Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ

Развиващите се източноевропейски държави са изправени пред растеж в урбанизираните райони и техните най-големи градове трябва да отговорят на ускореното търсене на жилищни и офис пространства. В резултат от това през последните 20 години във все повече източноевропейски градове се наблюдава появата на високи сгради. В Скопие съвсем скоро беше завършен комплексът Cevahir Sky City, състоящ се от четири 130-метрови кули. В Белград облагородяването на десния бряг на река Сава продължава с Beograd na vodi, като акцент на мащабния проект е бъдещата най-високата сграда за града - 168-метровата Kula Beograd. На север от Сърбия - в Будапеща, въпреки ограничението от 90 метра, което ще бъде наложено, небостъргачът на Foster + Partners, който вече е получил разрешение за строеж, ще се извисява на 120 метра. А най-високата сграда в Букурещ към момента остава завършената през 2012 г. Floreasca City Sky Tower (137 метра). Не на последно място в София продължава проектирането на все по-високи сгради, като най-амбициозният проект във фаза строеж е Sky Fort (202 метра).

Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ

Но да се строи високо в тези райони не е само необходимост, а е също така начин развиващият се град да изгради образ на място, привличащо бизнес и иновативни дейности.
Стремежът на развиващите се страни да са в крак с новите технологии и да участват в иновативни процеси се увеличава, а новопостроени сгради със съвременна визия стават символи на прогреса, демонстрирайки разцвета на местната икономика. Крайната цел е да се създаде един модерен облик на развиващите се градове, който да привлича внимание и инвестиции, както и да покаже конкурентоспособност сред водещите региони на планетата.

Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ

Въпреки че и двата фактора са налице (стремежът към модернизация и необходимостта от нови пространства), много от тези градове не са били планирани за реалната поява на небостъргачите. Стратегията им за развитие там, където може да се говори за такава, е включвала основно ниско застрояване, като неочакваният растеж създава редица затруднения. Транспортна мрежа, обществени пространства и съществуващи сгради са част от градските елементи, при които започва да се усеща липсата на така необходимите нови градоустройствени решения за високите сгради.
Вследствие от дефицита при планирането развиващите се урбанизирани райони се изправят пред
 
множество предизвикателства, свързани с приобщаването на високите сгради.
Изглежда, е неизбежен конфликтът между граждани, които не желаят да приемат небостъргачите в своя град, и инвеститори, които настояват за все по-високи такива. Независимо от това какво мислят двете страни необходимостта от високи сгради в развиващите се градове е налице, като тепърва ще се увеличава. Поради тази причина осигуряването на място за тях и интегрирането им в съществуващата градска среда трябва да се случи по възможно най-добре планиран начин. Предвиждането на място за евентуални новозамислени небостъргачи трябва да стане на базата на подробни анализи на съществуващата градска среда. По този начин ще се избегнат сериозни пропуски в този ключов етап от развитието на бързо разрастващите се урбанистични центрове с преобладаващо ниско застрояване.

Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ

Измежду проблемите, които трябва да бъдат решени, се включват също запазването на ключови гледки и съхраняването на историческото и културното наследство. Възможно е старо и ново строителство да съществуват заедно, но за целта са необходими добре планирани стъпки за вписването на високото строителство. Определянето на зони, които да останат “незасенчени” от ново мащабно строителство, е един от първите етапи. В останалите зони при проектирането на градската среда трябва да се вземат предвид вече съществуващите стилове, придаващи определен облик на града или квартала. Новото строителство не бива да контрастира с тях, а напротив - да съжителства.
Появата на високите сгради упражнява и допълнителен
 
