Сред наградените млади архитекти за най-добри дипломни проекти на випуск 2009 на Архитектурния факултет в УАСГ с високото отличие на името на арх. Богдан Томалевски се окичи арх. Елена Даскалова. Тя получи от изтъкнатия ни архитект почетен диплом и премия от 1000 лв. за проекта си "Астро комплекс" към катедра "Сградостроителство".
Неин научен ръководител е арх. Жеко Тилев.

В световната година на астрономията – 2009, разработената идея за астрономически център в столицата, предлага научно-образователен и развлекателно-атракционен център от нов тип за нуждите на двумилионния град. "Винаги съм се чувствала емоционално свързана с материята на Космоса, може би заради родния ми град Смолян. Там се намира най-големият публичен планетаруим в страната. Днес редица по-малки европейски и световни градове се славят с центровете си. Визирам личните ми впечатления от планетариума на Калатрава във Валенсия и планетариума на Тихо Браве в Копенхаген", подчерта младата архитектка.
Според нея България губи позициите си на доскорошен астрономически лидер поради липсата на модерни условия за развитие.

Изключително важна за подобен тип сгради е централната локация – комуникативно място с голям брой хора. Избран е Южният парк в най-оживената му част по бул. "Арсеналски", непосредствено до City Center Sofia. Зоната осигурява симбиоза между парковата градска среда и посетителите на първия търговски център, тип мол, в столицата.
Обемно-пространствена композиция поставя Астрокомплекса на границата между урбанизираната и парковата среда. Това предполага визия в контраст с околността. Реабилитация за отнетия парк са озеленените и пешеходно покрити рампи. Автомобилният достъп е осигурен чрез подземен паркинг с 420 места.

Функции
Обширна зона пред входа, част от новия комплекс, прави връзка с основния булевард. Тя е буферът между вътре и вън, тематичен маркер на сградата. Обособена е като астроплощадка с демонстрационни уреди – слънчев часовник, армилярна сфера, стойка за телескоп. От фоайето посетителите са въвлечени в космическа стихия, развита по траекторията на комета. Фуниевидното пространство ги засмуква със спираловидна рампа в орбитално движение напред и нагоре, до по-горното ниво. Там се намира свободно фоайе, сепарирано от поредица от тематични изложби.
В края му е атракционна 4D-капсула за симулиране на космическите полети, естествен завършек на разходката преди да достигнат до Звездната зала на горния етаж.
Към нея отвежда стъклен пасаж, който трябва да създаде усещане за отделяне от материята и за преодоляване на гравитацията.
Кулминация на сградата е сферичният планетариум. Преди да попадне в сферата зрителят преминава през полусветло, полутъмно предзално пространство. То е необходимият буфер за адаптация на окото към тъмната зала.
Планетарният център представлява амфитеатър, съобразен с най-новите тенденции за комфорт и ергономия, както и с уреди, последен вик на техниката.
Проекционният апарат UNIVERSARIUM M IX TD в геометричния център на сферата е на световно известната компания Carl Zeiss. Носещата конструкция на сферата е стоманена пространствено прътова система. Единствено в зоната на апарата тя става двупоясна поради планирания проход за проверка и ремонт.

След посещението на планетариума по Звездна стълба се достига до нова поредица от изложби на долното равнище – холограмни изображения, експериментална експозиция, медиатека. Центърът включва също дигитална библиотека, слънчева обсерватория и сувенирен магазин за подаръци с космически произход. Звездната одисея може да продължи в астрокафето на изхода на комплекса.
Консултанти при подготовката на дипломната работа са били екип от астрономи и физици от Планетариума в Смолян и Лутц Мюлер – главен менижър по изграждането на планетариуми при "Карл Цайс", Германия.