Вече са създадени възможности за преминаване в подземното ниво на базиликата "Света София".
То се състои от два етажа, достигащи до кота -6.00 м под земното ниво.

Там са разкрити 42 гробници от различни епохи и стилове (изписани грабници, куполни гробници и др.)
Археологическите находки са от времето от І в. до края на ІV в. след Христос.

Днес обектът беше посетен от столичния кмет Йорданка Фандъкова, зам.-министъра на културата Тодор Чобанов, директора на общинското предприятие "Стара София" Борис Чилев и ръководителя на проекта за реставрация и консервация арх. Васил Китов.

Работата по реставрацията и разкриването на подземното археологическо ниво на базиликата "Света София" започна след извършване на подмяна на подовата конструкция на сградата.
Тази реконструкция на паметника на културата е залегнала в приоритетите на Столична община и тази година, каза кметът Йорданка Фандъкова.
От 1991 г. е в изпълнение програма за реставрация, консервация и експониране на строената V-VІ в. черква.

Археологическите проучвания се изпълняват от общинско предприятие "Стара София" със Софийски исторически музей.

Идеята е подземното ниво да бъде достъпно за хората. За изграждане на техническата инфраструктура и превръщането на подземното пространство в музей е подготвен проект, с който се кандидатства за финансиране по оперативна програма "Регионално развитие". Министерство на културата е бенефициент.
Очаква се в средата на годината да бъде сключен договорът за финансиране на стойност 1.5 млн. лева, каза зам.-министър Чобанов.

Теренът на днешната църква е бил мястото на централния Сердикийски некрапол, т. е. главното гробище на древния град в периода от края на І в. до края на ІV в.
С приемането на християнството като равнопоставена религия при император Константин Велики на мястото е построена първата църква, която вероятно е била и първата в рамките на античния град Сердика, разказа арх. Китов.
Това я прави една от най-древните християнски базилики в Европа.
Направени са две разширения на сградата. Така базиликата преминава през четири етапа на строителство. В края на V и началото на VІ век е построен днешният обем на базиликата.

Важното значение на сградата като паметник на културно-историческото наследство се определя и от това, че тя дава и днешното име на града.