„Метални конструкции - Плевен“ ЕАД с двоен растеж

Вижте cтaтиятa в бpoй 3/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT
Водещата строително-инвестиционна компания „Хоризонт – Иванов“ ЕООД, която е собственик на една от най-големите и модерни фабрики за производство на метални конструкции не само в България, а и на Балканите - „Метални конструкции“ ЕАД, бе домакин на двудневен национален семинар, който събра инженер-конструктори от цялата страна в Плевен. Форумът се проведе на 29 февруари и 1 март в парк-хотел „Кайлъка“. Поводът бе промотиране на изцяло нова технология за България за производство на т.нар. синусоидален профил. В новите европейски норми, които са в процес на подготовка и в края на 2026 година ще бъдат задължителни в частта „Стоманени конструкции“, вече има специална точка, отделена за този вид метална конструкция, позната от доста време на западния пазар.
В семинара се включиха инженер-конструктори от най-големите конструкторски офиси от цялата страна от София, Варна, Пловдив, Бургас, Велико Търново, Плевен, преподаватели от катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ в УАСГ, които се занимават с метални и дървени конструкции. Над 50 участници бяха дошли на място и още почти толкова се включиха онлайн и станаха част от събитието, включително и от чужбина, сред които три от най-големите компании и конструкторски екипи от Сърбия. Участваха професионалисти от бранша с профил в производство на метални конструкции, проектови ръководители.
Лектор на семинара бе австрийският инженер-конструктор Крисчън Саузер, партньор на австрийската фирма Zeman, която в последните три години е собственост на Lincoln Electric Holdings - една от най-големите американски компании, известни в цял свят с производството си на заваръчни апарати. Инж. Саузер е активен техен помощник, участвал в разработването на профилите, видове, детайли, проекти, с 25-годишен опит, преподавател в Техническия университет във Виена, и е един от първите, които са се захванали с тази система преди 20 години, когато австрийската компания решава, че ще започне да произвежда този тип профили, и ги патентова. Крисчън Саузер също така е един от първите, които се включват в научноизследователската дейност на компанията преди стартиране на глобалното производство на машината за съответния продукт - синусоидалният профил, който „Метални конструкции“ ЕАД ще произвежда и налага на пазара.
В рамките на семинара участваха и лектори от българска страна. Доц. д-р инж. Цветан Георгиев, преподавател в катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ в УАСГ, изнесе презентация за пораженията в Турция след големите земетресения. Пред участващите той разказа за стабилността на сградите от метал, като сподели впечатления от посещението си в южната ни съседка, където почти не са успели да видят срутена сграда с метална конструкция, за разлика от бетоновите, които са паднали. Фокусът на друга презентация бе върху изчисляване на противопожарна защита на метални конструкции. Д-р инж. Димо Желев направи презентация на тема „Изчисляване на противопожарна защита по еврокод“. Той представи начин за оразмеряване, позволен в нашето законодателство. Този метод на изчисляване работи с т.нар. критична температура и дава много голямо оптимизиране в част „Пожарна защита“.
„С навлизането и налагането на изцяло новата за България технология за производство на синусоидален профил ние ставаме по-конкурентни на пазара, а инвеститорите си спестяват пари. С приложението й намаляваме теглото на конструкциите драстично до 35%, което води до цялостно намаляване на общия бюджет на клиента“, коментира инж. Борислав Иванов, член на борда на директорите на „Метални конструкции“ ЕАД, проектов ръководител в завода, машинен инженер, възпитаник на Техническия университет, София.
Подобно мероприятие е събитие за бранша, категорични бяха участниците във форума, които адмирираха инициативата за провеждането му. Своите впечатления те споделиха за читателите на списание „Градът“.
Инж. Борислав Иванов, член на борда на директорите на „Метални конструкции“ ЕАД:
Промотираме изцяло нова технология за България за производство на синусоидален профил
- Инж. Иванов, моля, представете еднолично акционерно дружество „Метални конструкции“?
