Арх. Петкана Бакалова и арх. Петър Петров: Първа задача за опазване на паметниците на културата е дефиниране на най-ценните им качества и границите на намеса



Брой 6 на Списание ГРАДЪТ
Какви законови промени са крайно необходими, за да се превърне опазването на културното наследство в национален приоритет?
- Културното наследство е свързано с колективната и националната идентичност и неговото опазване в тези години на сериозна културна инвазия следва да бъде държавен приоритет. Европейските практики в тази област показват, че общественият интерес се защитава единствено на базата на споделена отговорност, включително финансова, между държава, общини и частни собственици. Необходимо е да бъдат създадени и законово регламентирани различни финансови инструменти – държавни и общински субсидии, дългосрочни безлихвени заеми, сериозни данъчни облекчения и др., които да стимулират собствениците на паметници на културата. Отговорността да притежаваш недвижима културна ценност е огромна и не би трябвало да бъде оставена изцяло в тежест на собствениците. Поддържането на сграда - паметник на културата, е много по-скъпо, отколкото е на обикновена сграда. Обществото би следвало да плати своята част от цената.
Същевременно освен мерките за насърчаване на дейностите по опазване на културното наследство законодателството следва да създаде ефективен инструмент за експроприация на исторически сгради, за които не се полагат необходимите грижи и са поставени в риск, както и да се криминализират действията по умишлено унищожаване на недвижими културни ценности. Колкото и драматично да звучат, тези мерки са част от законодателството на европейските държави с добре съхранено и експонирано наследство.
Необходими са спешни законови промени, които да осигурят прозрачност на процедурите за съгласуване на инвестиционните проекти от НИНКН и Министерството на културата, включително публичност на инвестиционните проекти за недвижими културни ценности и на информацията, свързана с тях – досиета, протоколи и становища за тяхното съгласуване, отговорни експерти. С цел прозрачност в експертния съвет към НИНКН и СЕСОНКЦ би трябвало да бъдат включвани външни експерти, представители на неправителствени и професионални организации в тази област, като същите участват на ротационен принцип в заседанията съобразно спецификата на разглежданите проекти за консервация и реставрация.
Важна стъпка за опазване на наследството е създаването на електронна, публично достъпна база данни с досиета на недвижимите културни ценности, съдържащи цялата информация за тях, включително актуалното им състояние. Принципите на възстановяване на паметниците на културата много напомнят на принципите за лечение на болен в медицината. Тези досиета са вид "епикризи" за обектите, които са необходими за адекватна реставрационна намеса. В настоящия Закон за културното наследство съществуват текстове, които регламентират дигитализацията на архивите в определени срокове, но не е предвидено финансиране и административна отговорност за тази дейност.
Необходимо е да се помисли за законово регламентиране и осигуряване на необходимия експертен потенциал на регионалните инспекторати към МК, коитода следят за състоянието на НКЦ в техния регион, като при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване да докладват по реда на Закона за културното наследство.
Добре би било да има законови промени, които да гарантират необходимата професионална квалификация на изпълнителите (технически ръководители, майстори и работници), имащи право да извършват КРР по архитектурно-строителни и археологически НКЦ.
Благодарение на европейското финансиране през последните 10 години се реставрираха и социализираха множество археологически паметници в цялата страна. За или против сте съществуващата практика да се създават хипотетични реконструкции на българскикултурни ценности, които са достигнали до нас в руинен вид?
- Категорично сме против хипотетични реконструкции, които се извършват върху запазен оригинал на недвижими културни ценности. И това не е само наша позиция. Показателни са думите на г-жа Чинция Бруно, директор на софийския офис на ICE, която по отношение на една подобна намеса казва: "Направеното е като да се намери пергамент с всички антични надписи и за да стане по-ясно, да се вземе химикалка и да се мине отгоре"
Хипотетичните реконструкции имат своето място в света на виртуалната и разширената действителност (virtual and augmented reality) като илюстрации и макети в изложби или тематични паркове.
Какви световни иновативни практики могат да намерят приложение за спасяване на културни ценности и у нас?
