Кризата с новия коронавирус Covid-19 завладя целия свят, но в момента Европа е в окото на бурята. Пандемията, толкова различна от всички кризи през последното десетилетие, ще промени драматично вижданията на Европейския съюз и начините на реакция в такива ситуации.

"Вкакви странни дни живеем", писа ми вчера един испански приятел - и наистина е така. Не знаем кога ще приключи пандемията от COVID-19; не знаем как ще свърши; и в момента можем само да спекулираме за дългосрочното му политическо и икономическо въздействие. Във време на криза ние сме заразени с несигурност. Но поне седем неща правят тази криза много различна от предишните.

Първият урок е, че за разлика от финансовата криза през 2008-2009 г. коронавирусът ще наложи завръщането на голямото правителство. След срива на "Леман брадърс" много наблюдатели вярваха, че породеното от кризата недоверие към пазара ще подсили вярата в правителството. Тази концепция не беше нова: през 1929 г., след началото на Голямата депресия, хората искат силна правителствена намеса, за да компенсират в това, в което пазарът се проваля. През 70-те години беше обратното: хората бяха разочаровани от правителствената намеса, така че отново започнаха да вярват в пазара. Парадоксът на 2008-2009 г. е, че недоверието на пазара не доведе до търсене на по-голяма държавна намеса. Сега коронавирусът мощно ще върне правителството. Хората разчитат на правителството да организира колективна защита срещу пандемията, разчитат на правителството и да спаси потъващата икономика. Ефективността на правителствата сега се измерва със способността им да променят ежедневното поведение на хората.

Вторият урок е, че коронавирусът дава една демонстрация на мистиката на границите и ще помогне да се утвърди отново ролята на националната държава в рамките на Европейския съюз. Човек вече може да види това в затварянето на много от границите между държавите - и във факта, че всяко правителство в Европа се фокусира върху собствения си народ. При нормални обстоятелства държавите членки не биха направили разлика между националностите на пациентите в техните здравни системи, но при тази криза те ще дадат приоритет на своите граждани пред другите (това не е препратка към имигранти от други региони, а за европейци с паспорти на държави от ЕС). Следователно коронавирусът ще засили национализма, макар и не етническия национализъм. За да оцелеят, правителството ще поиска гражданите да издигнат стени не просто между държави, а между отделните хора, тъй като опасността да бъдат заразени идва от хората, които срещат най-често. Най-големият риск не е непознатият, а най-близките до вас.

Третият урок от коронавируса се отнася до доверието в експертизата. Финансовата криза и кризата с бежанците през 2015 г. породиха огромно недоволство от експертите. Тази промяна, която беше един от основните успехи на политиците популисти през последните десет години, ще бъде обърната от коронавируса. Повечето хора са много отворени да се доверяват на експерти и да взимат под внимание науката, когато е застрашен собственият им живот. Човек вече може да види как това увеличава легитимността на професионалистите, които водят борбата срещу вируса. Професионализмът отново е на мода.

Четвъртият урок е отворен за интерпретация, но въпреки това е много важен. За съжаление коронавирусът може да увеличи привлекателността на авторитаризма с големи данни, използван от китайското правителство. Човек може да обвинява китайските лидери за липсата на прозрачност, която ги накара да реагират бавно на разпространението на вируса, но ефективността на реакцията им и способността на китайската държава да контролира движението и поведението на хората е впечатляваща. В сегашната криза гражданите постоянно сравняват отговорите и ефективността на своите правителства с тези на други правителства. И не трябва да се изненадваме, ако в деня след кризата Китай изглежда като победител, а САЩ - като губещ.

Петият урок се отнася до управлението на кризи. Това, което правителствата научиха при справянето с икономическите кризи, бежанската криза и терористичните атаки, беше, че паниката беше най-лошият им враг. Ако месеци наред след терористична атака хората променяха ежедневното си поведение и спираха да напускат къщите си, това би помогнало на терористите да постигнат целите си. Същото беше и през 2008-2009 г.: промяната в поведението често увеличаваше разходите на кризата. И така, лидерите и гражданите отговориха с послания като "останете спокойни", "продължете се с живота", "пренебрегвайте риска" и "не преувеличавайте". Сега правителствата трябва да кажат на гражданите да променят поведението си, като останат у дома. И успехът на правителствата в това много зависи от способността им да плашат хората да вършат по инструкции. "Не се паникьосвайте" е грешно послание за кризата с COVID-19. За да овладеят пандемията, хората трябва да изпадат в паника - и трябва драстично да променят начина си на живот.

Шестият урок е, че кризата с COVID-19 ще има силно влияние върху динамиката на поколенията. В контекста на дебатите за изменението на климата и риска, който представлява, по-младите поколения бяха много критични към по-старите, че са егоистични и не мислят за бъдещето сериозно. Коронавирусът обръща тази динамика: сега по-възрастните членове на обществото са много по-уязвими и се чувстват застрашени от видимото нежелание на минелиълите да променят начина си на живот. Този конфликт между поколенията може да се засили, ако кризата продължи дълго време

Седмият урок е, че в определен момент правителствата ще бъдат принудени да избират между ограничаване на разпространението на пандемията с цената на унищожаване на икономиката или търпимост към по-висока цена, измерена в човешки животи, за да спасят икономиката.

Все още е много рано да се спекулира с политическото въздействие на COVID-19. Кризата оправда страховете на антиглобалистите: затворените летища и самоизолираните индивиди, изглежда, са кота нула на глобализацията. Но парадоксално е, че новият антиглобалистичен момент може да отслаби популистки политически актьори, които нямат решение дори когато имат право. Кризата с COVID-19 също ще прекрои драматично реакцията на ЕС на всички други кризи, с които се сблъска през последното десетилетие. Фискалната дисциплина вече не е икономическата мантра дори в Берлин и няма европейско правителство, което към настоящия момент да се застъпва за отваряне на границите за бежанци.
Остава да видим как точно кризата ще се отрази на бъдещето на европейския проект. Но е ясно, че като цяло коронавирусът поставя под въпрос някои от основните предположения в основите на ЕС.

Текстът е на политолога Иван Кръстев, публикуван на английски език на сайта на Европейския съвет за външна политика.