- Дружеството е приемник на някогашната фирма от времето на социализма „Метални конструкции“, създадена през 70-те години на миналия век като част от бившето обединение "Метални конструкции" в България, чието производство след падане на режима бележи упадък. Новото начало е дадено преди 28 години, през далечната 1996 г., когато е основана фирма „Метални конструкции – Плевен“ ЕАД с предмет на дейност производство на метални конструкции, строителство и изпълнение на комплексни сгради и инженерни съоръжения, услуги с автотранспорт и строителна механизация, иженерингова дейност, външна и вътрешна търговия. Седалището и адресът на управление са в Плевен на ул. „Гривишко шосе“ №1. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „Хоризонт – Иванов“ ЕООД.
В момента в завода работят 110 души, като от 2020 г. насам не сме съкращавали служители. През 2020 бяхме 65 души, сега сме 110. Около 85 са ангажираните в производството, останалите са в администрацията. За този период наемаме нови хора и инвестираме.
- Всъщност последните инвестиции, които направихте в уникалните за България и Балканите роботи за фабриката ви, станаха конкретен повод, за да поканите инженер-конструктори от цялата страна тук, в Плевен…
- Последната машина, в която инвестирахме, произвежда синусоидални профили. Сам по себе си роботът представлява производствена линия с дължина почти 70 метра, 12 метра широка. Линията има отделни станции, които изтеглят и изправят материала, след което го огъват по съответната синусоида от валове, реже се на размер, събира се с фланшовете или поясите на този профил и роботът автоматично сам си го заварява. Заварката се изпълнява само от едната страна на профила и всички профили, които може да произвежда съответният робот, са предварително изчислени от фирмата - производител на машината, Zeman. Тези профили са заложени в еврокод и без проблем могат да се прилагат в каквато и да е сграда.
В Западна Европа синусоидалният профил е продукт, който набира популярност повече от петнайсет години. Нашата машина бе с много дълъг период на производство. Ние направихме поръчка за нея преди повече от две години. Инвестицията ни е за почти 2.5 млн. евро без сгради и съпътстващи вложения.
Другият ни робот работи, закупихме го през 2020 г. и сме единствените на Балканския полуостров. На практика той замества монтажници и заварчици. Машината е така конструирана, че взема профила, нарязани планки, сканира ги, вкарва се 3D модел на вече разглобена греда или колона и роботът сам започва да си взима планките, да ги залага по профила и да ги заварява, което го прави с много голяма точност. Този робот се нарича Zeman SBA. Австрийците не произвеждат тези профили, за да не създават конкуренция и монопол. Те са се фокусирали изцяло към производството и поддръжката на машината за производството им. От 1965 г. групата се е разраснала до 20 компании в цяла Европа с повече от 700 служители. През последните 10 години Zeman е произвела и инсталирала над 70 машини по целия свят. И двата робота в „Метални конструкции – Плевен“ са на фирма Zeman.
- Представете накратко австрийската фирма Zeman и американския концерн Lincoln Electric Holdings, към който принадлежи?
- Австрийската компания от 30 години се занимава с производство на различни видове машини. Цялата продукция в портфолиото им, т.е. всички машини, които произвеждат, са техни патентовани машини. Те са първи в производството синусоидални профили, които държат патента за Европа и произвеждат роботи за сглобяване и за заваряване на метални конструкции, които са много специфични в този бранш. Те са първите, които започват да ги произвеждат. В допълнение ще кажа, че Lincoln Electric Holdings, Inc. придоби Zeman Bauelemente Produktionsgesellschaft mbH („Zeman Bauelemente“), подразделение на Zeman Group, на 1 април 2021 г. Те са в топ три най-големи фирми за производство на заваръчно оборудване в света. Предоставили са заваръчни материали на машините на Zeman и са преценили, че искат да купят фирмата.
- Как се промени заводът „Метални конструкции – Плевен“ през годините и кое го определя като един от най-големите за производство на метални конструкции на Балканите?
- „Метални конструкции“ е собственост на „Хоризонт Иванов“ от 2007-2008 г., с което започва процес на закупуване на машини, освежаване на сградите. През 2018 г. е взето решение, че заводът ще се разширява, и започнахме да проучваме пазара за закупуване на нови машини. В рамките на една година, от 2019 до 2020 г., инвестирахме в общо пет машини. Всяка от тях струва между 500 хил. евро и 2 млн. евро, с което общият размер на инвестициите само в машини е около 6 млн. евро, осигурени със собствено финансиране или банков кредит. Очакваме още една нова машина, която ще бъде покрита 50% по спечелен европроект. Тя ще е за плазмено рязане, като доставката ще е на италиански производител.
