Инфраструктурни проекти в Сърбия

БР. 1/ 2018 Г., СП. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
В момента в Сърбия се изпълняват пътни и жп проекти на обща стойност 16 млрд. евро. Това, което медиите отбелязват, е това, което анализаторите тръбят: Сърбия е строителна площадка.
"Нашата стратегическа цел е, че чрез проекти за модернизиране на жп линията Ниш - Димитровград, изграждането на магистрала на мира "Ниш - Мердаре - Прищина", свързана с Босна, за която ние започваме преговори, завършването на Коридор 10 до Гърция и България и Коридор 11 към Черна гора и пристанището Бар да постигнем по-добра връзка между Сърбия и Европейския съюз." Това каза Зорана Михайлович, вицепремиер и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия, при подписването на договора за безвъзмездни средства за Ниш - Димитровград на 31 януари 2018 г. Така Сърбия работи по общо 23 крупни проекта, сред които железопътни, пътни, въздушни и вътрешноводни.
ПЪТИЩА
Пътната мрежа на Република Сърбия е с дължина 40845 километра, от които 415.7 км са магистралите, по които се събират пътни такси; 246.5 километра са с такси за изминат участък, 5525 км са първокласни пътища, 11 540 км регионални пътища (2-ри и 3-и клас) и 23 780 км са местните пътища. Нейни приоритети са основно коридорите Х и ХI.
Изграждането на коридор 10 ще завърши най-късно до края на 2018 г.
До средата, а най-късно до края на 2018 г. ще завърши изграждането на коридор 10, който с източното и южното си разклонения ще осигурява свързаност с България и Македония, а на северозапад – с Унгария. Това каза вицепремиерът и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Зорана Михайлович.
1. АМ "Ниш – граница с България"
Възложител е "Коридори Сърбия", в строителството участват "Актор", "Терна, "Конструкционе Рубау" и "Трейс". Надзор е "Ептиса", IRD "Сафаж", а проектант и Институтът по пътища. За начало на строителството се смята октомври 2011 г.. Общата стойност е 332 млн. евро. Финансирането е от Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП). Дължината на трасето е около 109 км. За тази година остават за изпълнение трудните километри – около 30, в Гърделичката клисура.
Президентът на Сърбия Александър Вучич откри на 16 септември 2017 г. 30.5 км от автомагистралния път Ниш - Димитровград. Българският строителен холдинг "Трейс Груп Холд" първи приключи своя обект от европейския магистрален път в края на 2016 г. "Трейс" работи на два участъка с обща дължина 14.311 км. За движение бяха пуснати три участъка от Пирот до Димитровград от етапната връзка покрай бензиностанцията "Блу Петрол", близо до пиротския тунел Сарлах, до ГКПП Градина: подучастъкът на гръцката компания "Актор" от Сарлах до п.в. "Пирот изток", включително и самият възел, трасето Пирот – Димитровград, започнат от австрийската "Алпине", и довършен в края на миналата година от българския строителен холдинг "Трейс Груп Холд", както и обходът на Димитровград, чието изграждане започна "Алпине", продължи "Трейс" и довърши "Актор". Двата тунела са на гръцката "Терна", електромашинното оборудване е на италианската "Елеф".
2. АМ "Ниш – граница с Македония"
Проектът е възложен от "Коридори Сърбия". Изпълнители са "Терна", Azvi, "Тадей", "Трейс" – "Мостовик", Консорциум Алианс Х: "Интеграл Инжениъринг", "Интер- кор Мисар" и "Приейдорпрутеви", Конструсионес Рубау", "Актор". Надзорът е на "Луис Бергер" – "Егнатия Одос" – "Ептиса" и "Геоконсулт". Проектант е "Геопът" – "Институт по пътища". Стойността на проекта е 415 млн. евро. Началото на строителството е януари 2011 г. Финансирането отново е комбинация от заеми от Световната банка, Европейската инвестиционна банка, средства от държавния бюджет на Сърбия и от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).
3. Обходът на Белград
Възложител е "Пътища Сърбия" и "Коридори Сърбия", проектант е Институтът по пътища. Стойността е 195 млн. евро, като началото е поставено през 2016 г. и се предвижда да бъде завършен през 2019 г.
4. Мостът Земун – Борча
Проектът е с възложител община Белград и Република Сърбия. Изпълнител е China Road & Bridge corporation Serbia Branch. Надзор упражнява консорциум "Луис Бергер SAS", "Еуро Гарди Груп" и "Луис Бергер". Това трасе е Северна тангента на Белград и е в категорията градска магистрала. Стойността му е 255 млн. щатски долара. Проектът вече е завършен. Финансирането му е следното: 15% от бюджета на Сърбия, останалото е кредит от Ексимбанк, който ще бъдат върнати поравно от община Белград и от сръбската държава.
5. Деоница Сръбска куча – Левосоте
Инвеститор е "Пътища Сърбия", изпълнител и "МБА Милкович", надзор упражнява "Коридори Сърбия", проектант е Строителният институт ЦИП. Стойността на проекта е над 4 млрд. динара (около 3 млн. евро) от бюджета на Сърбия. Началото на изграждането му е през август 2015 г.