натиск върху съществуващата транспортна мрежа.
Известно е, че построяването на небостъргачи води до по-интензивен трафик, но създаването на алтернативни възможности за придвижване, най-вече чрез обществен транспорт, може да предостави по-лесен и по-бърз достъп. Напълно автоматизираните или споделените модели също могат да се приложат успешно, за да се облекчи допълнително транспортната инфраструктура. Не на последно място концентрирането на много функции във височина и създаването на вторични центрове в градовете следва да доведе до по-малка необходимост от придвижване на големи разстояния.
Освен решаването на проблемите с транспорта и опазването на съществуващото архитектурно наследство трябва да се избегнат и силно изразени разлики в мащаба. Налице е необходимостта от нови регулации за високи сгради, за да се достигнат по-големи височини, вписващи се в контекста. Изникващи небостъргачи, които надхвърлят височината на съседните им сгради в пъти, създават усещане за неприемливи контрасти. От друга страна, един по-плавен преход от ниско строителство към по-високо би позволил на високите сгради да присъстват по ненатрапчив начин в градската среда и да се слеят по-естествено с околността.
Намирането на най-добрите решения на изброените проблеми би допринесло най-вече за едно по-добро човешко възприятие на така оспорваните високи сгради. Как и къде обаче да се търсят такива решения? Най-естествено на пръв поглед би било да се почерпи опит от развити градове, в които високите сгради вече са намерили своето място. Но въпреки че такава стратегия звучи логично, тя би довела до пропускане на възможността за зараждане на иновативни идеи. Всеки град среща специфични предизвикателства и заимстването на готови решения без адаптация може да се окаже неподходящо и дори вредно.
Разбира се, съществува и алтернативен подход. Необходимостта от интегриране на високи сгради в съществуващи ниско застроени райони предлага възможност за прилагането на нови идеи за градско планиране в ранен етап, като например
 
стратегическо проектиране на квартали (master planning), адаптирано към местния контекст.
След установяване на дадените характеристики на определено място те могат да се използват в комбинация с иновативни технологии, като това ще доведе до уникални и непознати досега решения. Съвкупности от стари и нови, ниски и високи сгради могат да се слеят по начин, който създава една устойчива екосистема от обществени и лични пространства. Облагородената по този начин среда за живот ще доведе до намаляване на противоречията и подобряване на обществените отношения като цяло.
В допълнение използването на технологии като анализ на големи масиви от данни (big data analytics) ще допринесе за извеждането на развиващите се градове една стъпка напред. Проучването на голямо количество разнообразна информация, извличането на изводи от големи бази данни, както и виртуалното симулиране на различни решения спомагат за вземането на много по-информирани решения, които позволяват да се дефинира оптималната стратегия за развитие на града.
По този начин е възможно ниско застроените и развиващи се градове да се превърнат в пионери в градското планиране и да демонстрират пример за иновативност. Без съмнение в тях съществува поле за иновации в урбанизма и би било пропусната възможност да не се опитаме да открием алтернативни решения.
Следва да се изготвят планове за развитие на различните райони, които да вземат предвид разрастването на града в бъдеще и да улеснят нанасянето на промени, както и да позволяват внедряване на иновативни решения. Градът на бъдещето не е само устойчив, но и приспособим към неизбежните промени на нашето съвремие, които са от икономически, демографски или климатичен характер. Поради тази причина дългосрочната визия е от голямо значение за успешното планиране на градската среда.
Докато се разрастват, използвайки върхови технологии и се стремят към една по-модерна визия, бързо разрастващите се градове не трябва да губят своята идентичност. Обликът, който вече притежават и който ги прави единствени по рода си, трябва да запази същността си. Запазването й в случая зависи изцяло от действията на участниците в градското планиране - архитекти, урбанисти, инвеститори и държавни институции, както и тяхната работа по предизвикателствата, свързани със следващото поколение високо строителство. Различни архитектурни епохи трябва да намерят начин да съжителстват, което говори за необходимост от по-добри стратегии и регулации за градско планиране, както и за внедряването на ясна и единна визия на ниво държава, град и дори квартал.
В София и сходни градове наблюдаваме как пропуски в законодателството водят до
 
самоцелно построени високи сгради с неясна стратегия за дизайн.
Освен това съществуват други препятствия от финансов, административен и дори политически характер. През последните години новопостроените високи сгради се появяват разпръснати по цялата територия на българската столица, често без да се вписват в контекста, в който се намират.
За решаването на проблемите, свързани с разрастването на градовете с преобладаващо ниско строителство, не бива да се разчита единствено на установени решения от високоразвитите градове. Вместо това развиващите се урбанизирани райони трябва да бъдат по-самостоятелни и по-далновидни. Те имат възможността да приложат нови подходи при вземане на решения, свързани с градското си планиране, така че високите сгради не само да се вписват, но и да принадлежат на съществуващия исторически контекст. Развиващите се градове могат да се обособят като лидери в градското планиране, вместо непрестанно да догонват модели, които са неприложими за тях. По този начин те биха могли да се превърнат в успешни лаборатории за алтернативно градско развитие, където старо и ново не си съперничат, а съществуват в хармония и се допълват взаимно.
 
Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