Бр.1/ 2018, сп. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Министър Московски, познавате транспортния сектор като управляващ от 2009 г. Каква тенденция в развитието на инфраструктурния сектор забелязвате през последните 10 години?
Транспортът е един от секторите, които претърпяха значително развитие за 10-годишния период на членство е ЕС. Това има своето логично обяснение и то е, че в основата на кохезията между държавите стои осигуряването на добра транспортна свързаност. С помощта на европейските фондове реализирахме значителни инвестиции в транспортната инфраструктура както на национално ниво, така и при трансграничните връзки. С подкрепата на премиера Борисов и цялото правителство активно работим за изграждане на липсващите трансгранични връзки със съседните държави от Балканите. Неслучайно това е фокусът и наша основна тема по време на настоящото председателство на Съвета на ЕС.

Какво е мястото на България в изграждане на свързаност със Западните Балкани? Еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан заяви по време на срещата на върха ЕС - Западни Балкани в Триест през юли 2017 г., че ЕС ще предложи финансиране на седем транспортни проекта по коридор №8 - кои от тях се отнасят и за България, какъв е нашият интерес и проекти?
Коридор №8 е изключително важен, защото той осигурява пряка връзка и оперативна съвместимост на транспортните мрежи от Италия, през Албания, Македония и България до Черно море. По време на срещата в Италия, на която присъствахме с премиера Бойко Борисов и голяма част от министрите в кабинета, комисарят Хан заяви, че Европейската комисия има намерението да осигури целево финансиране за изграждането на Коридор №8. Конкретно за нас това означава, че има възможност двата участъка - София – Радомир и Радомир – Гюешево, да бъдат финансирани от европейския бюджет чрез грантово финансиране или друг модел. Индикативните стойности на тези два проекта са изключително големи и ще бъде много трудно да ги финансираме през националния бюджет. По тази причина предстоящите разговори с комисията ще бъдат ключов момент за нас.
Ние имаме готовност на ниво технически проект за София – Радомир и сме готови да започнем реално строителство. Паралелно с това в момента проектираме Радомир – Гюешево. Знаете, че подписахме меморандум с македонските колеги, с който поемаме ангажимент двете страни да работят заедно за ускоряване изграждането на коридора. Срокът за модернизация на железопътният участък София – Радомир – Гюешево, където има съществуваща линия, която не е в добро състояние, е до края на 2026 г. Между Гюешево и границата с Македония трябва да изградим нова линия до края на 2027 г.
Планираме още да предложим изграждането на балкански коридор за високоскоростен интернет 5G. В проектите за изграждане на Коридор 8 и Коридор 10 сме предвидили полагането на оптични мрежи за свръхбърз интернет. Така ще се подобрят както транспортните, така и виртуалните връзки между хората в региона.

