Иновативни практики в образованието по архитектура в България
В брой 4 на сп. ГРАДЪТ
"Всички университети по света търсят начини да преподават нещата от бъдещето за бъдещето, а не от миналото за бъдещето."
Проф. д-р арх. Стефан Попов
Живеем във време на промяна, особено в области, в които технологичната революция коренно променя начина на функциониране на кариерата. Образованието може да се разглежда и като начин за справяне. Никоя професия не се е променяла повече във времето от архитектурната.
Всичко се променя, независимо дали ни харесва или не, без значение как сме образовани или как сме практикували в миналото.
В този предизвикателен нов свят изглежда, че университетът се опитва да се справи с промените на едро, като влиза в сфери като "изследвания", "модели", "практики" и "нови технологии".
Младите хора се нуждаят от възможности да експериментират, да придобиват опит и да си представят бъдещето. Възрастните, които търсят нови шансове, също имат полза от такива импулси. Може би целта е привеждане на всички заедно за пътуването към бъдещето.
Създаването на програми за обучение и бизнес ускорители, способността да се споделят знания и умения е част от една социална отговорност към студентите, ефективно задълбочаване на мрежата от взаимоотношения в рамките на университетската общност, неговата екосистема и по-голямата социална икономика. Без да се използват тези академични структури и моменти за обмен, се губят добрите възможности за учене и придобиване на умения, както и култивиране на лидери.
Въпросът за начина, по който обучаваме нашите архитекти, дизайнери, инженери за бъдещето, е разделящ. С бързото усъвършенстване на способностите на нашата технология, новите носители на виртуална реалност, роботика и изкуствен интелект се променя архитектурната професия на фундаментално ниво. Това създава въпроса дали архитектурната педагогика е в крак с времето и е обучавала студентите да бъдат готови както за професионална практика, така и за несигурното бъдеще…
И отново на дневен ред идва необходимостта от изграждане на умения за работа в екип. Това не е новост за световната практика, но е новост за България - да работят студенти от различни специалности и университети в екипи по една реална задача като проект. Цялата тази проблематика се овладява днес и чрез интердисциплинарни студентски работилници, какъвто е проведеният вече през 2017 г. в УАСГ за трета поредна година експеримент -
"Интердисциплинарен студентски уъркшоп ИСУ".
Той предлага нова среда, придобиване на нови умения, нов начин на организация, нов ПРОЦЕС на работа в екип, придобити от дизайнерските студиа, курсовете за професионална практика и използването на съвременни технологични инструменти, да подготвят студентите за "неизвестно" бъдеще на професията. За да се справят с променящите се ситуации на бъдещето, е необходимо да вдъхновяваме интелектуалното любопитство преди всичко в младите хора.
Всички тези промени ни накараха за трета поредна година да тестваме у нас една нова практика на преподаване и работа в екип на студентите.
Форматът ИСУ бе проведен от 27.10 - 3.11.2017 г. в УАСГ под патронажа на главния архитект на Столичната община арх. Здравко Здравков. Уъркшопът бе проведен паралелно с Юбилейното честване на 75 години УАСГ и представлява иновативна форма на обучение чрез екипна работа на студенти от различни специалности и университети по реална задача.
Тази творческа студентска работилница събра 34 мотивирани и смели студенти, които търсят провокацията и иновативността в образованието си в България. Точно такава бе атмосферата в уъркшопа - един брейнсторминг върху реална задача с интердисциплинарни екипи. Задачата бе АЛТЕРНАТИВИ НА ПАРКИНГ В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ. СЪЗДАВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВО ЗА ХОРАТА ПРЕД НАГ.
Форматът ИСУ събра за 7 дни съмишленици студенти от различни университети в София – УАСГ – архитектура и урбанизъм, НХА – рекламен дизайн, НБУ – архитектура, Лесотехнически университет – ландшафтна архитектура, УНСС - бизнес - арт предприемачество. Форматът се състоя в ПРОЖЕКТИРАНЕ, единственото място в УАСГ, където студентите могат да работят заедно в подобна среда на design studio и това да им помага.
Сформираните четири интердисциплинарни екипа работиха по нов подход,
иновативен за нашето стерилно образование, в екипи, подобно на реалния творчески процес. Бе разчупена академичната рамка и студентите влязоха в нови роли – вместо пасивни обучаеми те бяха креативни автори на концепции, които могат да бъдат дори реализирани. Подкрепа получаваха от ментори, тютъри от академичните среди и колеги от практиката. Гост-лектори бяха Ерик Хаас от Амстердам, част от екипа на OSMOOS - Белгия, проф. д-р Кирил Тодоров – УНСС, ръководител на департамент "Бизнес арт предприемачество", д-р арх. Доника Георгиева – УАСГ, д-р Вероника Димитрова – СУ, социология, арх. Виолетка Славова, завършила Миланската политехника, арх. Мария Стайнова, специализирала в Амстердам, арх. Жоржета Рафаилова - ОП "Софпроект-ОГП", арх. Надежда Соколова – VELUX, арх. Мариана Сърбова – спечелила 1 награда за Топлоцентралата в София, урб. Нурхан Реджеб – PLACEMAKE, специализирал във Вашингтон, урб.Силвия Чакърова от PLACEMAKE, арх. Петя Петрова – "Велоеволюция".