Илия Кръстев: Инвеститорите във високотехнологичния сектор търсят преди всичко стабилност

Илия Кръстев, член на борда на АИБЕСТ, член на борда на БРАИТ и главен изпълнителен директор на A Data Pro
- Технологичният пейзаж в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) не само преживя растеж през последните години, но и се промени изключително бързо. На какво сегментът дължи постигнатите резултати?
- Технологичният сектор в Централна и Източна Европа - особено в България, в последните години постигна устойчив растеж благодарение на своята гъвкавост и способността да се адаптира към динамичните глобални процеси. Въпреки предизвикателствата на политическата и икономическата обстановка индустрията на знанието в България успява да се утвърди като двигател на иновациите и да създаде висококачествени работни места. През 2023 г. секторът отбеляза ръст на приходите с 10.8% и осигури заетост на над 104 400 души, като продължава да бъде ключов фактор за националната икономика.
Прави впечатление, че макар през 2023 г. да проследяваме ръст, той не е така висок, както през изминалите години, а за 2024 г. и следващите няколко години се очаква секторът да навлезе по-скоро в т.нар. плато на развитието си.
Същевременно ключови предизвикателства като недостиг на STEM специалисти и липсата на стабилна регулаторна среда остават пречки пред пълния потенциал на сектора. Регулаторната несигурност и липсата на стимули за развитие на научноизследователска дейност ограничават възможностите за привличане на чуждестранни инвестиции и задържане на таланти.
За да се затвърди постигнатото и да се разширят възможностите за растеж, България трябва да изгради по-силна връзка между бизнеса, държавата и образователната система. Въвеждането на дългосрочна стратегия за насърчаване на иновациите, инвестиции в човешкия капитал и модернизиране на образованието ще бъдат ключови за поддържането на конкурентоспособността и утвърждаването на страната като високотехнологичен лидер в региона.
- Проектите, свързани с изкуствен интелект, се позиционират все по-осезаемо на пазара. Как AI се превърна в ключ към конкурентоспособността на Европа?
- Изкуственият интелект се утвърждава като ключов елемент за конкурентоспособността на Европа, защото предлага решения на някои от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес – от автоматизация и оптимизация на процесите до развитие на устойчиви технологии и иновации.
Не трябва да бъде пренебрегван фактът, че напоследък светът е изправен и пред значителни етични предизвикателства, които трябва да бъдат адресирани при използването на изкуствен интелект. През 2024 г. бяха приети регулативни рамки на европейско ниво, които да установят реда и начина, по който тази иновация да се създава, внедрява и използва.
Макар регулирането да е важно за гарантиране на авторството и творческия капитал на човечеството, както и за сигурността на хората, съществува риск от прекомерно ограничаване и рестрикции. В Европа има риск законодателството да ограничи свободното развитие в тази сфера, поставяйки страните от региона в неизгодна позиция спрямо бързоразвиващи се пазари като Япония, Китай и САЩ.
- Какво е мястото на региона в глобалното технологично развитие?
Регионът, в който се намира и България в частност, разполага с потенциал за изграждане на силна дигитална икономика, но това ще изисква значителни промени в образователната система, привличане на чуждестранни инвестиции и създаване на благоприятни условия за иновации и предприемачество.
Към момента страната ни е лидер в Югоизточна Европа в областта на технологиите и развитието на високотехнологичния сектор благодарение на активна екосистема, включваща фондове, стартиращи компании и големи корпорации, които вече повече от десетилетие развиват мащабни операции в България.
Въпреки това липсва достатъчно внимание към обучението и придобиването на ключови технологични умения. Инвестирането в образованието е от критично значение за изграждането на квалифицирана работна сила, която ще може да отговори на нуждите на бързо развиващата се пазарна среда.
Политическата нестабилност също възпрепятства осъществяването на необходимите промени. Образованието трябва да се разглежда като основен елемент от развитието на талантите в региона. Важно е да се анализират въпроси като съдържанието на учебните програми, финансирането на образователната система и актуализацията на учебните материали в средното и висшето образование.
Необходими са решителни действия още днес, защото трансформацията на консервативен сектор като образованието изисква време, а ефектите от нея ще се усетят след години. Без подходящо обучение и развитие на таланти постигането на устойчив напредък в дигиталната индустрия е изключително трудно.
- Аутсорсинг индустрията е още един ключов компонент за развитието на Югоизточна Европа. Как България се позиционира в сегмента?
