БР. 1/2018 НА СП. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Инж. Зарев, управлявате 70-годишна компания. Разкажете ни за историята й. Върху какво стъпихте? Кои са хората, върху чиито умения се доизгради новият "Пътпроект" ЕООД?
Преди 70 години, през месец февруари, е поставено началото на първата организация за проектиране на пътища и мостове от екип от 43-ма инженери и техници. През първите няколко години се проектират много нови пътища – предимно в Родопите и Добруджа, реконструират се участъци от главните пътища: вариант "Витиня – Търново – Хаинбоаз", вариант "Вакарел" и др., както и големи мостове над Тунджа в Ямбол и Гурково, над Янтра при Бяла и Велико Търново и много други. По-късно, през 1963 г., проектирането преминава в две фази, както и към асфалтово покритие на пътищата. В проектирането на съоръжения започва да се прилага предварително напрегнат стоманобетон, а по пътя Пирдоп – Розино за пръв път е приложен пълзящ кофраж при изпълнение на високи колони за монтаж на тежки греди с помощта на монтажна ферма. През 1972 г. започва по-мащабното и масово използване на електронно-изчислителна техника в пътното проектиране и "Пътпроект" може да се гордее, че е една от първите проектантски организации в тази дейност. През 1970 г. голямото увеличение на трафика поражда необходимостта от проектиране и строителство на автомагистрали – едно от най-значителните постижения и отговорности на "Пътпроект". В този период са проектирани участъци от АМ "Хемус" – Яна – Правец–Боаза; АМ "Тракия" – Пазарджик – Пловдив – Чирпан; АМ "Марица" – Харманли – Любимец – Свиленград.
През последните 10 години част от по-значимите проектирани от нас обекти са: Обходен път на гр. Габрово; допълнително проектиране на АМ "Марица", лот 1, лот 2 и лот 3; идейни и технически проекти за различни участъци на АМ "Хемус" и други.
Може би тук е мястото да спомена с благодарност проектантите Георги Миков, Кирил Матов, Петър Тодоранчев и Атанас Кацарски, Светослав Ранков, Славейко Димитров, Марин Маринов, Иванка Димитрова, Илия Гаврилов, Соня Шуркова, Кольо Радев, Пенчо Шишков, Панайот Джелебов, Станчо Брадински, Рачо Димов, Рашко Рашков, Мартинов и Нина Танева, Гаврил Гаврилов, Дена Паланкова, Румил Гърнев, Борис Вълков, Петър Минчев, Драгомир Драгоев, Румен Митов, Иван Коларов, Георги Тодоров, чиито всеотдайност, талант и усилия изграждат "Пътпроект". Върху основата, поставена от тях, и с усилията на инженерите Ванчо Тошев, Венета Христова, Кремена Захариева, Нели Вукова, Иван Златков, Румяна Дойнова, Любомир Пенчев, Найден Венев, Венцислав Руменов, Мая Ризакова, Димитър Димитров, Иван Ангелов, Ангел Божков, Камен Дойчев, Йончо Влахов, Тодор Тодоров, Николай Величков, Кубер Найденов, Михаил Михайлов, Екатерина Пенчева, Митко Цанев, се доизгради новият "Пътпроект" ЕООД.
Най-голямото богатство и основен приоритет на "Пътпроект" са хората – в момента служителите ни са 70, от които 20 са млади специалисти. Стремим се да назначаваме млади хора, с добро образование, които да се обучават в процеса на работа, и по този начин да осигурим непрекъсната приемственост между тях и по-възрастните и с богат професионален опит проектанти. Политиката ни е насочена към запазване и надграждане на състава, стремим се да осигурим на хората адекватно заплащане и оценяване на труда им, а насреща виждаме мотивираност, желание за работа и усъвършенстване.

Кои са проектите, с които най-много се гордеете?
Особено предизвикателство и възможност за проявяване на проектантско творчество през годините представлява пресичането на Стара планина от АМ "Хемус" и АМ "Тракия" и конструирането на виадуктите, сред които "Бебреш" е безспорно най-голямото съоръжение у нас.

Кои са новите ви проекти? Върху какво работите сега – моля ви да изброите проектите и да споменете някои особености на всеки от тях, т.е. предизвикателствата, с които се сблъсквате.
Част от обектите, които проектираме в момента, са участъкът на АМ "Хемус" от пътен възел "Боаза" до пресичане с път ІІІ-307 Дерманци – Угърчин с дължина 15 км и обходът на Кърджали. Голямо предизвикателство представлява изработването на идейния проект за "Калотина – СОП". Там трасето преминава в близост и през населени места и прилежащи вилни зони, близо до съществуващата жп линия Калотина - София и прилежащи реки до трасето на път І-8. Платната за движение се разделят на различни нива, за да не се пресича с движението по международната жп линия. Изготвят се проектни решения за укрепване на скални откоси поради малкия съществуващ габарит и прилежащия релеф. Особеност на проекта представлява и необходимостта от съобразяване с прилежащите инфраструктурни съоръжения, както и с проектите за "Модернизация на жп линията София – Драгоман" и за "Междусистемна газова връзка България – Сърбия".

