ПРОУЧВАНЕ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА КУЛТУРАТА И НЕГОВАТА СРЕДА

1. Историческа справка за паметника на културата, градоустройствено развитие на средата, датиране, типология, културно-историческа стойност

1. Бившата жилищно-търговска сграда е построена към 1912 г., многократно е преустроявана и през 2004 г. е съборена. На нейното място в парцела е изградена бизнес-административна сграда ново строителство запазващо статута на ПК на първоначалната сграда.

Късноантичната баня е разположена в сутерена на жилищно-търговската сграда.
Във връзка с новото строителство в парцела на бул. "Мария Луиза" № 47 през 2004 г. се правят изкопни работи и на място са открити археологическите останки. В резултат на археологическото проучване се разкрива сграда с кръстовиден план, състояща се от шест помещения. Около централно почти квадратно по план помещение са разположени кръстовидно четири други. След проучването на останките става ясно че това е сграда с бански функции от типа balneum (т.е. малка семейна баня). Този тип разпределение не е широко разпространен и е първия по рода си открит от римския период на Сердика.

Плановата схема се явява преходен вариант между верижния и блоков тип римски бани. Местоположението на банята е в посока север и се намира близо до северната крепостна стена на античния град т.е. попада в "северното разширение" на Сердика. Банята е датирана към III –IV век.

Паметниците на културата "късноантична римска баня" и "жилищно-търговска сграда", разположени в един парцел на бул. "Мария Луиза" 47, представляват сложна структура от гледна точка на тяхната културно-историческа стойност. Подходът към тяхното опазване в настоящия проект е насочен към пълноценното им представяне и взаимно допълване. В случая говорим за експониране на "паметник в паметника".

2. Идентификационни данни, местонахождение, статут като паметник на културата, категория - София, бул. "Мария Луиза" № 47, кв. 126, пл. н. № 19. Парцелът попада в Първа охранителна зона на Историко-археологическия резерват "Сердика - Средец".

А) Жилищно-търговска сграда е архитектурен ПК, категория "местно значение", обявена в ДВ бр. 40/1978

Б) Късноантичната баня е археологически паметник с категория "национално значение". Собствеността й е изключително държавна.

3. Анализ на проведените етапи и степени на намеса в паметниците на културата, извършени досега

А) За късноантичната баня
При проучване хронологията на опазване на двата паметника на културата се оказва, че първоначално в парцела е изградена сграда, най-вероятно правоъгълна по план, която може да се датира във втората половина на III век, въз основа на намерения керамичен материал. В последната четвърт на III или началото на IV век, римската банята започва да функционира с кръстовиден план. Най-вероятно в периода от средата на IV до средата н V век сградата прекратява функциите си като банска постройка, а част от помещенията й са преустроени в такива с жилищна функция. С този период може да се свърже по-голямата част от открития керамичен материал. В периода XVII – XVIII век върху останките от банята се появява нова много по-късна постройка с неизяснени план и функции.

Следосвобожденското масивно дълбоко фундирано строителство на жилищната сграда частично разрушава и интегрира в сутерена си съществувалите на това място археологически и архитектурни останки. За оптимално датиране на обекта се приема края на III началото на IV век - периода на функциониране на банята с кръстовиден план.

Субструкцията на банята е изцяло запазена в секторите на проучването. Градежът е в opus caementicum от средноречни и ломени камъни, спойка от сивкавобял хоросан, с примеси от варовикови частици и натрошена строителна керамика. Суперструкцията на банята е изцяло в opus teraseum, с максимално запазена височина от 1,73 м. Хоросановата спойка е идентична с тази в субструкцията. Отоплението на банята става по два начина - подово и стенно. От стенното отопление са открити глинени тубули а от подовото са открити първите два реда тухли от хипокаустните колонки.
Б) Жилищно-търговска сграда
Построената през 2005 г. на мястото на жилищно – търговската сграда е ситуирана над късноантичната баня. Тя е разположена на една от най-оживените търговски улици на София. Силуетът на улицата е изграден предимно от други сгради паметници на културата при сключено застрояване. Тази сграда е едно от малкото изключения, но е много притисната към свободната си стена от съседната й изявена обществена сграда и помещенията й към нея въпреки, че са обърнати на юг, са зле осветени. Сградата има изявен обем и активно участва в уличния ансамбъл, но има неблагоприятно отношение със съседните сгради. Затова участва в уличния ансамбъл най-вече чрез индивидуалните си качества. Сградата е с жилищно търговски функции с първи етаж мецанин и три жилищни етажа над него.

