Проектът на арх. Анета Булант–Каменова и арх. Клаус Вайлцер "Мостът на водните лилии" в австрийския град Тулн, Долна Австрия, е номиниран от Сената за култура на Долна Австрия за наградата за "Образцови архитектурни обекти". Те ще бъдат обявени през септември тази година.

С този проект най-награждаваната с най-високи архитектурни отличия българка по света – арх. Булант–Каменова, която от десетилетия работи в тандем с партньора си арх. Вайлцер, се представи и в изложбата конкурс за проекти и реализации на "Интерарх 2009".

Специално за читателите на в. "Строителство Градът" и сайта "Строителство инфо" двамата архитекти споделиха следното: Мостът "Водни лилии" е предназначен за пешеходци и велосипедисти. Той преминава над един второстепенен ръкав на река Дунав и свързва центъра на австрийското градче Тулн с нова градинска изложба, построена в романтична област сред гори и лъки, както и с пристанището на главното течение на Дунав.

С нашия проект за този мост не сме търсили най-директните и къси връзки между крайните точки на направленията. Желанието ни беше да направим пътя над водата възможно най-приятен и да дадем възможност на преминаващите да се наслаждават на прекрасната природа на водния парк.

Инспирирани от растителната форма на водната лилия, проектирахме кръгли колони от префабрициран бетон като ставни връзки между правите стоманени свързващи греди, покрити с дъсчен под. Този "метаболистичен" вид конструкция дава възможности за промяна на посоката на пътя и прави мостът да бъде като лека паяжина над водата. Кръглите платформи са места за почивка и пунктове за наблюдения и за изгледи.

Тъй като крайните точки на моста имат около 3 метра денивелация, заради удобството на пешеходци и велосипедисти не искахме да направим моста наклонен само в една посока по цялата му дължина от 140 метра. Ние направихме всяка от свързващите части да започва с лек наклон нагоре ( около 1%) и след къса равна част да слиза с наклон ( около 6%) надолу. Това прави вървенето и в двете посоки удобно и създава по цялата дължина на моста приятно вълнообразно движение. Качването и слизането на всяка от правите части отговаря на изискванията на металната конструкция да получи най-голяма височина в средата.

През нощта мостът е осветен с диодно осветление (LED-s), скрито в ръкохватката на парапета, което хвърля призрачна бяла светлина върху романтичната околност.

Обекти на инспирация:
Дървените понтони над езерото с водни лилии край Аркутино

Растителната форма на водните лилии, особено грамадните кръгли листа на водната лилия от сорта "Виктория"

Картините на Моне с водни лилии, особено " Японския мост" над езерото с водни лилии в неговата градина в Живерни.

Награди: Номинация за архитектурната награда за архитектурни обекти в Долна Австрия, 2009.
Архитекти: Анета Булант–Каменова и Клаус Вайлцер
(Архитектурстудио БУЛАНТ & ВАЙЛЦЕР, Виена)
Инжeнер: Лотар Хайнрих (Васко + Партнерс инженери, Виена)
Дата на завършване: Maй 2008