Няма начин и АЕЦ "Белене", и ВЕИ проектите да се случат заедно

Енергетиката е последният бастион, където хората не питаха какво се случва. Тя е силно централизирана, сложна и непрозрачна сфера в българската икономика.
Това казва в интервю за вестник "Дневник" Руслан Стефанов, директор "Икономическа програма" от Центъра за изследване на демокрацията.
Въпреки отбелязаните от нас проблеми с обществените поръчки в сектора предходното правителство реши да направи най-големите инвестиции в историята през последните 20 години, като използва същите механизми за обществени поръчки, които се използваха и преди това.
Всеки ще ви каже, че е абсолютно безумие да строиш проект за 4 млрд. евро чрез обществена поръчка, коментира Стефанов, визирайки случая с АЕЦ "Белене".
Не може по същия начин, по който си поръчваш хартия или самолетни билети, да строиш и атомна електроцентрала.
Прехвърлянето на риска кой носи икономическите печалби и разходи предполага съвсем различен инструмент или най-малкото различна процедура. Тя трябва да може да ти позволи да контролираш процеса във всеки един момент.
Всички големи решения в енергетиката - стартирането на строежа на втора атомна централа, образуването на енергийния холдинг, преговорите за "Южен поток", преговорите за "Набуко" и "Бургас – Александруполис", преговорите за ВЕИ, поддържането на гарантирани цени са взети на базата на стратегия от 2002 г., посочва Руслан Стефанов.
Запитан дали проблемът при обществените поръчки е заради липси в закона или в начина, по който се прилага, той уточнява, че има възможност да се сключват договори по процедури, които позволяват конкурсите да се следят на етапи.
Недопустимо е един възложител да сключва договор, при който изпълнителят да може да прави каквото си иска, без да го съгласува на всеки един етап от процедурата.
Това говори за изключително лошо управление, подчертава Стефанов, като дава за пример ядрената централа - не може изпълнителят да поръча оборудване без контрола на възложителя.
Установихме, че моделът, по който се източваха предприятията в средата на 90-те години, сякаш работи за енергетиката в момента.
От една страна, не се управляват правилно средствата, които държавата изразходва за нови инвестиции, защото не е ясно кой взима решенията, кой определя кога се инвестира – министерството, фирмите, регулаторът? От друга страна, липсва текущ контрол на поръчките, посочва експертът.
По думите на Стефанов има дисбаланс и в енергийния микс. Ако построим втора атомна централа, тя ще измести стимулираните от закона възобновяеми източници, коментира той.
Пълното интервю с Руслан Стефанов четете във вестник "Дневник".