Прочетете статията в новия брой 1 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ

ЕДНО ХАЛЕ НЕ Е ПРОСТО КУБЧЕ
То може да е красива сграда въпреки изискванията за функционалност. Разбира се, то не може да се мери с музеи или катедрали, но и не бива да се пренебрегва, защото може да достави удоволствие на потребителя и крайният продукт да е достойна част от градския пейзаж. Не бива да забравяме също така, че логистичната сграда е толкова част от лицето на една компания, колкото е и нейната офис сграда.
При проектирането на хале следваме някои основни препоръки, които значително биха подобрили крайния продукт. Разбира се, те не биха били приложими в 100% от случаите, но като насоки са полезни:
- Пропорции и размери – от 3:2 до 2:1. Без значение от мащаба офисната част заема около 5% от сградата. Тук идва и първата възможност да придадем идентичност на фасадата. Офисите трябва да са видими и лесно откриваеми и да грабват вниманието. Те винаги имат топла връзка със складовата част и независимо от малката си площ създават условия за работа, удобство и функционалност за всички.
- В Англия е задължително дори за офис от 2 етажа да има асансьор, рампи и инвалидни тоалетни на всеки етаж, а спазването на схемата open office допринася за атмосферата. На офисите е разположено основното остъкляване не само навън, но и към складовата база, и често те са изнесени едно ниво над складовата база с цел мониторинг на процесите.
- Изчистените форми и фасада от послоен монтаж в комбинация с качествени покрития на обшивката водят до издръжливост и дълговечност на сградата, до естетическа наслада, а защо не и до бранд идентичност!
- Важна част от външния вид на халетата са техните покриви. Сводестият покрив (дори и не толкова приложим в България заради снега) е лесен за монтаж, не вреди на бюджета и придава характерен облик на сградата.
- Иновативно при английските халета е покривното осветление от 15% от общата площ, при което с използването на естествената светлина се постига намаляване на разходите за електроенергия и подобряване на работната среда.
 
ВРЕМЕТО Е ПАРИ
От икономическа гледна точка логистичните бази са пазарна инвестиция с възможност за универсално преотдаване или продаване. Ето защо във вътрешността си те трябва да бъдат многофункционални и да се прегрупират бързо и лесно. В свят, в който работната ръка е скъпа, се залага на абсолютен перфекционизъм още от градоустройственото решение до най-малките детайли, за да може процесът на строителство да не е хаотичен, а плавен, енерго- и ценово ефективен. Тази система се разработва от десетки години и се усъвършенства постоянно. Основен принцип, който води до минимални изненади на работната площадка, е използването на предварително изработени стандартизирани стоманобетонни елементи, като почти нищо не се излива на място. Извън архитектурната тематика, но все пак интересна, е линеарността на изпълнението на халетата в Англия. Работните процеси се изпълняват по оси, като по този начин не се изчакват различните специалности, а всички работят едновременно. Така в един момент в единия край на сградата тя е напълно завършена, а на отсрещния тепърва е затворен покривът. Цялата тази последователност помага не само за бързия работен процес, но и за устойчивостта, защото, както знаем, един от основните замърсители са транспортните разходи и излишъците от материали.
Пример за наистина мащабен проект, в който купувачът/наемателят може да се възползва от устойчивия процес на изпълнение, е производствено-складовият комплекс "Южна врата" край Москва в района на Домодедово. Базата се шири на терен от 1440 дка и на нея се изграждат сгради с обща разгъната площ 652 000 кв.м, като са предвидени дори две електроцентрали. Там SGI-Bulgaria реализира една от най-големите сгради – складова база от 80 дка РЗП за веригата Леруа Мерлен.
 
