В периода 11. 10. 2018 г – 13. 10.2 018 г в гр. Несебър ще се проведе XI-тата Национална Конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, организирана от УАСГ, Катедра "Пътища и транспортни съоръжения" и Институт по транспортно строителство и инфраструктура, на която отново ще се обсъдят наболели проблеми на транспортната ни инфраструктура под мотото: "Мисия Пътна Безопасност", което е и темата на първата сесия.

Катедра "Пътища и транспортни съоръжения" при УАСГ и Институт по транспортно строителство и инфраструктура още преди 4 години фокусира общественото внимание върху темата за Промяна нормите за проектиране на пътища, гарантиращи изграждането на безопасна инфраструктура.

Катедрата пое отговорната задача да ръководи, да координира и да участва активно в процесите по актуализацията и допълнението на нормативните актове в областта на пътната инфраструктура. Основна причина за обновяването на Наредбата за проектиране на пътища е необходимостта за привеждането на действащите регламенти в съответствие с актуалните европейските изисквания за пътна безопасност и прилагането на най-добрите съвременни европейски практики и у нас.

Катедрата организира няколко кръгли маси в УАСГ с участието на учени, експерти, представители на МРРБ и АПИ, на браншови организации и съюзи и на Осмата Конференция с международно участие на Катедрата и УАСГ, съвместно със Сдружение Български форум за транспортна инфраструктура, проведена през 2015 г., не само постави въпроси, а постепенно задвижи процедури, които доведоха до промени на Наредба №1 от 2000 г. за проектиране на пътища и на Наредба №2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, които бяха обнародвани.

Проф. д. ик. н. инж. Николай Михайлов, инициатор и двигател на процеса за промяна на нормативната база и ръководител на Катедра "Пътища и транспортни съоръжения", коментира: " Библията на един добър път е заданието. Всичко започва от него, а за да бъде професионално заданието, то е необходимо да има адекватни Наредби, технически спецификации и изисквания. Когато се изготвят проектите, е редно да се гледа на тяхната актуалност и значимост в бъдеще време, да се направи оценка на техния живот и полезност след десетилетия." Той сподели още, че Пътищата в Република България са проектирани при норма на валежите от 100 л/кв. м. годишно, а през последните години падат около 1000 - 1500 л/кв. м., което поставя на дневен ред въпроса за отводняването на пътищата.

На научния форум през октомври 2015 г. с водеща тема: "Съвременни европейски норми за проектиране на пътища", тогавашният министър на МРРБ отдели проблемите в нормативната база в няколко направления: отводняването, пътните настилки, пътната основа, оборудването на пътищата – ограничителните системи, кръговите кръстовища, ерозията и абразията и появата на срутища в резултат от дъждовете и др . Тогава стана ясно, че до 2010  г. се е работело по временен правилник за пътните съоръжения, в периода 2010 - 2015 паралелно се използва наредбата и еврокодовете, а от началото на 2015 г. - само еврокодовете, но цялостната промяна на нормативната база е ангажимент на Държавата, която изостава с подготовката на подзаконовите актове и наредбите, предвид климатични, геоложки и сеизмоложки промени. Сформирани бяха две работни групи с ръководител инж. Евгени Чачев за изработване на Нови правила в Наредбите 1 и 2, разделени в два екипа, единият ръководен от проф. д-р инж. Румен Миланов, а другият от арх. Петър Диков.

Представители на катедра "Пътища и транспортни съоръжения" при УАСГ – София, проектанти, експерти и специалисти с доказан опит в научната и професионалната сфера анализираха, актуализираха и допълниха всички до момента действащи раздели на стария документ за проектиране на пътища от 2000 г., като обособиха и разработиха изцяло нови раздели.
Водещият приоритет, заложен в текстовете на новата Наредба за проектиране на пътища, е пътната безопасност. Повишаването ѝ е основният фактор за правилно развитие на пътната инфраструктура.

Учените и специалистите с избора на теми алармират, но посланията им не достигат до широката публика. Преди година отново на Конференцията по транспортна инфраструктура имаше доклад на тема: "Проблеми при поддържането на стоманените мостове и оценка на остатъчния ресурс на умора", защо тогава не направихме екипи за обследване, за рехабилитация, а ги направихме след трагедията в Италия?

Практиката показва, че сме склонни да променяме нещо едва след като се случи непоправимото. Учените и специалистите от камбанарията на компетентностите си предвиждат опасностите, коментират и предлагат решения… С избора на теми те поставят проблеми, които са обществено значими, не могат да бъдат отлагани във времето и касаят ежедневието ни. Въпросът е чуваме ли ги?