- През последните години индустрията в България значително е еволюирала – от предлагане на базови услуги към предоставяне на решения с висока добавена стойност. Все повече компании се трансформират в центрове за иновации и развойна дейност, съчетавайки технологични решения и задълбочени познания, за да отговорят на глобалните изисквания на своите клиенти. Това допринася за повишаване на репутацията на България като дестинация не само за аутсорсинг, но и за иновации.
Въпреки това България трябва бързо да се адаптира към динамичните процеси и промени на глобалния пазар, защото конкуренцията е значителна. Държави като Румъния и Гърция вече заемат водещи позиции благодарение на гъвкавостта и благоприятната среда, която предлагат за инвестиции.
За да гарантира устойчивото си развитие, през 2025 г. високотехнологичният сектор и индустрията на знанието трябва да се фокусират върху привличането на нови инвестиции и разширяване на експертизата в ключови области като автоматизация, изкуствен интелект и киберсигурност. Тези усилия ще допринесат за утвърждаването на България като лидер в Югоизточна Европа и ще укрепят позицията на страната на глобалния пазар, осигурявайки ѝ устойчиво и конкурентоспособно бъдеще.
- Какъв е вашият поглед към екосистемата и какви са стратегиите за преодоляване на възникналите предизвикателства?
- Бизнес екосистемата се намира в ситуация на несигурност и липса на яснота, което възпрепятства нейното развитие и ограничава потенциала ѝ. Виждаме как други държави в региона предприемат активни мерки за стимулиране на своите икономики и привличане на инвестиции, докато България постепенно губи позиции на международната сцена.
Стратегията за преодоляване на тези предизвикателства изисква създаването на национална рамка, която да поставя ясен приоритет върху развитието на водещи индустрии. Необходими са целенасочени усилия за подобряване на инвестиционната среда чрез създаване на устойчиви политики, които насърчават иновациите, технологичното развитие и предприемачеството.
Националните приоритети за преодоляване на предизвикателствата е редно да включват: насърчаване на развитието на ключови сектори с висок потенциал за растеж; привличане на чуждестранни и местни инвестиции чрез създаване на ясни, предвидими и конкурентни регулации; инвестиции в образование и квалификация, за да се гарантира наличието на необходимите кадри за бизнеса; сътрудничество между публичния и частния сектор, за да се гарантира, че мерките отговарят на нуждите на бизнеса и обществото.
Без ефективна стратегия на национално ниво рискуваме да останем изолирани от глобалните икономически процеси. Ето защо е критично важно да се обединят усилията на всички заинтересовани страни, за да се осигури устойчивост и конкурентоспособност на нашата бизнес екосистема.
- Общностите играят жизненоважна роля за обединяване на таланти и ресурси. Как колективните усилия спомагат за стимулиране на иновациите в региона?
- Общностите играят ключова роля в създаването на условия за развитие на таланти и ресурси, които са основа за стимулиране на иновациите в региона. През последните години се наблюдава значително нарастване на неформалните форми за образование и развитие на стартъп екосистемата. Те създават среда, в която младите хора могат да разгръщат своя потенциал и да се превръщат в двигател на иновациите.
Колективните усилия на организации и инициативи, насочени към подкрепа на младите хора, демонстрират как обединяването на проактивни, предприемчиви и интелигентни личности може да изгради благоприятна екосистема за новаторски идеи. Тези програми насърчават предприемачеството и технологичния напредък, предоставяйки достъп до менторство, ресурси и образование, които са ключови за успеха.
Образователните и предприемаческите инициативи не само обединяват талантите, но и създават култура на сътрудничество и взаимопомощ. Такава среда вдъхновява младите хора да експериментират, да поемат рискове и да работят върху иновативни проекти, които могат да трансформират както местния, така и глобалния пазар.
В този контекст общностите действат като катализатор за иновации, съчетавайки индивидуални усилия с колективни ресурси. Те създават основата, върху която регионът може да изгради устойчива икономика, базирана на знания, технологии и креативност.
- Въпросът за качеството на човешкия ресурс става все по-актуален. Как IT\BPO компаниите стимулират развиването на таланти?
- Компаниите в сектора инвестират активно в инициативи, които подкрепят образованието, професионалното развитие и привличането на млади и талантливи кадри.
Действията, които правят положително впечатление в тази посока, са свързани с партньорства с образователни институции - например за осигуряване на стажантски програми, както и специализирани курсове за развитието на т.нар. умения на бъдещето.
