те не могат да осигурят принадена стойност поради по-големите вътрешни разходи на по-големите компании и оттам на по-голямата себестойност на единица време. Затова по-големите компании се интересуват основно от пазара на по-мащабни проекти. А те в момента са в затишие.

Имате ли специална стратегия?
- Опитваме се да погледнем на променящата се ситуация спокойно, да оценим реалността и да се позиционираме по начин, който да не ни води към състояние на оцеляване. През изминалите две години архитектите в България бяха в ситуация, за която колегите по света ни завиждаха. Имаше наплив на инвеститори, който вероятно може да се случи в живота на една компания един-два пъти. При нас беше за първи път. Не отказвахме поръчки и работехме по 12-13 часа на ден.
Припомням си древна притча. Това, което е сега, няма да бъде винаги същото. Кризата може да се разглежда и като възможност. Постигнатите нива през изминалите три години ни позволяват да погледнем на ситуацията и отстрани. Налице са натрупаните дивиденти, опит, мъдрост, познание... От чужбина - САЩ, Англия, колеги споделят за съкращения между 20 – 50% от състава им. Но след като сме преживели 1996-1997 г., не мога да си представя, че ще се върнем толкова назад. Замогнахме се като съсловие, пазар, технологично оборудване. Който е преживял онзи период, е готов за промени. За да се справя с управлението на големите задачи, една организация трябва да е ефективна. Натрупаният опит в мениджмънта на по-обхватни задачи сега може да помогне и в осъществяването и на по-малките проекти, т.е. да не позволим да се "изгубим в него", а да го решим с по-рационална организация и качествен контрол.

Правихте ли съкращения във фирмата?
- Обявили сме като цел да не допуснем съкращаване на екипа ни през 2009 г. Както обикновено, разглеждаме три възможни сценария: оптимистичен, реалистичен и песимистичен, но не слагаме най-напред песимистичния. Кризата означава възможност да решим вътрешни проблеми на компанията. Ще въведем по-строги мерки по контрола на качеството. Приключваме процедура за сертифициране по ISO 9001. Ще оптимизираме ресурсите си и ще подобряваме технологичността на работата си. Ще опитаме да решим редица организационни проблеми, за които обикновено все не остава време.
Ще преоценим политиката си за участие в конкурси, което означава да работим с по-голям риск, но пък да си припомним тръпката от позициониране в изчистена конкурента среда. Конкурсите със сигурност водят до по-високо ниво на чисто архитектурните идеи спрямо гарантираните поръчки. През последните две години се представяхме само в подбрани конкурси - или престижни, или с покана. Гледаме на настоящия период и като подходящ за творческо развитие на по-младите ни колеги. Принципно архитектурните бюра по света са обикновено поставени в условия на изключителна конкуренция. Понякога в конкурсите в Германия участват до няколкостотин архитектурни бюра.
В състояния на криза със сигурност участието в конкурси ще се увеличи и у нас. Подкрепям регламенти, които биха довели до прозрачност, до строги правила при подготовката и обявяването на даден конкурс, при избора на победителя и на възлагането на проектиране. Манталитетът, който стои зад организацията на конкурсите у нас, трябва да се промени. Те са, за да се подобрят възможностите и да позволят в конкурентна среда да се избере най-добрият. Имат положителен ефект за обществото, за архитектурната колегия и за инвеститорите.

Какви са перспективите пред архитектурното проектиране?
- Убеден съм, че има сфери, които няма да бъдат така драматично засегнати от кризата. Такава например е сферата на инфраструктурните проекти. У нас те са неизбежна необходимост. Проектантските организации могат да пренасочат ресурсите си и към проекти, свързани със наличния сграден фонд и деградиралата архитектурна среда. Производствени сгради, производствени паркове, проекти за жп и пътната мрежа, реконструкции – това е материя, която ще става все по-актуална у нас по различни причини. Реновацията на сградния фонд е огромна пазарна ниша.
В България има парични натрупвания в резултат на последните години, т.е. парична маса, подходяща за инвестиции, но поради рисковата среда е нормално инвеститорите да се "ослушват". И кризата се задълбочава. Надявам се голяма част от малките и средните инвеститори да се насочат към подобряване на сгради, на интериори и пространства, които притежават. Идва времето на подобряване на даденостите. Това е безрискова инвестиция и средство да се противодейства на инфлационните процеси, които обикновено следват подобна икономическа ситуация.
Интервюто взе
Наталия Семкова