6. Фрушкогорски коридор – от Ново сад до Рума
Стойността на проекта е 93 177 000 млн.евро. Името на магистралата е свързано с парка "Фрушка гора", край който ще минава аутобанът. За финансирането му засега се предвиждат средства от държавния бюджет.
Коридор 11 и магистралата на мира Ниш - Мердаре – Прищина
Коридор 11 е най-бързата пътна връзка между Сърбия и Черна гора, както и Адриатическо море, по-глобално погледнато - от Тимишоара, Румъния, до пристанище Бар в Черна гора. ЕС подкрепя проектите по тези коридори за подобряване на инфраструктурата на Западните Балкани, за които сега се предвиждат 1.1 млрд. щатски долара - от тях 110 млн. долара са безвъзмездни средства по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).
Най-важният регионален проект, който ще бъде изграден съвместно с ЕС, е автомагистралата на мира Ниш - Мердаре – Прищина – започват преговори за европейско финансиране.
Работи се по т.нар. "Коридор Морава", свързващ Какак, Тръстеник, Крушевац и Чичевац и двата стратегически коридора от Пояте до Прелжина.
7. Мостът "Любовиша – Братунак"
Заедно с Босна и Херцеговина Сърбия завършва моста "Любовиша - Братунак", в който се включва и съвместен граничен пункт. Инвеститори са Сърбия, Република Сръбска и Босна и Херцеговина. Изпълнител е "МБА – Ратко Митрович", Белград, надзор е "Строителен институт ЦИП", Белград. Стойността на проекта е 13 млн. евро. За проекта Сърбия е отделила 716 000 000 динара (около 6 млн. евро). Строителството на територията на Сърбия започва през октомври 2015 г.
8. Деоница Лиг – Прелина
Възложители са Сърбия и "Коридори Сърбия", изпълнител е AzVirt LLI – Република Азербайджан, надзор упражняват "Коридори Сърбия", проектант е Институт по пътища. Стойността на проекта е 308 млн. евро, началото на строителството е август 2012 г. Изграждането е със заем на стойност от 300 млн. евро от Азербайджан и 8 млн. евро от бюджета на Сърбия. Общата дължина на трасето е 40 км.
9. Деоница Обреновац – Уб и Лайковац – Лиг
Проектът е с инвеститор "Пътища Сърбия" и сръбската държава. Строител е China Shandong International Economic & Technical Cooperation Group Ltd Of Shandong Hi-speed Group Co Ltd. Shandong Hi-speed Group Mansion. Надзор упражнява Институтът за пътища, който е и проектант. Стойността на инвестицията е 333.74 млн. сръбски динара (около 2 781 267 евро). Началото е поставено през юни 2014 г. Цялата дължина на трасето е около 50 км. Финансирането е с кредит от Ексимбанк – около 301 млн. щатски долара, и от бюджета на Сърбия – 32.74 млн. долара.
10. Магистрала Белград - Сараево
Правителството на Сърбия е взело решение да се изгради и трасето Белград - Сараево. То следва да продължи от Позега през Ужисе до Босна и Херцеговина.
ЖЕЛЕЗНИЦИ
Сърбия провежда цялостна реформа и в железниците. Само през 2017 г. беше планирано да започне строителството на 255.1 км жп линии, като инвестицията за тях е почти 856.2 млн. евро. Сръбските железници подписаха договори с 43 международни спедиторски компании, които използват сръбските жп линии за паневропейски транспорт. Приоритет на Сърбия е развитието на проекта Белград – Будапеща – 1.5 млрд. евро за територията на Сърбия и 1 млрд. евро за територията на Унгария, съобщи Зорана Михайлович. Държавната железопътна компания "Железници Сърбия" планира да осъществи проекти за развитие на инфраструктурата и подмяна на подвижния състав на стойност 2.5 млрд. евро.
11. Сърбия осигури финансиране за жп линията Ниш – Димитровград
На 31 януари 2018 г. по време на конференцията "Европейският съюз - Сърбия 2018: инвестиции, растеж и заетост" Сърбия подписа 2 споразумения с Европейската инвестиционна банка, свързани с реконструкцията, модернизацията и електрификацията на железницата Ниш – Димитровград – Калотина и с жп обхода на Ниш. Първият документ е за 73 млн. евро безвъзмездни средства от Инвестиционната рамка за Западните Балкани, в която участва Европейската комисия, и които са предназначени за изпълнението на инвестиционни проекти с принос за развитието на инфраструктурните връзки в региона. Второто споразумение е за 134 млн. евро заемни средства от ЕИБ. Общата стойност на жп проекта е 268 млн. евро.
Железопътната линия Ниш - Димитровград е единственият участък в цялата дължина на международния Коридор 10, която не е електрифицирана.
Проектът за реконструкция и модернизация на жп линията Ниш - Димитровград включва реконструкция, модернизация и електрификация на съществуващата жп линия Ниш - Димитровград, както и изграждането на нов (с един коловоз) електрифициран железопътен байпас около Ниш с дължина около 22 километри. По този начин се създават условия за по-голям транзитен жп трафик през Сърбия и частично се решава въпросът с жп възел Ниш.