Разширихме завода, направихме три нови производствени халета. На практика удвоихме производствената си площ, пораснахме на почти 30 хил. кв.м покрити площи, имаме 15 хил. кв.м открити площи. Целият ни имот в момента се простира на общо 50 хил. кв.м. Направихме и 3 мегавата соларна инсталация в завода и като цяло с това се превърнахме в един от най-големите на целия Балкански полуостров. В България със сигурност сме с най-големи площи, с най-големи машини и с най-голям производствен капацитет не само за прости конструкции, а и за специализирани и сложни геометрични форми.
- С изграждането на тези мощности колко енергоемко стана производството ви?
- Ние инсталирахме 3 мегавата, а консумацията на завода към момента е една трета от производствената мощност на соларния парк. Останалата част от енергията я продаваме на свободния пазар.
Въглеродният отпечатък на производството падна драстично след направената инсталация на соларния парк. Всяка нова машина, за разлика от старите, които се използват навсякъде и са за термично рязане, работи с филтрационна система. Тези филтри ги почистваме и сменяме консумативите им на определено време. На практика ние пречистваме въздуха 99.9% от всички вредни емисии на машините. Имаме идея да сложим допълнителни филтри в завода за газовете от заваряване, да можем да пречистваме и тях. На практика ние ще понижим още въглеродния отпечатък, което е едно рамо напред пред останалите български и чуждестранните компании, с които се конкурираме и редовно се борим за обекти по търговете.
- Какви пилотни проекти договаряте за изпълнение със синусоидалния профил?
- В процес на договаряне сме на няколко пилотни проекта в областта на логистиката, индустриални, складови сгради и един ритейл парк. Логиката, която следваме, е всички колеги от бранша да могат да използват профила, за да можем да се борим наравно с другите строителни фирми, които правят бетони.
Проф. д-р инж. Димитър Даков, председател на Техническия комитет към Български институт по стандартизация, дългогодишен преподавател в УАСГ и бивш ръководител на катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ към УАСГ, почетен професор на Одеската държавна академия по строителство и архитектура:
„Метални конструкции – Плевен“ дава нови измерения на позната научна разработка от 80-те години
- Проф. Даков, още през 80-те години на миналия век участвате в научната разработка за нов и твърде перспективен вид метална конструкция. Разкажете ни повече за това. Всъщност какво възпрепятства реализацията и внедряването й тогава?
- Греди с вълнообразни стебла – този вид конструктивни елементи са известни в България твърде отдавна. Аз лично съм оставил научна разработка, която се извърши в нашия университет, тогава ВИАС, в края на 80-те години на миналия век. Това беше една научноизследователска тема, разработена към Министерството на просветата, и ръководител беше доц. Андрей Василиевич Малюк - дългогодишен преподавател в нашата катедра. Още тогава той се зае с този нов и твърде перспективен вид конструкции в областта на металните конструкции.
Освен научно-теоретическата част и изготвяне на проектно пособие и експериментални изследвания, за да се установи действителната мощ, имахме сериозни проблеми, свързани със самото производство. Научната част беше решена, но внедряването на този вид конструктивни елементи в действителността беше проблематично на този етап, тъй като тази сложна крива, по която се осъществява връзката между стъблото и пояса, не може да става по познатите за този период начини, а трябва специален автомат, който да може да осигури това заваряване. Още тогава, през 80-те години, се разработи проект за осъществяване и се стигна до възлагане на наше предприятие да изготви такъв автомат за заваряване. Настъпиха промените, тези документи останаха в архивите и проектът не можа да се осъществи. Основната причина, за да не се внедри, бе липсата на технологична база, за да се осъществят този тип конструкции.
Тези греди бяха популярни в скандинавските страни и по-специално в Швеция, Финландия, а също така в Австрия и Германия. Най-напреднала в тази технология е Австрия, защото тя я разработи и практически изнася такива производствени линии, една от които достави г-н Иванов. Основният въпрос, свързан с базата за изготвяне на такъв вид конструкции, вече е налице. Сега остава проектната част да бъде обезпечена, което е значително по-лесно и не толкова трудно.
- Какви са предимствата на този нов вид конструкция за българския пазар?
