Според есенната прогноза на Европейската комисия икономическият растеж до края на годината в ЕС и в еврозоната ще бъде слаб. Като цяло за 2014 г. се очаква растежът на
реалния БВП да достигне 1.3% в ЕС и 0.8% в еврозоната, ще се увеличи бавно през 2015 г. до 1.5% и 1.1% съответно на фона на нарастващото външно и вътрешно търсене. Очаква се през 2016 г. икономическата активност да се ускори до 2% и 1.7% благодарение на укрепването на финансовия сектор и на ефекта от неотдавнашните структурни реформи.
Икономическото положение и състоянието на заетостта не се подобряват достатъчно бързо. Европейската комисия е решена да използва всички налични инструменти и ресурси, за да се повишат заетостта и растежът в Европа. Ние ще представим план за инвестиции в размер на 300 млрд. евро, за да дадем тласък на икономическото възстановяване и да го поддържаме. Ускоряването на инвестициите е от изключително значение за икономическото възстановяване, коментира Юрки Катайнен, зам.-председател на Европейската комисия, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.
Няма един лесен отговор на предизвикателствата пред европейската икономика. Трябва да работим в три направления - надеждни фискални политики, амбициозни структурни реформи и така необходимите публични и частни инвестиции. И в Брюксел, в националните столици и в регионите трябва да поемем своята отговорност, за да създадем по-висок растеж и да увеличим реално заетостта, заяви Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз.
Започналото през второто тримесечие на 2014 г. възстановяване на икономиката остава
нестабилно, а икономическата динамика в много държави членки все още е слаба. Доверието е по-ниско, отколкото през пролетта, което отразява нарастващите геополитически рискове и

По-неблагоприятните перспективи пред световната икономика
Въпреки благоприятните финансови условия икономическото възстановяване през 2015 г. ще бъде бавно. Това отразява постепенното отшумяване на последиците от кризата - все още високите равнища на безработица и дългове и слабото използване на капацитета. Цялостната оценка, извършена неотдавна от Европейската централна банка, допринесе за намаляване на несигурността относно стабилността на банковия сектор, а подобряването на условията на финансиране би трябвало да допринесе за съживяването на икономическата активност. Очаква се през 2016 г. повишаването на вътрешното и външното търсене и продължаването на много гъвкавата парична политика, свързана с ниски разходи за финансиране, да доведе до още по-голямо засилване на икономическата активност.
Според прогнозата значителните разлики между страните от ЕС по отношение на темповете на растеж ще се запазят и през 2014 г.: от -0.7% (Хърватия) до 4.6% (Ирландия). Очаква се през следващите две години тези различия да намалеят. Според прогнозите за 2015 г. и 2016 г. всички страни от ЕС ще отбележат положителен растеж. Тогава би трябвало да се усети по-силно и забавеният ефект от вече осъществените структурни реформи.
Възстановяването на ЕС

Изглежда слабо в сравнение с това на други развити икономики
и в сравнение с исторически примери за възстановяване след финансова криза. През прогнозния период много гъвкавата парична политика, напредъкът по отношение на намаляването на частния дълг и в общи линии неутралната фискална позиция би трябвало във все по-голяма степен да влияят положително върху вътрешното търсене. Според прогнозата частните инвестиции постепенно ще се възстановят - подобряващите се перспективи пред търсенето и ефектите от догонването ще оказват благоприятно въздействие върху тях, въпреки че в началото те ще бъдат възпрепятствани от наличието на голям неоползотворен капацитет. Очаква се през 2015 и 2016 г. частното потребление да нарасне умерено, подкрепено от ниските цени на суровините и нарастването на разполагаемия доход в резултат на постепенното подобряване на състоянието на пазара на труда.
Приносът на публичното потребление за растежа ще е незначителен. На фона на умереното
нарастване на световната търговия нетният износ вероятно също ще допринесе твърде малко за растежа на БВП през следващите години.

Броят на новите работни места се е увеличил умерено,
а безработицата е намаляла леко спрямо предишните високи равнища. Тъй като се очаква икономическият растеж постепенно да набира сила, по-значителни подобрения на пазара на труда най-вероятно ще настъпят към края на периода. Очаква се равнището на безработица да спадне до 9.5% в ЕС и до 10.8% в еврозоната през 2016 г.
През 2014 г. продължава тенденцията към намаляване на инфлацията в страните от ЕС в резултат на по-ниските цени на суровините и значителния икономически застой. Очаква се през 2014 г. инфлацията да остане много ниска. С постепенното увеличаване на икономическата активност и на заплатите и вследствие на неотдавнашното обезценяване на еврото инфлацията би трябвало да нарасне. Според прогнозата инфлацията в ЕС през 2014 г. ще е 0.6%, през 2015 г. - 1%, а през 2016 г. - 1.6%. През тази година се очаква инфлацията според хармонизирания индекс на потребителските цени в еврозоната да е 0.5%, а през 2015 и 2016 г. - съответно 0.8% и 1.5%.
Държавните дефицити продължават да намалява. И в ЕС, и в еврозоната се очаква, макар и по-бавно в сравнение с 2013 г., съотношението бюджетен дефицит/БВП да намалее съответно с 3% и 2.6%. Според прогнозата бюджетните дефицити ще продължат да спадат през следващите две години, като този процес ще бъде подпомогнат от засилващата се икономическа активност. Очаква се фискалната позиция през 2014 и 2015 г. да бъде почти неутрална. Съотношението дълг/БВП в ЕС и в еврозоната ще достигне своя връх през
следващата година - съответно 88.3% и 94.8%.
Низходящите рискове за перспективите за растеж все още преобладават на фона на геополитическото напрежение, нестабилността на финансовите пазари и риска от непълно
прилагане на структурните реформи. Рисковете по отношение на прогнозираната инфлация остават балансирани.