Бившата жилищно-търговска сграда, строена през 1912 г. е била в духа на стила сецесион. Фасадата й към булеварда е симетрична и има ясно изразен еркер. Мецанинът е с променена фасада през шейсетте години на двайсти век поради функцията, която изпълнява тогава. Фасадата е решена с каменен цокъл, каменна облицовка, мазилка, гипсови орнаменти, метални парапети. Покривът е решен с покритие тип "рибени люспи" и марсилски керемиди.

Сградата е ценна със своето фасадно решение и участие във формирането на уличния силует по бул. "Мария Лиуза". Планът на сградата няма културно-историческа стойност. Той многократно е променял своите параметри при поредица от преустройства. Няма исторически личности, с които да е свързана сградата.

4. Предложение за нова функция на жилищно-търговска сграда и за експониране на късно античната римска баня в сутерена

С оглед на съвременните нужди, жилищно-търговската сграда и късноантичната баня под нея, се включват в настоящия проект за адаптация и експониране на архитектурни паметници. До римската баня е осигурена широка обществена достъпност, което отговаря на изискването за експониране на археологически паметник на културата, като се обособява сам по себе си, като археологически музей.

Новата функция е информационен център за културно-историческо наследство на гр. София. Местоположението на сградата е много подходящо за такъв център, тъй като се намира в централната градска част, близо до централната гара и автогара. Улица. "Мария Луиза" е една от най-оживените в столицата и всеки ден минават голям брой туристи. В София няма изграден такъв център, където хората могат да отидат и за се запознаят с културното-историческите забележителности, да получат информация за местата, които искат да посетят. Услугите, които ще предлага центъра е продажба на билети, обмяна на валута. Сградата ще бъде прекрасно място за начало на културни маршрури: маршрут "Римска Сердика" , "Водата в София" или "Следосвобожденската архитектура".

На кота ±0.00 са проектирани:
Входно пространство с информация, от където хората могат да се запознаят с всички функции на центъра, сувенирен магазин и кафе-бар, със стъклен под, предоставящ невероятна гледка към античната баня. От фоайето се осъществява достъпа до банята, чрез стълба и асансьор, както и към горните етажи. Това ниво има непосредствена връзка към вътрешния двор. Там се намира кафе-бара на открито, с неповторима атмосфера от зелени площи и музейни експонати.

На кота +5.10 е разположен ресторант, предлагаш местни вина и кухня. Ресторантът е със самостоятелна кухня и бар.

На кота +8.60 са проектирани фоайе, три зали за срещи, голяма зала за презентации, два офиса за туристически агенции и голяма тераса, подходяща за събиране на голям брой хора.

На кота +12.10 се намират осем хотелски стаи и фоайе, които са c по-специализирано ползване.
При избора на нова функция фасадното оформление на сградата от булевард "Мария Луиза" запазва в първоначалния си вид. По аналог със съществуващи сгради е подменен парапетът на балконите както и предложеното цветово решение е максимално близко до първоначалното. Дограмата се предвижда да е дървена със стъклопакет (съвременно и ефикасно решение с препратка към следосвобожденската архитектура). Тъй като планировката и конструкцията на сградата не са важни от гледна точка на културното - историческата значимост на паметника, то те се променят с оглед на новата функция на сградата. Подходът към плановата схема е пълна адаптация.

При извършените през 2004 г. археологически разкопки е направена възстановка на хипокаустната подова конструкция по два начина. В южното помещение възстановката се изгражда с материали близки до оригиналните. В останалата част хипокаусът се изгражда от нов материал, с височина 60 см на местата на съществуващия хипокауст. На нивото на кота -3.40 се предвижда разполагането на постери, образователни материали, пана и макети, обясняващи функцията и принципа на работа на балнеума, както и информационни табла, експозиционни материали свързани с археологическите останки датиращи от античноста. Достъпът до цялата археология е организиран без опастност от щети и нарушаване на цялоста на античните останки, с проектирането на висяща метална конструкция, над съществуващите останки, с най-малка височина, с която посетителите ще могат да разглетат цялата баня.
С предложеното ново решение се търси осигуряване на широк обществен достъп и информация както за единия така и за другия паметник на културата.