- Основното предимство на този нов вид конструкция е повишената устойчивост на стеблото. Благодарение на нагънатата си форма е налице възможност да получите по-високи греди с тънко напречно сечение. В традиционните греди, когато нараства височината, съотношението на тази височина към дебелината, или т.нар. тънкостенност, идва твърде голямо и има опасност от изкорубване на това стебло. Благодарение на нагънатата форма ние повишаваме този праг няколко пъти повече, с което всъщност рязко намаляваме разхода на метал за това предимство от конструкцията и докато в традиционните конструкции съотношението на тази височина към това стебло е в порядъка на 30 - 50, за тези, които се произвеждат в заводски условия и има възможност да се увеличи тази тънкостенност и отива към порядъка 100 - 150, дори към 200. Правите двустенни профили губят устойчивост и за да можем да използваме още по-стройни елементи, единственият начин е да сменим тяхната форма - от криволинейната да минем в тази по същество пространствена форма. Тогава има възможност вече практически съотношението на тази височина да се промени на 1:500. При традиционните валцувани профили това е в порядъка на 50, докато при този тип конструкции достигаме до 500, т. е. 10 пъти повече, с което всъщност рязко намаляваме разхода за метал за тази част от конструкцията и можем пълноценно да я използваме. Фактически с по-малко наклон ние получаваме по-висока мощност и по-голяма коравина. Колкото е по-висок един конструктивен елемент, той има и толкова по-голяма коравина и се съпротивлява по-добре на огъване.
Друго съществено предимство освен спестения разход – намален материал, са технологическите предимства. При създадена поточна линия и организирано специализирано производство роботизация на заваряването рязко се увеличава производителността на този вид конструкции и това е второто съществено предимство. Третото, което е по-малко известно на голяма част от инженерната колегия, е, че благодарение на това навълняване на стъблото ние получаваме една по-голяма огъвно-усуквателна повърхност спрямо тази на традиционните профили. Доказано е в света, че благодарение на тази огъвно-усуквателна коравина този вид профили са по-благоприятни при сеизмични въздействия, защото те по-добре поглъщат енергията от земетресението и в по-малка степен са уязвими. Такива експерименти са правени в Казахстан и тези конструкции са включени в техните нормативни документи. Голяма част от Казахстан се намира в земетръсен район и при тях е от съществено значение сеизмичната устойчивост на конструкцията. Това е едно от обясненията, че профилите са популярни при тях. Това, разбира се, се отнася и за България в тази си част.
- Каква е вашата оценка за новия облик на „Метални конструкции – Плевен“?
- У нас има много предприятия, но те са с ограничен капацитет. За момента, струва ми се, в базата в Плевен съществуват най-добри възможности за производството както на традиционните стоманени конструкции, така и на модерни съвременни конструкции като тези греди с вълнообразно стъбло. При тях е решен целият технологичен процес за изготвянето на конструкциите, като започнете от зачистването, боядисването и автоматизираното заваряване и цялостното окомплектоване. „Метални конструкции - Плевен“ разполага със съвременна технология и могат да постигнат висока точност - нещо, което в малко предприятия в България би могло да се получи. Това е първата доставена автоматизирана линия за производство на такива профили със заваряване, първа на Балканите.
Доц. д-р инж. Цветан Георгиев, преподавател в катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ на УАСГ, практикуващ строителен инженер:
С новия продукт България е на картата на съвременните стоманени конструкции
- Доц. Георгиев, какви са впечатленията ви от завода за метални конструкции в Плевен преди и сега?
- Щастлив съм, че такава тясно специализирана професионална общност като инженерите конструктори, които работят в областта на металните конструкции, фирма „Метални конструкции“ ЕАД, Плевен, ни събра тук, в Плевен, и организира едно много съвременно, добре подредено, интересно и полезно мероприятие. Това е нещо много важно, защото не само трябва да обменяме опит и знания, а трябва да се срещаме и да си говорим за проблемите. Преди тринайсет години съм виждал завода, когато започнаха да изработват стоманената конструкция за покрива на зала „Арена Армеец“. От тогава досега те са извървели невероятен технологичен организационен път, построили са сгради, вкарали са технологични линии и най-вече възпитали са млади хора, които ги виждаме в завода, мотивирани и желаещи да работят. Това са все неща, които ме правят щастлив.
- Какви според вас са предимствата на продукта?