Кои са предизвикателствата сега? Как се спазва графикът за изпълнение на проектите от втория програмен период на ОПТТИ и Механизма за свързване на Европа? По какво се различават двата програмни периода?
Най-важното за нас през 2018 г. е да приключим с договарянето на проектите на ниво Управляващ орган и Европейска комисия и да започнем сключването на договори с изпълнители. Паралелно с този процес през май 2018 г., в рамките на българското председателство, ще бъде представено от ЕК предложение за новия бюджет на съюза. Следващата финансова рамка ще бъде много ключова тема за страните членки.
По отношение на двете оперативни програми в сектор "Транспорт" няма промяна в приоритетите и проектите, върху които работим. Както в жп сектора, така и в пътния продължаваме инвестициите, които започнахме през първия програмен период. Целта ни е да изградим изцяло скоростните пътни и жп направления, защото само така може да се усети реалният ефект от инвестициите. В момента се провеждат търговете за няколко ключови железопътни проекта – скоро обявихме системите за сигнализация и телекомуникации по трасето от Пловдив до Бургас. Те са изключително важен елемент за осигуряване на безопасността на пътниците. Знаете, че по всички обновени трасета изграждаме едни от най-модерните и съвременни системи, гарантиращи високо ниво на сигурност за хората.
След продължителни обжалвания рестартирахме и търга за най-тежкия жп участък в този програмен период на ОПТТИ, който е между Елин Пелин и Костенец. С финансиране от Механизма за свързана Европа ще изградим и оставащите две отсечки - от София до Елин Пелин и от Костенец до Септември. По този начин ще имаме изцяло обновено трасе от София до Бургас през 2022 г. В момента върви проектирането на София – Елин Пелин и очаквам в рамките на месец март да дадем старт на строителството.
В края на 2017 г. обявихме търга за изграждане на жп възел София, което включва модернизация на коловозите на Централна гара София, както и участъка София – Волуяк. Крайният срок за подаване на оферти в този търг изтича в средата на февруари.
Що се отнася до изграждането на АМ "Струма", в момента в Агенция "Пътна инфраструктура" подготвят формуляра за кандидатстване на Лот 3.2. Те работят по варианта, който предвижда разделяне на движението на две самостоятелни пътни платна и който беше одобрен през лятото на миналата година. Очаква се тя да бъде подадена при нас за одобрение до средата на тази година, след което през втората половина на годината ние да я представим за разглеждане от Европейската комисия. По същото време се очаква да приключат и тръжните процедури по проекта и се надявам до края на годината да имаме избран строител.

Какъв е срокът за завършване на жп проектите София – Елин Пелин, Елин Пелин – Костенец, Костенец – Септември, Пловдив – Бургас, фаза 2, София - Волуяк?
Срокът за завършване на проектите, финансирани от ОПТТИ, е до края на 2023 г. Това важи за жп отсечките Елин Пелин – Костенец и втората фаза на Пловдив – Бургас. Срокът за София – Елин Пелин, Костенец – Септември и София – Волуяк, които финансираме през механизма, е значително по-кратък – до края на 2020 г.
Поради продължителни обжалвания на обявените тръжни процедури за някои участъци регистрираме известно забавяне, което очаквам до голяма степен да бъде компенсирано след сключване на основните договори с изпълнителите.

Какво е развитието на идеята за концесиониране на летище София? А на летище Пловдив? Обявихте търг за консултант на концесията на летище Балчик – на какъв етап е той? Кои са новите концесии в пристанищния сектор, какво още предстои там?
Един от основните приоритети в управленската програма на правителството, както и в политиките на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е привличането на повече инвестиции и професионално управление на транспортната инфраструктура и съоръжения. Възлагането на концесия на летище София остава основен приоритет за нас. Както знаете, сключихме договор със Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за актуализиране на предконцесионните анализи. Очакваме скоро да бъдат готови, за да стартираме процедурата, която ще бъде открита и проведена по новия Закон за концесиите и в пълно съответствие с правото на Европейския съюз.
Концесията на летище Пловдив ще доведе до подобряване на съществуващата летищна инфраструктура чрез изграждане на нов модерен карго терминал, повишаване на носимоспособността на пистата, пътеки за рулиране и перони. Това ще спомогне за увеличаването на трафика и развитие на търговските дейности в региона.
В ход е и процедурата за избор на консултант за концесията на летище Балчик. Имаме постъпили 3 оферти, които в момента се разглеждат, от назначената комисия.
В пристанищния сектор в процес на възлагане за концесия са пристанищните терминали Видин-център, Русе-изток 1 и 2, Русе-запад и Зимовник-Русе. Повечето от тях са на етап изготвяне на концесионни анализи, които ще обосноват целесъобразността от възлагането им, при съобразяване с новия Закон за концесиите, който влезе в сила на 1 януари тази година. На 6 декември 2017 г. сключихме концесионен договор с оператор за пристанищен терминал Видин-юг, който предстои да влезе в сила.

