Фотогалерия: Сграда на годината - участници 2016. ТЪРГОВСКИ ДОМ И АРХЕОЛОГИЯ. Сгради паметници на културата. Пловдив
Сградата е пететажна с мецанин откъм ул. "Княз Александър I" и триетажна откъм ул. "Отец Паисий". Конструкцията е смесена - от носещи тухлени стени и колони и метални греди с пруски свод на междуетажната конструкция. Покривът е дървен.
Някогашният "Търговски дом" на Ково и Сиди обединява две здания, строени съответно през 1926 г. и 1930 г. по проект на изтъкнатия пловдивски архитект Христо Пеев и оформени като един комплекс. Сградите са представлявали едно цяло, чрез вътрешен пасаж с калдъръмена настилка, свързващ двете съседни улици – главната ул."Княз Александър І" и ул."Отец Паисий". Идеята за вътрешна улица е продължена и в концeпцията на новия проект, но цялостно обогатена.
Сградата е признат архитектурен паметник на културата от категория - ансамблово значение.
Концепцията за изграждане на обекта е авторска разработка на българския екип и е споделена от австрийските инвеститори – собственици: Карл Полцхофер и арх. Рудолф Лайтнер. Финансовата възможност на инвеститора в случая също беше безспорен плюс, защото позволи едно толкова продължително и скъпо строителство.
Проекта и строителството минаха през няколко етапа. Първият одобрен проект от 2004 г., по който започна строителството, отчиташе значимостта на сграда в ансамбъла на главната пешеходна улица. Фасадите се запазваха категорично и влизаха в общия ансамбъл.
По-атрактивно се оказва това, което се случва вътре в самата сграда. Съдейки по мястото, където се намирахме,и по наличния археологически кадастър, знаехме, че ще излезе античност, но не и в такъв мащаб. В хода на строителството се откриха елементи от източната част на римския стадион, и елементи на градската структура.Откритият археологически материал / количество , състояние ,важност на елементите /бе от особено значение за проучване и представяне на културното наследство на града..
Наложи се провеждане на пълно спасително-археологическо проучване под ръководството и контрола на Археологически музей Пловдив и НИПК София.Виждането на проектанти и инвеститорите беше да се съчетае старо и ново. Съществен момент в работата ни по обекта беше и това , че бяхме ангажирани като проектанти и като консултанти в смисъла , който се влага в Австрия – а именно , пряко бяхме ангажирани със строителния процес, което направи възможно реализирането на разкопките в този им вид.
Цялостното разкриване на археологическите разкопки се оказа една изключително сложна техническа задача, свързана с просичане и подсилване на фундаментите на сградата, укрепване на фасадите, както и цялостен демонтаж на старата конструкция и направата на "нова сграда" в сградата.Подминахме първоначалното проектно ниво с два етажа надолу, под нивото на пешеходната улица "Княз Александър I". В един момент цялата сграда остана във въздуха на 2.50-3 метра. Стигнахме под съществуващите фундаменти, откъдето започна тяхното сериозно укрепване и подсилване. Прецизната конструктивна работа беше дело на екипа на инж. Маньо Манев.
Следващият проблем, който възникна, беше изграждането на новата конструкция, вътре в самата сграда. При наличието на тази археoлогия, вече беше задължително да стъпваме върху съществуващите зидове и фундаменти от сградата на Ково и Сиди, които от своя страна стъпваха върху конструкцията на античния стадион. Пазейки археологията, предприехме фундиране под античността, чрез набивни пилоти под всяка от колоните. Над тях "стъпи" и новата конструкция, която трябваше да "поеме" останалите 5 надземни нива. Целта беше запазване на археологията, максимално отваряне на сутеренното пространство и осигуряване възможност за максимално добро експониране.
За да се възприемат сводовите конструкции, носещи седалките на театъра, се наложи да се направят пробиви в носещите каменни стени на съществуващата конструкция в посока север-юг. Процесът се оказа трудоемка работа, защото стените бяха от ломен камък,ваден от кариерите в града. Въпреки това екипът предприе тяхното укрепване, с цел да се покаже носещата конструкция на седалките и запазване автентичния вид на сградата от 30-те години на миналия век с елементи от турски градежи.В крайна сметка сутеренът се отвори максимално в напречна посока и археологическия материал беше подобаващо експониран Голямото предизвикателство пред целия колектив от български и австрийски проектанти беше как по най-подходящ начин да изявим наслагването на два исторически, културни пласта / античност и средновековие/от една страна, и от друга - тяхното интегриране в новата високотехнологична сграда. Така след задълбочени проучвания на място, решихме да приоритезираме различните паметници отдолу нагоре, така че да се постигне една висока стойност на експонирания материал.