Какво според вас следва да се промени в законовите регулации, особено за големите линейни обекти?
Както неведнъж сме подчертавали, изключително неудачно е възлагането на строителството на линейни обекти на инженеринг. При тези обекти последният елемент на проекта е парцеларният план (ПУП). При разработката на работните проекти винаги възникват множество проблеми както с допълнителната изработка на парцеларни планове и проекти, така и с необходимостта от извършване на допълнителни отчуждения, поради което рискът за изпълнение на проекта в договорения срок става голям. Възлагането на строителството на инженеринг за линейни обекти е възможно само при рехабилитация на същите, и то при изяснени условия и строго установени изисквания. В останалите случаи следва да се работи само по технически проекти, със съответните заложени в тях количества.

Друг проблем, чието разрешаване зависи от промяна в законовата регулация (Закон за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане), е липсата на диференциация на проектантските фирми в зависимост от вида и категорията на строежите, които ще бъдат проектирани и при строителството на които ще бъде осъществяван авторски надзор. Необходима е нова регламентация на дейността на проектантите, която да осигури реалното и качествено упражняване на авторски надзор при строителството. Считам за удачно и наложително извършването на диференциация на проектантите в зависимост от вида и категорията на строежите, като бъдат въведени специфични изисквания за оборот, брой на проектантите с пълна проектантска правоспособност, техническо оборудване и др., по аналогия с категоризацията на строителните фирми по Закона за камарата на строителите. Проектантите да бъдат вписвани в регистър, като във всяка група се обособят съответни подгрупи и категории в зависимост от спецификата на извършваните услуги (аналогични на тези, определени в Закона за Камарата на строителите, респ. Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя и ЗУТ). В момента КИИП издава удостоверения за проектантска правоспособност единствено на физическите лица проектанти. При поискване може да бъде издадено и удостоверение на фирмата проектант, но то има пожелателен характер. Малките, т.нар. гаражни, проектанти създават некачествени проекти поради липса на екипност и достатъчно квалифицирани специалисти. Това води и до размиване на отговорността – фирмите проектират ту с един, ту с друг проектантски екип, а впоследствие нямат възможност да осигурят кадрите, които да осъществяват авторския надзор при строителството на проектирания обект. Некачественият и непълен проект впоследствие изисква преработване и допълване, което води до забавяне на процеса на строителството, както и до неминуемо увеличаване на оферираната стойност на обекта. В същото време с промяната в законодателството в края на 2012 г. бе въведено задължителното осъществяване на авторски надзор по всички части на проекта. През цялото време на строителството е необходимо на обекта да присъства проектант, който да приема извършените работи и да подписва съставените актове и протоколи. Проектантска фирма с недостатъчно квалифицирани специалисти и капацитет не би могла да се справи с това задължение, освен ако не го изпълнява формално. Проблемът се задълбочава и от ниското заплащане на проектантския труд, несъответстващо на сложността и отговорността на тази дейност. Голяма грешка е да се пести от проектиране, особено като се имат предвид големите инвестиции, които се влагат в изграждането на автомагистрали, пътища и мостове. Вложените в проектирането средства многократно ще се изплатят с по-качествени, по-технологични и криещи по-малко изненади проекти.

Проектирате ли в чужди страни? Дали това е една от бъдещите ви цели?
През годините фирмата е проектирала в Мароко, Алжир, Либия, но в последните 30 години за съжаление нямаме такива обекти. Това обаче наистина е една от бъдещите ни цели.

Познавате големи европейски проекти - кои от тях определяте за най-добри – например в Германия, Франция, Швейцария, а също и на Балканите?
Много съм впечатлен от пътните проекти на Хърватия. Там за 8 години се проектираха и построиха 1 000 км прекрасни магистрали със стотици центрове за отбивки и почивка, с прелези над пътя за дивите животни, за да не се нарушава екоравновесието, със специална звукоизолационна защита край населените места и т.н.

Като имате впечатления от своето семейство и от хората, с които работите, кое е най-характерното за пътните проектанти? Каква "порода" са те? Какво ще им пожелаете по повод 70-годишнината на компанията?
Хората, с които работя, ежедневно ме вдъхновяват с професионализма и лоялността си, но най-вече с любовта си към това, което правят. Те са едновременно мечтатели с богато въображение и хора, стъпили здраво на земята. Пожелавам на всички тях здраве и просперитет.