Интермодалният терминал във Варна остана в забвение, какво ще правите с този проект? А ИМТ Русе?
Не бих казал, че терминалът във Варна е останал в забвение. Напротив, имаме подписан договор за извършването на всички необходими действия, свързани с устройственото планиране и инвестиционното проектиране на терминала. Към настоящия момент вече има изработен проект на Генерален план на пристанищната зона, който е внесен за разглеждане от Междуведомствен експертен съвет, а след неговото одобрение предстои разработване на технически проект.
За Интермодалния терминал в гр. Русе имаме готов проект. Предстои НКЖИ да направят допълнителни проучвания за развитие на националната жп инфраструктура по направлението север - юг, след което ще актуализираме и стратегията за изграждането на терминала. Резултатите от тези анализи ще дадат възможно най-обективна и актуална оценка за необходимия капацитет, разположение и времева рамка за изграждането на терминала.

Какво правите за БДЖ?
Усилията ни в последните години са насочени на първо място към финансовото стабилизиране на дружеството, защото то е предпоставка за цялостното развитие на националния железопътен превозвач. В тази връзка би следвало да отбележа, че през 2017 г. постигнахме положителни резултати в това отношение. Както знаете, в средата на миналата година получихме нотификация от Европейската комисия за исканата от нас държавна помощ и погасихме изцяло един от заемите на дружеството. Темата със задълженията към т.нар. облигационери също се развива по възможно най-добрия начин за нас, очаквам в най-близко бъдеще тя да бъде изцяло приключена. Всичко това ни даде възможността в момента да работим по подготовката на поръчка за закупуване на нов подвижен състав, която трябва да стартира в следващите месеци. Това е една от важните крачки към подобряването на предлаганата услуга и съответно осигуряване на висока степен на комфорт и безопасност при пътуването. В сектора винаги сме се стремели паралелно с модернизацията на железопътната инфраструктура да обновим и подвижния състав. Смятам, че по начина, по който се развиват нещата, това ще стане факт.

Както вече отбелязахте, по време на българското председателство ще се проведат част от преговорите по бъдещата многогодишна финансова рамка. За кои сектори ще има грантове през периода 2021 - 2027?
През първата половина на 2018 г. една от темите, по които ще водим дебати, е именно следващият бюджет на ЕС. Очакваме договаряне на Многогодишната финансова рамка за следващия програмен период, след което ще обсъждаме проектите на национално ниво.

По така наречения Blending Call на Механизма за свързана Европа (сектор "Транспорт") България печели два проекта. Разкажете ни повече за тях - какво представлява всеки от проектите и как ще събере допълнително финансиране?
По-различното при тази покана беше, че тя включва съчетаване на безвъзмездна финансова помощ с други финансови инструменти. Добрата новина е, че имаме два одобрени проекта на български частни компании, което още веднъж показва капацитета на българските фирми и факта, че сме конкурентоспособни и на европейско ниво.
Първият одобрен проект е за изграждане на мултимодална логистична платформа "София-запад" с бенефициенти "Трансекспрес" ЕООД, "ТрансЛог Карго" ЕООД и НК "Железопътна инфраструктура". НКЖИ няма пряко финансово участие в проекта, а ще оказва техническа и административна помощ на другите два кандидата при необходимост. Проектът е насочен към завършване на мултимодалната логистична платформа "София-запад", разположена на коридор Ориент/Източно Средиземноморие. Предвижда се подобряване на качеството на съществуващата инфраструктура от гледна точка на сигурност и ефективност, както и отстраняване на съществуващите "тесни места" и подобряване на свързаността с железопътната и пътната мрежа. В дългосрочен план проектът ще допринесе за прехвърляне на товари от пътния на железопътния транспорт и ще гарантира интегриране на различните видове транспорт и оперативна съвместимост. Финансирането се покрива на 20% от МСЕ – 2.1 млн. евро, собствено финансиране на юридическите лица – 3 млн. евро, и заемно финансиране в размер на 5,5 млн. евро.
Другият проект, Central European Ultra Charging, е съвместно с бенефициенти от Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Румъния и Словакия. Компанията, участваща от българска страна, е "ОМВ България". Целта на проекта е изграждане и въвеждане в експлоатация на високоенергийни станции (до 350 кW) за зареждане на електрически превозни средства в Централна Европа, осигуряващи свързано покритие при пътувания на дълги разстояния и трансгранични пътувания в посочените държави. Одобреният бюджет е 61 млн. евро, а съфинансирането по МСЕ е 12 млн. евро. Участието на българския бенефициент по проекта е 400 000 евро.
Съгласно регламентите на Механизма за свързана Европа предложенията по тази покана се представят със съгласието на държавите членки от международни организации, съвместни предприятия или публични и частни предприятия или органи, установени в държавите членки. В тази връзка ние подкрепяме участието на бенефициентите, но нямаме ангажимент за финансова подкрепа при реализация на проектите.
В момента има отворена втора покана по т.нар. Blending call със срок за подаване на проектите до април.

