Координационният съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството предлага 7 ключови приоритета за устойчивото развитие на сектора, както и конкретни политики и мерки за постигането им. Предложенията са резултат от продължителен процес на анализ и диалог между професионалните организации. Браншовите организации в строителството искат повече отговорности и права в строително-инвестиционния процес за подобряване на качеството на проектите. Подготвени са конкретни текстове и предложения за нов Кодекс на устройственото планиране и строителството, който да бъде предложен на обществено обсъждане и внесен в МРРБ. От две години КАБ работи по платформа за дигитално разрешение за строеж и предстои да я дискутира с министъра на електронното управление. Дигитализацията на административните процеси и на разрешенията за строеж, съкращаване на сроковете за обслужване и реформа на администрацията предлага Координационният съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството. Приоритетите в сектора от гледна точка на професионалните организации на специална пресконференция коментираха арх. Владимир Милков, председател на КАБ, проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ и ротационен председател на Координационния съвет, инж. Георги Шопов, председател на НАСП, инж. Атанас Ангелов, председател на БААИК, инж. Марин Гергов, председател на КИИП, инж. Огнян Атанасов, зам.-председател на КИИП.

Въвеждане на регистрационен режим на проектите ще даде възможност на главните архитекти възможността да работят повече за развитието на градовете. Да се прецизират текстовете за инженеринга на основата на европейския опит - според европейската практика той се прилага във всички страни, но е точно определено къде той е най-подходящият инструмент, като уникални обекти или типови сгради, инженерни съоръжения и др. Предстои работна среща с министъра на електронното управление, КАБ е готова с платформа за дигитално разрешение за строеж. Ще предложим промени в ЗОП в частта за строителство и устройствено планиране, изтъкна арх. ВладимирМилков, председател на КАБ.

Всички организации в бранша сме обединени в нашите искания. Имаме изготвен предварителен текст на строителен кодекс, който обединява ЗУТ, ЗУЗСО, ЗУЧМ и други нормативи. Предстои да бъде предложен на широко обсъждане и се надяваме да бъде разгледан и обсъден, заяви проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ и ротационен председател на Координационния съвет. Предлагаме две нови основни фази на проектиране - инвестиционен проект за одобряване с намален обем и съдържание като основа за издаване на разрешение за строеж. Следващата фаза е инвестиционен проект за изпълнение на строителството с проекти по всички части, който да бъде на регистрационен режим. Предлагаме само един вид ОУП вместо регламентираните четири, като бъде ограничено застрояването в градска среда. Дигитализацията и единният публичен регистър ще дадат възможност за бързо издаване на разрешения за строеж. Предстоят срещи с вицепремиера по електронното управление и с ръководството на Министерството на културата. Предлагаме да бъде регламентирана фигурата на главния проектант, на професионалния проект мениджър, каза проф. Борисов.

Една от целите на координационния съвет е да участва активно в изготвяне на нормативната база в сектора - закони и наредби, като преди това текстовете са активно обсъждани и съгласувани, а не само със становище в последния момент. В нашите екипи са привлечени изтъкнати юристи в сектора. Браншът е единен с желанието да участваме активно във всички промени, подчерта инж. Атанас Ангелов, председател на БААИК.

Бавното издаване на разрешение за строеж - средно по 278 работни дни и повече, пречи на инвестиционните проекти, а строителнитецени междувременно се променят. Необходима е реформа за успешно създаване на качествен и дълготраен продукт, коментира инж. Илиян Терзиев, председател на КСБ.

Строителството в момента създава към 9% от БВП, или около 12 млрд. лв., което подчертава неговата значимост. България е на последно място в региона по външни инвестиции, основна причина е огромната административна тежест. Огромни територии са блокирани за обществени сгради и частно предприемачество поради нерешени проблеми с изграждане на инфраструктурата, заяви инж. Георги Шопов, председател на НАСП.

Подкрепяме инженеринга за определени специфични обекти, двуфазното проектиране, съкращаване на сроковете на административните процедури, пълна дигитализация на строително-инвестиционния процес. Особено важни са обществените проекти и се надяваме да бъдем подкрепени от държавните и обществени органи. Предложенията за промяна в строително-инвестиционния сектор трябва да бъдат съгласувани с професионалните организации - недобър пример е отмяната от Конституционния съд на чл. 168 ал. 16 от ЗУТ поради такава липса, заявиха , инж. Марин Гергов, председател, и инж. Огнян Атанасов, зам.-председател на КИИП.

Трябва да се решат много проблеми с кадастъра, с прилагането на устройственото планиране и регулацията. Кой ще придобива собствеността на земята и ще изгражда инфраструктурата - в момента имаме блокирани цели квартали. Как ще се контролира прилагането на строителните закони, каква е ролята на ДНСК и какъв да бъде процесът на обжалване на разрешенията за строеж. Въвеждането на правилата на ФИДИК в България ще улесни целия инвестиционен процес, смятат изявени експерти от практиката на строителното право като Савин Ковачев.