- Радвам се, че нещо ново влиза на българския пазар в областта на стоманените конструкции. Ще му се търси приложение и то ще се получи след трупане на знание и обмяна на опит между инженерите. Ефективност има, защото ако не е налице, никой нямаше да развие тази технология с усложненото производство на вълнообразно стебло. Това е нещо ново, което ще отвори хоризонти и за сектора на производителите, и за проектантите на стоманени конструкции.
Участниците за създаването на този продукт са производителят на елементите, в случая „Метални конструкции - Плевен“, но преди това е инженерът конструктор, който ще му намери приложението. Тогава, когато имаш грамотни инженери конструктори и налична технология, за да се произведе, съответно да се монтира, продуктът ще се хареса, защото има икономически ефект, но без инженера конструктор няма да се получи продуктът. "Метални конструкции Плевен" разбира това и ни събра, за да споделяме знания. Адмирираме това, което те правят.
В допълнение за тази инициатива узрява и гилдията на стоманистите в България. Те имат такава асоциация и започват все по-активно да ни търсят нас като академично звено, за да ги подпомагаме в области, където имат затруднения. Такъв пример е оптимизиране разходите за пасивна пожарозащита. Те търсят контакт с университета и тези връзки са много полезни. От една страна, ние сме полезни със знание към тях. Те го превръщат в по-ефективни крайни продукти за клиентите. Клиентите са доволни, плащат си данъците в държавата, тя захранва университета и така системата работи. Така че ние не само адмирираме събитието, а и подхода на българската индустрия, която започна да търси такива като нас.
Влиза нещо съвременно, модерно в България, което означава, че България е на картата на съвременните стоманени конструкции. Ние нормативно сме на тази карта с технологиите, които имаме. Заводът в Плевен има няколко уникални технологични линии. Едната е тази за синусоидалното стъбло. Другата линия е робот за асемблиране на съставните части на елементите, който, доколкото знам, е единствен на Балканите в тази част на Европа. Това е нещо, което можем да видим в автомобилната индустрия, доживяхме да го видим и в производството на стоманени конструкции за строителни цели.
Доц. д-р инж. Вътьо Танев, преподавател в катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ на УАСГ, ръководител на УНИЛ – МДПК (Учебна научноизследователска лаборатория), практикуващ строителен инженер:
Съвременната технология позволява намаляване на разходите за материали
- Доц. Танев, какви са впечатленията ви от завода в Плевен преди и сега?
- Преди 5-6 години съм идвал за последен път. Прави ми впечатление, че са добавени нови 15 хил. кв.м покрити площи, което позволява сериозен размах на производство на съвременни качествени стоманени конструкции от гледна точка първична подготовка на материалите, вторична обработка – пробиване, зарязвания, заварявания, и накрая крайното нещо, което трябва да се постави при стоманените конструкции, е т.нар. антикорозионна защита. Това, което мога да кажа, е, че това е единственият завод, в който се вижда много ясна технологична последователност на нещата с такива огромни площи. Заводът не е единствен в България, но другите са с по-малки капацитети. В периода 2006-2007 г. заедно с проф. Даков сме проектирали един интересен покрив на Летния театър в Бургас. Тогава за първи път съм идвал в предприятието.
- Какви според вас са предимствата на продукта и технологията?
- По отношение на технологията тя е безспорна, като разходът на материала е понижен. Естествено това води до увеличение на някои конструктивни габарити на елементите. Много модерна технология, която всъщност позволява да не се притесняваме за качеството на продукта, тъй като процесите са роботизирани, а най-важният процес всъщност е заваряването на стеблото към поясите и там фирмата - разработчик на технологията, се е постарала това нещо да бъде с близко до перфектното качество и да няма проблеми.
От лекотата идват и конструктивни предимства като, да кажем, по-малки инерционни сеизмични сили и монтажни предимства като по-лека и малка механизация за тяхното вдигане в сравнение с други материали или други конструктивни системи. Според мен ще намират предимство в строителството на индустриални, защо не и други сгради.
Реално погледнато, от две години г-н Иванов ни обяснява за тази технология, която в момента вече е реалност тук, в Плевен. Приложимостта на продукта е сигурна, няма да има проблем. Интересно е, че с по-малък разход на стомана може да се покриват и премостват по-големи отвори, което не е без значение.