ХАЛЕТО МОЖЕ ВМЕСТО СИВО ДА Е "ЗЕЛЕНО"
При площи от десетки, а понякога стотици хиляди квадратни метри една индустриална сграда има нужда от енергоефективен
подход, независимо дали клиентът желае да я сертифицира като устойчива. Ние внедряваме устойчиви принципи във всички наши проекти. Всяка от изброените точки води до намаляване на въглеродните емисии и значително намалява експлоатационните разходи.

Устойчивостта като проектантски принцип:
- уплътнена фасадна обвивка: голяма част от загубата на енергия е от външната тъкан на сградата. Уплътняването на детайлите по фасадата води до 15% редуциране на въглеродните емисии
- ретензиране на дъждовната вода: преработката на дъждовни води и повторното им ползване за промишлени и частично битови нужди води до 30% по-ниски емисии
- дневна светлина: покривното осветление, както и фасадното такова от север водят до 13% намаляване на въглеродните емисии чрез редуциране на разходите за електроенергия за изкуствено осветление
- енергоспестяващи осветителни тела: допълнително намаляване до около 5% може да се постигне чрез ЛЕД или подобни на тях осветителни тела, консумиращи много по-малко електроенергия
- рециклируеми материали: използване на материали и системи, произведени в заводски условия, намалява фирата на строителната площадка. Това в комбинация с рециклирането води до 10% по-ниски емисии
- слънцезащита: минимализиране на натрупаната слънчева топлина в помещенията и намаляване на експлоатационните разходи за климатизация през лятото
- предварително изработени стоманобетонни елементи: при използването на готови елементи се минимиализират строителните отпадъци на обекта, което понижава въглеродния отпечатък на сградата
- възобновяеми източници/биогориво: използване на слънчева енергия, геотермия или биогориво за механични топлоизточници води до значителни спестявания на електроенергия. Дори чрез естествени природосъобразни похвати се опитваме да оптимизираме и редуцираме механичните сградни системи.
 
ХАЛЕТО НИКОГА НЕ Е САМО
Всяка добре проектирана сграда започва от градоустройството. Много често проектираме логистични бази като единици, а и като цели комплекси от паркове, офиси, хотели и логистика. Друг път логистичната база е цял град (Оман). В този смисъл ние трябва да направим една градска среда, в която поне видимо да се минимализират индустриалният облик и усещане. Задължително в нашите планове присъстват буферни зелени зони и езера. В общия случай стандартният склад започва от добре функционираща градоустройствена схема. Това включва както транспортните артерии вътре и извън самото хале, складовата и офисна част с техните пропорции, така и т.нар. зелен буфер в околната среда. Всеки логистичен комплекс, издигнат в полето или извън населеното място, има нужда от собствено обслужване. Добре е да се помисли за маневрена улица (едностранна или двустранна), минимални отстояния за завиване и обръщане на големи транспортни средства, паркоместа за камиони и отделни зони за изчакване, товарене и разтоварване на стока. Отделно е добре да има самостоятелен вход и паркиране на лични автомобили извън основния поток на сградата. В европейски мащаб има тенденция за окрупняване и строителство на все по-големи индустриални и логистични комплекси. DP World London Gateway например е гигантски проект, който комбинира най-новото морско контейнерно пристанище във Великобритания с най-големия логистичен парк в Европа. В реализацията му се използват най-новите технологии за повишаване на продуктивността и намаляване на разходите. Обектът се намира на 45 км източно от Лондон - най-големият град консуматор на Острова, а общата инвестиция в него се оценява на 1.5 млрд. британски лири. Логистичната мегабаза ще заеме терен 3000 дка на мястото на стара петролна рафинерия, като се очаква да бъдат построени сгради с обща разгъната площ 880 000 кв.м. Там SGP проектира няколко от сградите за различни крайни наематели.
 
