Архитектурата не може без човека, той е четвъртото й измерение. Нейното триизмерното пространство достатъчно ли е за съвременния човек? Това е основният въпрос, разглеждан в концепцията и интерактивното представяне на арх. Николай Баровски и колектив от "Кали" ООД по време на третото издание на "Печакча найт" в София в края на юли. Под съпровод на кавал в изпълнение на автора и показване наживо "възможностите на пространството" - разтягане, свиване, откъсване и т. н. с помощта на колектива му, студентките по архитектура от УАСГ Ана Топалова и Маргарита Жакина, на ядене и замеряне на публиката с ябълки (ябълките на познанието), бе защитена тезата, че 3D измеренията са функция на архитектурата, която е и емоции, национална идентичност и екология.

Организатор на нощното "бърборене за архитектура" (превод от японски) у нас е "Оптимум център". Смисълът на Sofia Pecha Cucha night e да се приучи българската културна и архитектурно-дизайнерска общност, да представят съвременни идеи в модерен изказ. Форматът е почти непознат за архитектите, може би с изключение на най-младите, следващи и пътуващи в чужбина, В третото издание на тема My way (Моят път, моят начин) край столичния басейн "Виктория" участваха повече от 200 души - архитекти, дизайнери, художници, журналисти и артисти. 12 души направиха шест минутни представяния, сред които арх. Стефан Добрев (на тема "Архитектура и музика", младият архитект Ясен Марков, дизайнерът Иван Арнаудов и др.

"Идеята се върти около въпроса в архитектурата достатъчни ли са само трите измерения или има нужда от още нещо, обясняват арх. Николай Баровски младши и инж. Иво Димитров от "Кали" ООД. "Нашата основна теза е, че пространствените измерения са нейният физически носител. Задължително е и присъствието на емоцията, съответно на връзката между архитектура и музика". Това е представено чрез снимки на стара и съвременна архитектура, на промишлени сгради и полуразрушени стари фабрики, на димящи комини и отиваща си природа.

Теза 1
Музиката в архитектурата е това, което ни кара да я чувстваме жива, красива и хармонична.

Теза 2
Няма нищо ново под слънцето, има претворяване под нов образ, като хората се движат нагоре по спиралата. Идеята е, че човекът стои в центъра на пространството и го организира по свой образец. Човекът е минимум четиримерно същество, разяснява арх. Баровски. Човекът е начало, център, емоции, движение...
По отношение на архитектурата е зададен въпроса, преходна ли архитектурата във времето или тя също се променя. Втората ни концепция е свързана с тезата за архетипа и вечни ли са идеите, пояснява арх. Баровски.

Третата теза е за екологията, взаимодействието на човека с природата. Кое е по-велико: Човекът или природата? Тезата е, че природата трябва да се върне в човешкото пространство.

В интерактивната част е представен експеримент, в който първо е дефинирано тримерното пространство. Следват динамиката, обработката на пространството... Разкриваме корените на човека на фона на музика. "След това достигаме до познанието, чието олицетворение е ябълката", подчертават арх. Баровски и инж. Димитров. Смисълът е, че познанието организира всичко. И както ябълката е наядена, така е и земното кълбо (състоянието на земята).

Според двамата съвременната архитектура е устойчивата архитектура, която много скоро ще стане задължителна като критерии и изисквания с новите директиви на ЕС. България трябва да го осъзнае, "за да не бъдем силно изненадани през 2011 - 2013 година", заявява арх. Баровски. Много скоро ще бъде задължително въвеждането на сертификати за пасивни и други видове къщи. Според Иво Димитров на българите, и  особено на инвеститорите, им липсва социална чувствителност и те не си дават сметка , че днес  в Германия, а и  в цяла Европа, е модерно да се действа екологично и енергийно ефективно. С мерки  като въвеждане на фотоволтаични системи или подобряване на фасадите и инсталациите могат да направят икономии, които се изплащат до 10, най-много до 15 години. Евродирективите осигуряват качество на живот, а в някои от световните сертификати за енергийна ефективнос - напр. в американския, са вкарани изисквания и показатели, свързани с архитектурната среда, обяснява арх. Баровски. По думите му националната идентичност на архитектурата, също е изключително важна. Българската архитектура  като материали, организация на пространствата и отвореност, винаги е била  съобразена с тези изисквания.