12. Най-големият жп проект е от Белград до Будапеща
Според Зорана Михайлович жп проектът Белград - Будапеща е най-важният. Строителството му, стартирало в началото на тази година, е в 2 секции – от Белград до Стара Пазова и от Стара Пазова до Нови Сад. От края на януари се водят преговори с Китай за финансиране за третия участък от трасето – от Нови Сад до Унгария. Финансирането за сръбската част възлиза на 1.5 млрд. евро, а на унгарското - 1 млрд. евро.
Други жп проекти в строеж
Нови сад - Белчин
Рума - Голубница
Белград - Панчево
Мала Кресна - Велика Плана
Сопот Космайски - Младеновач - Ковачевач
Жилие - Куприе - Парацин
ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ
Сърбия има две големи летища – "Никола Тесла" и международно летище в Ниш. Аеропортът във Върсак се използва само за вътрешни полети с нетърговска цел, обучение и авиация за свободното време, като скоро се очаква да му бъде издадена международна сертификация. От Белград е възможно да се лети за почти всяка дестинация в света. От 23 юни 2016 г. националният въздушен превозвач "Еър Сърбия" въведе директни полети до Ню Йорк. Сърбия възнамерява да преобразува всичките си военни летища, общо осем, в търговски. Най-големият успех за страната, с който се похвали вицепремиерът Зорана Михайлович, е отдаването на концесия на летището "Никола Тесла" в Белград .
1.5 млрд. евро инвестира концесионерът Vinci Airports в летище "Никола Тесла"
Vinci Airports, победителят в търга за 25-годишната концесия на Aerodrom Nikola Tesla, плаща между 501 млн. евро при старта на сделката и ще инвестира впоследствие 732 млн. евро. Сръбското правителство е собственик на 83.1% от Aerodrom Nikola Tesla, досега оператор на летището в Белград. Останалите кандидати за концесионери на белградския аеропорт бяха Консорциум между френските Meridiam Eastern Europe Investments и Eiffage заедно с швейцарската Zurich Airport; обединение от индийската GMR Infrastructure Limited и гръцката Terna; Консорциум между южнокорейската Incheon International Airport Corporation, турската Yatirimlar ve isletme и руската VTB Capital Infrastructure. Едно от изискванията на сръбското правителство беше кандидатите в процедурата да не притежават повече от 20% в други летища на разстояние 450 км от белградското, през които са минали повече от 1 млн. пътници през 2016 г., или да не са концесионери на летища в същия радиус и със същия пътникопоток.
ВЪТРЕШНОВОДЕН ТРАНСПОРТ
Сърбия има изключителен потенциал за речен транспорт основно по Сава и Дунав, осигуряващ общо 959 км безопасни плавателни пътища.
588 км от международната река Дунав представлява най-надеждният плавателен маршрут, който може да се използва за транспортиране през цялата година. Международната система от изкуствени канали Рейн - Майн - Дунав позволява превоз на товари върху шлепове между Северно море и Черно море и по участъците Дунав - Тиса - Дунав.
Река Сава, която свързва държавите Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, е в процес на придобиване на статут на международен плавателен маршрут. Правителството също така планира да инвестира близо 550 млн. долара за вътрешни водни пътища, основно за проекти, свързани с околната среда и за отстраняване на нередности в басейна на река Дунав.
Сърбия мечтае за LNG терминал
Сърбия мечтае за LNG терминал, какъвто България има, и то единствено в Русе. (LNG e втечнен природен газ, който може да замени дизеловото гориво на корабите.) Той е частен и е на "Булмаркет". Реализиран е чрез проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube, който предвижда да бъдат създадени определени места по Рейн, Майн и Дунав, на които да са разположени терминали за доставка, съхранение и по-нататъшна реализация на LNG. Консорциумът, който участва в този мастерплан, включва 33 компании от 17 държави. Пристанищата Ротердам и Антверпен са главните играчи в консорциума, те работят заедно с ProDanube, Австрия.
"Агромах" спечели търг за драгажни работи по критични сектори на река Дунав на територията на Сърбия
"Агромах" ще извършва драгажни работи по тесни места на река Дунав на територията на Сърбия. Договорът бе подписан на 6 юни 2017 г. в Белград и е на стойност 7.6 млн. евро. Срокът за изпълнение на проекта е 3 години. Очаква се същинската работа да стартира през лятото на 2018 г.
В международния консориум, освен българската компания, участват и две сръбски фирми. Възложител е Министерство на финансите на Сърбия. Финансирането е предоставено от ЕК чрез предприсъединителните фондове. Корекциите на река Дунав и други водни пътища на територията на Европа са сред приоритетите на Европейската комисия в настоящия програмен период.
Виктор Велев, изпълнителен директор на "Агромах": "Този договор е само началото на международната дейност и експанзия на "Агромах" в региона на Балканите. Вече заявихме тази своя цел, която е естествено продължение на лидерската ни позиция в България. Удовлетворен съм, че институциите и колегите от Сърбия оцениха нашия професионализъм и експертиза."