"Архитектурно наследство от столицата, страната и Европа" е темата на изложбата на арх. Белин Моллов, посветена на Деня на София. Тя е експонирана в изложбената зала на Държавна агенция АРХИВИ, София, ул. "Московска" 5, а нейното откриване въпреки обстановката на пандемия и протести на пл. "Ал. Батенберг" събра голям брой дългогодишни приятели, почитатели и колеги, дошли да засвидетелстват своето уважение и възхищение. Белин Моллов е утвърден архитект-художник с многобройни изложби през целия му професионален път. Предпочитана техника е акварелът, а обектите са знакови сгради и места в България и в цяла Европа. Изложбата е открита до 30 септември като има възможност за откупки.

Архитект Белин Моллов е експерт по устойчиво регионално развитие и благоустройство с дългогодишен опит, заемал ръководни длъжности в “Софпроект – Генерален план на София”, и МРРБ, участвал в подготовката на договора за присъединяване на България към ЕС. Бил е и преподавател в УАСГ. Родом от Русе, израснал във впечатляваща с архитектурното си наследство градска среда, арх. Моллов работи и живее в София. Като художник е реализирал множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Рисува предимно архитектурни обекти. Любимата му техника е акварелът. Води ежегоден пленер по рисуване на архитектурно наследство за ученици в творческия квартал на Варна – “Таляна”.

Изпитвам огромен респект към архитектурното наследство като фактор за неповторимата идентичност на градската среда. Когато наследството съществува в хармонично единство с природата и съвременните тенденции в развитието на обществото, тогава градът се възприема като желана жизнена среда и важна предпоставка за просперитет, казва арх. Моллов.

Оригиналността в интерпретацията на наследството събужда въображението, пленява духа, запомня се, стимулира положителното отношение и създава дълбоки емоционални връзки с града, което се отразява стимулиращо на неговите граждани. Днес ние създаваме това, което един ден ще стане част от историята на града и което следващите поколения ще се стараят да опазват. Така нашата „настояща история” се вписва в образа на града, а ние искаме тя да бъде истинска, ангажирана, изразителна, трайна и интересна.

Идеята на моята изложба е да се провокира интереса към архитектурни паметници, сгради и ансамбли, които пренасят очарованието на отминали епохи, възпитават и поддържат чувство на принадлежност към средата, в която живеем, създават самочувствие за това, че сме носители на традиции, които пазим и ще предадем на тези, които идват след нас. Всяка сграда, която днес ни възхищава и ни кара да се чувстваме горди, че сме родени и живеем в този град, има своя история и съдба. Тя е създадена от вдъхновението на творческа личност – човек за който трябва да знаем, да си спомняме и да почитаме.

Използвам възможността заедно с картините да споделя и моето разбиране като урбанист за значението на обществените пространства в градската среда. Съвременните публични пространства фокусират в себе си едновременно проблемите и културата на обществото. Те ярко отразяват сложните отношения между „локалното и глобалното“, между „насъщна духовност“ и „консумативен патос“. Въпреки че публичните пространства на града са огледало на настоящето, в тях се проектира и неговото минало, дори тогава, когато то е било безогледно заличавано.

На 17 септември, когато църквата почита паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, се чества и Денят на София. Обявен е за празник на града с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Почитта към мъчениците Вяра, Надежда и Любов и майка им София е и почит към добродетелите, които ни крепят - ­вярата, надеждата, мъдростта и любовта: ­вярата, че нашата столица ще продължава да се развива в духа на своя девиз “Расте, но не старее” и на съвременните изисквания; надеждата за опазване на духа и достойнството на архитектурното наследство и вдъхване на нов живот за паметниците на културата; любовта на гражданите и гостите на града и мъдростта на първостроителите на нашия град след Освобождението.