Арх. Захариев, поздравления за първата премия в конкурса на VIZAR! Какво е ролята на зоната на Централна гара за столичния град?
- Благодаря на екипа на сп. ГРАДЪТ! Това е била една значима територия, докато жп транспортът е бил по-значим. В момента, в който той запада като брой пътници, обслужвани дестинации, ежедневен пътникопоток, туристи, по естествен начин и районът запада. В момента през централната гара преминават в пъти по-малко пътници, отколкото през 80-те години. Към състоянието в момента трябва да се добави и фактът, че терените непосредствено пред самата гара са частни и се развиват хаотично - например до Централната автогара функционира още една малка частна автогара. Резултатът е лоши публични пространства със затруднен достъп, които не са комфортни за хората. В същото време и самата Централна гара функционира лошо. Основният вестибюл е на горно ниво, а подходът и пешеходният достъп са на долно ниво и няма достатъчно пътникопоток, за да бъде оживен вестибюлът. Това води до западане на тези пространства, те стават непривлекателни за други функции и за инвестиции и стават мъртви. Сериозен проблем е фактът, че жп коловозите са един вид граница и непреодолима преграда на север и правят недостъпна тази територия. Преди тя е била индустриална зона и не е било предвидено да има връзка с града, но сега нещата са различни.
 
Какъв е подходът на вашия екип към заданието?
- Основната ни теза е обръщане на модела на функциониране на средата - водещи са пешеходците и отворените градски пространства за сметка на автомобилите, защото сега хората са под земята, а колите са отгоре, ние сменяме местата им.
По този начин най-напред осигуряваме безпроблемна връзка с градски транспорт - например в момента от нивото на трамвая пътниците влизат под земята, за да се качат после отново във вестибюла на гарата. В същото време, като изкараме хората на повърхността, те ще се чувстват по-сигурни, поддръжката ще бъде по-лесна, ще бъде светло, няма да мирише, ще се осъществят най-кратките пътища и това ще подобри функционирането на самата гара. За да стигнат до коловозите, хората ще преминават директно през вестибюла на гарата. Това ще обвърже пешеходно тази част на града с бул. "Мария Луиза" по широк тротоар и зелена ивица с Лъвов мост и с градините "Алжир" и "Майчин дом" по бул. "Христо Ботев". От другата страна правим пешеходен мост и повдигнат парк на принципа на "Хайлайн" в Ню Йорк, който да пресече жп линиите на север и да осигури пешеходна връзка.
 
Какво е мястото на високите сгради в зоната?
- Ние предлагаме един реалистичен подход - във времето да се развие първо зоната на юг от Централна гара с подходящ функционален микс - културни, търговски, офис и жилищни, така че да има критична маса от обитатели и ползватели. Отделно предлагаме да се направят дестинации с обекти с общоградско значение, които да променят трайно имиджа на района - функции със значение за целия град за привличане на външни посетители - нова концертна зала, музей, университетска сграда, библиотека, център за различни прояви. Обществените пространства като площада пред гарата ще могат да се ползват за концерти на открито и събития. По тази причина използваме максималните параметри на КИНТ и максимална височина до 75 м както на юг, така и от север, направени в такава архитектура, която да съблюдава традиционната градска квартална структура - сгради до 20 м по периферията и свободни вътрешни пространства. Фасадите са разчленени с цел да наподобяват традиционната структура. Отваряме максимално партерите за ресторанти и магазини, които навлизат дълбоко във вътрешните пространства. Предлагаме първото ниво на покривите да бъдат с публичен достъп - с ресторанти, бар, фитнес, детска градина, така че да се разшири зоната на публичното пространство, и след това на втора линия да има по-високи обеми - за жилища, офиси и др.
На първия етап, като развиваме тази зона, ще се промени коренно имиджът на цялата територия и това ще отключи развитието й на север и в перспектива ще промени посоката на развитие на града. За целта трябва да бъде изградена инфраструктурата - с автомобилен тунел плюс пешеходен надлез - мост и парк. От другата страна на линиите имаме една уникална сграда - старият жп завод - невероятен паметник на индустриалната архитектура, изключително подходящ за център за съвременно изкуство и култура.
От северната страна на жп линията могат да бъдат създадени временни локации с клубове, дискотеки, които да работят денонощно и няма на кого да пречат, защото районът не е жилищен. Това е начин зоната да се оживи с млади хора, които да я посещават и ползват - по примера на BETON HALA в Белград, плюс изграждане на временни структури за творчески индустрии, спортни обекти, експериментални индустрии, градско земеделие, така че районът да бъде направен атрактивен за младите и креативни хора - по примера на Берлин с индустриалните зони край реката. На следващия етап вече ще могат да бъдат привлечени частните инвестиции.
Най-важна е инфраструктурата, която трябва да бъде удобна за хората.
 
Какви са реалните перспективи за развитие на зоната - какво предстои?
- Очакваме разговори с главния архитект и Столичната община за реализацията на този план. Логично е общината да предложи план-програма за изпълнението на конкретните проекти, включени в тази концепция - първо да се намерят положителните и добри решения във всички проекти, за да бъде изработена обща стратегия за развитие на територията, обвързана с генерален план, интегриращ всички идеи. Той следва да бъде приет от Столичния общински съвет и на тази база да бъдат възлагани ПУП, обществени поръчки за конкретните обекти, да бъдат одобрени бюджети, да бъдат разгледани възможностите за ПЧП и т.н., така че да се върви към реализацията на тези проекти. Всеки проект може да има отделен инвеститор, проектант, начин на финансиране, но трябва да има обща рамка, стратегия за развитие и генерален план.
 
Пълния текст - в брой 4 на сп. ГРАДЪТ