Кои са приоритетите в сектор "Транспорт" по време на българското председателство?
В рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз ще работим по няколко важни теми в сектор "Транспорт", като основното предизвикателство ще бъде да намерим баланс между различните приоритети на държавите членки и стратегическите приоритети на ЕС.
В програмата ни за следващите 5 месеца е заложено да продължим със законодателните предложения от първия "Пакет за мобилност". Наша основна цел ще бъде насърчаването на конкурентоспособен, социално и икономически стабилен транспортен сектор, който се развива устойчиво в рамките на Единния европейски пазар. Ще се стремим към прозрачно и балансирано секторно законодателство, тъй като вярваме, че ясните правила и ефективният контрол са ключът към лоялната конкуренция и гладкото функциониране на европейския вътрешен пазар. Председателството ще постави фокус върху дискусиите в автомобилния транспорт за достъпа до пазара и професията, времето за почивка и командироване на водачите, тахографите, оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и наетите превозни средства. Относно пътното таксуване ще се стремим към по-нататъшен значителен напредък, целейки осигуряване на стабилна основа за преговори с Европейския парламент по време на следващото председателство на съвета.
В областта на гражданското въздухоплаване ще продължим работата по предложението за регламент за защита на конкуренцията във въздушния транспорт. Като тук усилията ни ще са съсредоточени към създаването на работещ инструмент за защита на европейските въздушни превозвачи от нелоялните практики на трети страни и за стимулиране на конкуренцията между превозвачите.
През втората половина на март като част от официалната програма на председателството в София ще се проведе конференция на високо ниво на тема "Мултимодален транспорт за Европа". Участие в събитието ще вземе еврокомисарят по транспорт и мобилност Виолета Булц, както и други министри на транспорта на страните членки. Важно е да се отбележи, че 2018 г. е обявена за година на мултимодалния транспорт и по време на събитието ще обсъждаме допълнително бъдещите общи решения на страните в областта на интермодалния транспорт. Ние вече започнахме преразглеждането на директивата относно създаване на общи правила за комбиниран транспорт на стоки в страните от ЕС. Основната ни задача ще бъде да усъвършенстваме това законодателство за прилагането му в индустрията и да намерим начини за насърчаване на комбинираните превози на товари.
Инструментът цели да намали негативния ефект от превоза на стоки върху околната среда - като въглероден диоксид и други емисии, и върху обществото - като задръствания, инциденти, шум чрез прехвърляне на товари от автомобилния превоз на дълги разстояния към железопътния, вътрешноводния и морския транспорт. Съществуващата директива е отпреди 25 години и не е транспонирана еднакво в законодателството на отделните държави, което не позволява да бъде разгърнат нейният потенциал.
Вярвам, че в допълнение към очакваните ползи ревизираната директива би могла да се превърне в мощен инструмент за развитие на мултимодални връзки между съществуващите транспортни инфраструктури и изграждането на нови такива в Европейския съюз.