Други положителни усилия са партньорството, менторството и спонсорството на неформални образователни инициативи като споменатите в предишния въпрос.
Забелязва се и увеличение на вътрешнофирмени обучения и академии, които помагат на служителите да придобият нови умения и да се развиват професионално.
Не на последно място по значение трябва да се отбележат и кампаниите за менторство и професионално насочване, насочвайки младите таланти към програми, които отговарят на нуждите на индустрията.
Чрез тези усилия компаниите не само подпомагат индивидуалното развитие на таланти, но и допринасят за цялостното повишаване на качеството на човешкия ресурс в България. Това от своя страна засилва конкурентоспособността на страната на глобалната сцена.
- Според последния доклад на AIBEST за сектора на изнесените услуги в Югоизточна Европа технологичните компании продължават да движат развитието на пазара на офиси. Каква динамика наблюдаваме в това отношение?
- Технологичните компании в Югоизточна Европа продължават да бъдат ключов двигател в развитието на офис пазара, създавайки значително търсене за модерни и иновативни работни пространства. В България високотехнологичните компании не само утвърждават страната като важен технологичен хъб, но и насочват вниманието към нови стандарти за бизнес имоти.
София и Букурещ се открояват като регионални лидери, привличайки значителни инвестиции благодарение на динамичните си икономики и растящите технологични екосистеми. В Пловдив над 140 високотехнологични компании вече са част от индустрията, създавайки осезаемо въздействие върху местния пазар на офиси.
Растежът на технологичния сектор не само стимулира модернизацията на офис площите, но и поставя основата за устойчиво развитие на бизнес инфраструктурата в региона.
- Какво търсят инвеститорите в сектора?
- Инвеститорите във високотехнологичния сектор търсят преди всичко стабилност – фактор, който в момента не е водещ в България. За сериозна международна компания от съществено значение е бизнес средата да бъде стабилна и насърчаваща дългосрочни инвестиции и устойчив растеж.
Няколко са основните критерии, които привличат инвеститорите, започвайки с политики за насърчаване на инвестициите, т.е. ясни и конкурентни регулации, които улесняват бизнес операциите и предлагат стимули за развитие на сектора.
За компаниите, които искат да развиват бизнес в България, от ключово значение е наличието на квалифицирани кадри. Това включва както наличието на компетентна работна сила, политическа и социална воля за образователни реформи, дори и инициативи за продължаващо обучение.
За съжаление през последния месец българската държавна администрация - в лицето на Министерския съвет - демонстрира липса на далновидност в тази сфера. За втори пореден път БРАИТ не беше призната за национално представителна организация на работодателите. Решението се основава на процес, чийто критерии остават неясни, а представените данни – спорни. Според официалните данни от НОИ компаниите в БРАИТ имат 106 746 наети служители и 2913 членове, но комисията е отчела само 70 140 служители и 1127 членове. Такъв тип действия на взимащите решения у нас подкопават имиджа на страната ни пред потенциални инвеститори.
- Какви конкретни и реално работещи мерки са необходими, за да се утвърди София като атрактивна инвестиционна дестинация за индустрии с висока добавена стойност?
- България все още е една от водещите държави в развитието на високотехнологичната индустрия в Югоизточна Европа. Стратегическото ни местоположение, членството в Европейския съюз и висококвалифицираната работна сила осигуряват значителни предимства за страната.
За да се утвърдим като атрактивна инвестиционна дестинация за индустрии с висока добавена стойност, ключов фактор е развитието на образованието и човешкия капитал. Необходимо е модернизиране на образователната система, особено в STEM дисциплините, създаване на програми за преквалификация и активно партньорство между бизнеса и образователните институции. Освен това стабилна и предсказуема регулаторна и данъчна среда с акцент върху стимули за инвестиции в научноизследователска дейност ще повиши привлекателността на страната за чуждестранни инвеститори.
Подобряването на инфраструктурата, създаването на иновационни хъбове и подкрепата за стартиращи компании ще засилят позицията на технологичен център. Публично-частните партньорства и активната международна промоция на държавата като дестинация за високотехнологични инвестиции са също от решаващо значение.
В София работят обучени и опитни специалисти, които получават конкурентни възнаграждения и значително променят икономическия облик на града. Посоката, в която трябва да се продължава, е тези обстоятелства да бъдат развивани, с което категорично да поставим София на картата на технологичните столици в Европа.