От Гърция през Япония до Съединените щати, държавите в цял свят бяха разорени от банковата криза. Никоя икономика обаче не бе съсипана толкова брутално, колкото ирландската, пише в редакционна статия от 1 октомври британският вестник "Гардиън".

Националният доход на някогашния Келтски тигър намаля със 17% през последните три години - най-дълбоката и бърза рецесия в западна страна след Голямата депресия през 30-те години на XX век, пише изданието в статия, цитирана от БТА.

В разгара на дългия бум от 1990 до 2007 година недвижимите имоти в Дъблин бяха по-скъпи, отколкото в Лондон. Оттогава цените се понижиха с около 40% и все още спадат. При това темпо страната скоро ще се окичи със съмнителната чест за най-голям балон и най-тежък крах на пазара на недвижимите имоти в съвременната история.

Когато финансистите се шегуваха през 2008 година, че единствените разлики между фалиралата Исландия и изпадналата в тежко положение Ирландия са една буква и няколко дни, се оказа, че те са грешали, защото кашата на Смарагдовия остров сега се оказа много по-голяма.

А през цялото спускане надолу ирландски министри обещаваха на избирателите, че положението е на път да се подобри.
Първо спешните кредити за банките щяха да оправят нещата. После пък строгите мерки на съкращения на разходите щяха да създадат работни места.

А решението на правителството да гарантира цялата банкова система (на практика без да задава въпроси), този път със сигурност щеше да оправи положението. Грешка, грешка и пак грешка.

Като тяло, хвърлено от покрива на небостъргач, ирландската икономика просто продължава да пада. Вчера ни бе представен поредният план. Ирландският министър на финансите Брайън Ленихън обеща на избирателите, че националният, по думите му, кошмар, който е трябвало да преживеят през последните две години, скоро ще свърши: "Сега слагаме край на това."
Ленихън обаче не успя да убеди финансистите, които чуват подобни приказки от него всеки път, когато той поднесе поредния си необмислен план.

Макар и премерен в сравнение с предишните рисковани начинания на ирландския финансов министър, този проект изисква огромна сума пари.
Представеният в края на миналата седмица спасителен план ще включва любимата банка на инвеститорите в сферата на недвижимите имоти Anglo Irish, както и Allied Irish и Irish Nationwide.
Планът ще вдигне бюджетния дефицит от сегашното му равнище от около 12% от брутния вътрешен продукт (БВП) до поразителните 32%.

Когато една държава бъде разорена по такъв силно впечатляващ начин, причините за кризата, в която е изпаднала, са многобройни. Като главна сред тях можем да посочим прекомерното уповаваме на цените на недвижимите имоти както за оптимистичното настроение, така и за държавните приходи.
По време на бума Ирландия намали подоходния и корпоративния данък и се осланяше все повече на данъците върху недвижимите имоти.

Още щом балонът се спука, приходите спаднаха моментално. Когато става дума за други аспекти, ирландските политици могат да твърдят, че просто са се придържали към общоприетите международни рецепти за икономически успех - привличане на чуждестранен капитал там, където е възможно, използване на сравнителните предимства (за каквито в Дъблин, както и в Рейкявик, сочеха именно финансите) и запазване на отвореността на икономиката.

Една от поуките, от определената от бившия британски премиер Гордън Браун първа криза на глобализацията, обаче е, че подходът да бъдеш отворен за бизнеса на всяка цена не работи добре при малките държави с хомогенни икономики.
Същият този подход изобщо не работи, когато хората, които вземат решенията, бавно "загряват".

Както отбелязва Пит Лън от Дъблинския институт за икономически и социални изследвания, елитът, ръководещ ирландската икономика, е затворен по-плътно от стридена черупка, така че очаква позициите му да бъдат следвани безрезервно.
Политиците избягваха да наричат балона на пазара на недвижими имоти балон, докато той не се спука. И когато това стана, те приеха твърде лесно твърденията на банкерите, че просто има недостиг на ликвидност, когато страната бе напълно фалирала.

Политиците последваха съвета на Международния валутен фонд (МВФ) и започнаха едни от най-жестоките бюджетни съкращения, правени някога. В резултат почти всеки шести жител на страната в трудоспособна възраст сега е безработен и започна нова рецесия.

Има прилики с други държави: просто попитайте Гордън Браун. Голямата разлика с Великобритания обаче е, че, като част от еврогрупата, Ирландия не може да девалвира своята валута едностранно.
Нейният единствен път обратно към конкурентоспособността е да понижи жизнения стандарт на работниците. Това означава, че, каквото и да твърди Ленихън, ирландската икономика има да се свива още.