Браншовите организации са единни и напълно укрепнали и имат компетентност да дефинират законови промени в диалог и професионални обсъждания. Предстоят редица срещи и обсъждания - с министъра на електронното управление, в Министерството на културата, МРРБ.

Координационният съвет е създаден през есента на 2020 г. с цел обединяване на професионалните организации по ключовите теми и проблеми, касаещи архитектурно-строителния сектор. В съвета участват 7 организации: Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), Съюзът на архитектите в България (САБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите – консултанти (БААИК) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). В момента Координационният съвет е под ротационното председателство на Камарата на архитектите в България.

Ето пълният текст на седемте приоритети:

Приоритет 1: Интегриране и оптимизиране на ключовите нормативни документи в сектора

По инициатива на Координационният съвет е разработен предварителен проект на кодекс, който обединява темите на основните законови норми в сектора (Закон за регионалното развитие (ЗРР), Закон за устройство на територията (ЗУТ), Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)). Целта е синхронизиране и интегриране на нормативна уредба на базата на единни принципи и терминология. По този начин ще бъдат разрешени дългогодишните проблеми, свързани с постоянните промени в ЗУТ и наличието на разнопосочни регламенти в нормативните документи в сектора. Предстои проектът да бъде подложен на широко професионално и гражданско обсъждане, след което да бъде внесен за разглеждане в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Приоритет 2: Намаляване на административната тежест и сложните процедури

В момента процедурите по изменения, съгласуване и одобряване на общи и подробни устройствени планове, както и издаването на разрешения за строеж са тромави и продължителни, тъй като се изисква съгласуване и одобрение от множество институции. Необходима е оптимизация на процеса, която да разпредели правилно отговорностите между участниците в строително-инвестиционния сектор. За тази цел се предлага да бъдат въведени нови фази на проектиране – първата е т.нар. „инвестиционен проект за одобряване“ (ИПО) с намален обем и съдържание, на базата на който администрацията да издава разрешение за строеж. Следващата фаза е „инвестиционен проект за изпълнение на строителството“ (ИПИС), който да бъде отговорност на главния проектант на обекта и да подлежи на регистрационен режим, но не и на разрешителен. По този начин ще се прекрати досегашната практика по дублиране на дейностите на администрацията и на експертите – автори и консултанти на проекта.

Браншът предлага още да се намали броят на районите за планиране - до четири (вместо досегашните шест), да се регламентира само един вид общ устройствен план (вместо четири в момента), както и да се въведат 5 степени (вместо три) за височина на застрояване с различни градоустройствени изисквания - много ниско, ниско, средно, високо и много високо.

Приоритет 3: Ограничаване на корупционната среда и предпоставките за корупция

Оптимизирането на процедурите и разтоварването на администрацията от несвойствени дейности ще допринесе за ограничаване на корупционните практики. В този контекст, освен намаляване на административната тежест с прекалени и ненужни регулации, съгласувания и разрешения, е необходимо да се работи и за електронизация на услугите в архитектурно-строителния сектор.

Приоритет 4: Подобряване на ефективността и сроковете на планиране в сектора

Устройственото планиране следва да бъде обвързано с реалните възможности за публично финансиране, като се предвиждат средства и конкретни срокове за реализация на публичните проекти в общите и подробни устройствени планове. Решението на Конституционния съд за 15 годишните срокове относно отреждането за озеленяване потвърждава този нов управленски и планов приоритет.

Приоритет 5: Гарантиране на експертен подход, публичност и прозрачност

Браншът настоява за активен диалог и взаимодействие между гражданите, професионалните организации и администрацията при създаването на важни нормативни документи в сектора. Това ще гарантира максимална публичност и прозрачност на процеса, като се предоставят възможности за обратна връзка и експертен диалог по темата. Браншовите организации са компетентни да дефинират нормативните промени, които са необходими на сектора и трябва да поемат своята отговорност като професионални обединения на реалните участници в инвестиционния процес. Измененията на законодателството в областта на инвестиционното проектиране и строителството да се извършват единствено след проведено обсъждане с бранша и след извършване на оценка за въздействието.

Приоритет 6: Въвеждане на единна информационна система, архив и дигитализация

Целта е в кратки срокове да бъде създадена национална електронна платформа, чрез която да се осъществява онлайн подаването и съгласуването на инвестиционните проекти, както и издаването на разрешенията за строеж. Новата платформа ще осигурява прозрачен и структуриран достъп до информация относно параметрите и движението на инвестиционните проекти. Предлага се сформирането на работна група по проекта с участието на експерти от Министерството на електронното управление, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, вицепремиера по ефективно управление и професионалните организации в сектора.

Приоритет 7: Стимулиране на инвестиционната активност в синхрон с добрите европейски практики

Изпълнението на приоритетите в сектора в синхрон с добрите европейски практики ще създаде благоприятни условия за развитието на бизнеса и привличането на инвестиции.