ЕДНО ХАЛЕ НЕ Е ФАСУЛСКА РАБОТА
Въпреки всеобщото мнение, че индустриалните сгради са лесна работа, едно хале изисква също толкова време и прецизност, колкото всяка друга сграда. Опитът ни през годините е довел до система от решения, които работят универсално
за всички логистични проекти. Представете си хале от 100 000 кв.м с близо 5000 кв.м офис част, завършено за по-малко от 10
месеца на ниво BREEAM Excelent – най-високото ниво на най-престижния печат за устойчиво строителство в света. Проектирането на едно хале с времето и опита за нас става все по-лесно, защото следваме залегналите принципи и практики на компанията. Независимо от мащаба на проекта ние не преоткриваме топлата вода. Именно заради това можем и проектираме от България за всяка точка на света.
 
ХАЛЕТО У НАС И ПО СВЕТА
За България логистичните центрове (комплекси) са сравнително ново явление, появата на което се предпоставя от световни тенденции като глобализацията на бизнес процесите и технологиите, нарастващото потребление в развитите страни, изнасянето на промишлените производства в развиващите се страни, международното сътрудничество и търсенето на нови бизнес решения.
Специфично е, че складовите и логистичните съоръжения са струпани около големите градове (София, Пловдив, Бургас) и по големите международни транспортни артерии (като АМ "Тракия"). Старите вътреградски индустриални зони по-скоро имат негативен ефект върху трите измерения на устойчивостта – екологично, социално и икономическо (ненадеждност на доставките, водеща до удължаване на времето за извършване на услугата). Транспортните разходи и времето за дистрибуция на стоки до по-малките градове усложняват ненужно процеса. Това е и причината за възникване на нови крайградски логистични комплекси. Въпреки че напоследък има изключения, те обаче рядко се строят с цел инвестиция за преотдаване (честа практика на Запад). У нас новите логистични комплекси се проектират предимно за целите на собствен бизнес.
 
ОПИТ В БЪЛГАРИЯ
Опитът ни тук показва, че по-скоро чуждестранните инвеститори са основно тези, които развиват сектора у нас. В общия случай България е вече поредната им бизнес локация, схемата е отработена и инвеститорът знае какво иска и какво работи. Затова и ние следваме стандартите си от международната практика - стриктен layout, конкретни заложени материали и точни срокове.
Част от локалното портфолио на Stephen George International в България са идейни и технически проекти за логистични сгради и комплекси в София, Пловдив, Варна и други, формиращи близо 2 млн. кв.м складова и производствена площ. Всеки от обектите има своите особености и предизвикателства, като се започне от най-важното – максимализиране и оптимизиране на складовата и стелажна площ спрямо габаритите на помещенията, като се премине през поместване на маневрените изисквания на транспортните средства в дадения терен, та чак до утилизиране на най-подходящите и адекватни материали и системи според бюджетната рамка на инвеститора. Всеки обект е уникален, но пък именно с натрупаните ноу-хау и международен опит успяваме да оптимизираме процеса на проектиране, като същевременно се грижим за всички аспекти на инвестиционното намерение.
 
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
България има огромен потенциал за развитие на логистичния и най-вече на производствения сектор, базиран на редица фактори: ключова локация между Централна Европа и Близкия изток; наличие на ценово оптимална работна ръка; наличие на технологични и образовани кадри с опит и желание за развитие.
Все още този сегмент в инвестиционните проекти е недотам развит, но последните години се отвориха редица логистични паркове и производствени бази, които само потвърждават оформящата се тенденция за подем. Основните инвестиции в отрасъла са международни, а тези клиенти очакват адекватни и надеждни партньори в лицето на България. Когато стане въпрос за проектиране, не бива да забравяме, че главната цел на едно хале, на една индустриална сграда, на логистичен комплекс е продуктивността. Това са работещи сгради, за които ключови са ефикасността, улеснението на работния процес и бързата възвръщаемост на възможно най-оптималната инвестиция.
Главната цел на едно хале, на една индустриална сграда, на логистичен комплекс е продуктивността. Това са работещи сгради, за които ключови са ефикасността, улеснението на работния процес и бързата възвръщаемост на възможно най-малка инвестиция.