Откритият археологически материал беше уникален: голям брой мраморни седалки, някои от които украсени с релефно изображение на лъвски лапи, 100% от мраморния ортостат в този сегмент на стадиона, базисен ред, носеща конструкция на седалките- тухлена и каменна, стълбище със запазени in situ пет стъпала, резервоар за вода и три улични водопровода, принадлежащи наводоразпределителната система на ранновизантийския Филипопол. Имахме елементи, които трябваше да останат на местата си,имахме елементи, които бяха от стадиона, но разместени в процеса на строителството, имаше липсващи елементи, които бяха изготвени по образец. Експонирахме тухлени зидове, квадрова зидария, керамичния под, резервоара, керамичния водопровод.. Основното композиционно ядро оформихме около откритото стълбище. Друг елемент, върху който се акцентира, е запазеният in situ каменен свод в четвъртата, най-южна ос от разкритата част. Този свод от големи , каменни блокове е единствен по рода си и говори за високото ниво на строителните умения на древните римляни. Разкритият под сградата сегмент е от централните сектори на източната част на Стадиона. Има сериозна разлика между източната и западната му части. Западна част "ляга" по склона на Сахат тепе, а източната има самостоятелна конструкция, носеща седалките и оформяща наклона. Част от тази кострукция е мраморният свод,за който говорихме.
Успоредно с това трябваше да се съобразим с частично запазената архитектура от началото на 20 век - прекрасни тухлени сводове, стъпващи върху археологическото ниво. Наличието на различни културни слоеве и успешното им експониране обогати значително вътрешното пространство.Подходът беше – античност, късно възраждане и съвременност да съжителстват заедно, всеки със своите материали и специфика и в същото време да се разграничават. Съвременното строителство с материалите си: бетон, стъкло, метал; тухлата и каменната зедария от началото на 20 век и античността - с керамиката, квадровата зидария и мрамора. При реконструкцията ,наслагването на историческите пластове и съвременните елементи , заложихме на принципа – "искреност" и "контраст"
Имитация не бе допусната.Наличието на артефакти от различни исторически епохи и слоеве изисква тяхното степенуване. В случая от най голямо значение беше археологията от II век – останките от римския стадион, които доминират в двете подземни нива . При тяхното експониране търсехме от една страна да се получи правдоподобна картина за античния паметник и от друга да се покажат отделните му слоеве –блокаж, конструкция, седалкиОсветлението акцентира отделни елементи.. Веднъж имаме частична анастилоза на част от сектора с подредени седалки, след това виждаме блокажа върху който са легнали седалките, после излиза надлъжната конструкция,която е под блокажа и другата конструкция, оформяща наклона.Съвременното присъствие е редуцирано в пасажи от стъкло и метална мрежа, под които се чете осветеното археологично ниво.Разкриването и проучването на археологията, проекта за консервация,реставрация и експониране, наложиха преосмисляне на цялостната концепция за сградата. Археологията трябваше да се интегрира в съвременната функция, уникалното й внушение бе оценено. Сградата се отвори към античното ниво. От тук дойде идеята за надлъжното й разцепване и разминаване на нивата в напречна посока Това създава чувството, че се движиш в подножието на "каньон", който се отваря надолу. Динамизираното вътрешно пространство създаде по-богат интериорен образ и възможност археологията да е визуално достъпна от всяка точка и да присъства в цялостното вътрешно пространство.
Резултатът е eдно елегантно пространство с минимален обем конструкции. Още с влизането в сградата погледът се привлича от един различен,отдалечен във времето културен пласт.Атриумът на партера е пробит по цялата надлъжна ос, така че се създава вътрешна улица - "реплика" на съществуващата в миналото."Относно материалите - трябваше да има максимално разграничаване.Новите материали са стъкло , иноск , метал , бетон. Парапетите са стъклени без ръкохватка, за да не спират погледа и да не се налагат в интериорното решение.Искахме античност и съвремие да бъдат отделени дори цветово. Разполагахме с една тъмна сцена - фон за експонирания материал от естествен светъл мрамор. При екстериорното решение остана принципа за максимално запазване на фасадите – дори цветово.Изследвани бяха цветовите напластявания във времето и стигнахме до първообраза.Позволихме си само промяна на характера и цветовата гама на партера и мецанина с което искахме да обвържем фасадата е едно ново интериорно решение и да подскажем различно звучение на сградата.Терасите на покривно ниво са с прекрасни гледки към Сахат тепе и към Стария град.