- На първо място това са известни съвременни технологии за изследване и диагностициране на културни ценности, които не са широко разпространени у нас, като 3D лазерносканиране с дрон, геосканиране, инфрачервено сканиране и термографски анализи, системи за наблюдения и анализ на еластични и пластични деформации, мобилни лабораторииза химични и биологични изследвания и др.
Какви предизвикателства срещнахте при подготовката и реализацията на проект "Перперикон – минало за бъдеще"?
- Архитектурното заснемане бе първото сериозно предизвикателство. Условията и сроковете на договора наложиха да се работи през август, когато температурата на сянка достигаше до +40 градуса. А на Перперикон няма сянка. Горещата скала стапяше подметките на обувките ни, а въздухът изгаряше. Технологията на 3D сканиране с дрон в онзи период не съществуваше. Точността на заснемането бе постигната чрез комбиниране над 1000 геодезични точки с подробно фотографиране на обекта и прецизни ръчни скици и рисунки, в които бяха отразени всички следи от човешка намеса по скалата в обхвата на разработката. Основна заслуга за това имат младите ни колеги арх.Иван Енев, арх. Иван Чолаков, арх. Райчо Пашов, арх. Константина Пехливанова и арх. Христо Гинев.
Друго сериозно предизвикателство бе разчитане на археологическите артефакти, за което ни съдейства екипът на проф. Никола Овчаров. Прочитът на артефактите ни помогна да вземем решения при експонирането на Акропола на Перперикон.
За да опазим скалата и многобройните следи по нея, специално за този обект разработихме система от пешеходни пасарелки, чиито стъпки са точкови и на средно разстояние между тях от 5 метра. Иновационни решения се наложи да приложим и при опазване на скалата от климатичните условия.
Проект Консервация, реставрация и експониране на Античен и средновековен град Перперикон по проект: "Перперикон - минало за бъдеще"
Инвеститор Община Кърджали
Източник на финансиране ФМ на ЕИП 2009 - 2014 по Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства"
Бюджет 748 203 евро
Проектант "Архитектура и наследство" ООД с водещи проектанти арх. Петкана Бакалова и арх. Петър Петров
Конструктор Инж. Валентин Христов, инж. Вътю Танев
Изпълнител ДЗЗД "Екогеоком груп", с водещ партньор "Парсек груп" ЕООД
Реставрираните тракийски гробници "Хелвеция" и "Грифони" повишиха туристическия интерес към Долината на тракийските царе. Какви способи приложихте за съхраняване на автентичния вид на археологическите структури и същевременно тяхната социализация по съвременен и привлекателен за туристите начин?
- На всички етапи от реализирането на този проект принципът на минимална намеса в средата бе водещ както за проектантите, така и за изпълнителите. Съхранен бе културният пейзаж, реконструиран бе, доколкото е възможно, историческият такъв, като се възстанови формата на тракийските могили. Новите сгради и благоустройствените дейности са с минимална изява в средата. Автентичността на археологическите структури бе запазена чрез прилагане на нови, нетрадиционни методи и технологии. Редуцирано бе въздействието на разположените в непосредствена близост ограда и сгради на промишлено предприятие.
Автентичността на двата обекта е съхранена, като са използвани следните принципи:
- гробниците остават неразкрити и земните маси около тях остават интактни, запазвайки по този начин стратиграфията на могилите;
- автентичните подови замазки са изцяло разкрити и експонирани, като за тяхното опазване са монтирани метални платформи с ажурни решетъчни и стъклени подове, чрез които на посетителите се осигурява достъп до вътрешността на камерата и едновременно с това се дава възможност за наблюдение;
- автентичната форма на могилите е възстановена и над дромосите са изградени изцяло остъклени покрития, като по този начин се в голяма степен се пресъздава усещането за открито небе от времето на действие на храмовете.
Голям интерес представляват мазилките (Stucco lustro - като техника на направа) по стените на вътрешната камера и преддверието на подмогилното съоръжение "Хелвеция". Резултатът от проучването и лабораторните анализи показаха, че мазилките предхождат с няколко века най-старите подобни познати в света, намерени в Рим - Италия. Това изключително откритие изиска осигуряването на контролиран микроклимат за цялото подмогилно съоръжение.
Проектното решение е съобразено с няколко много важни факта:
- за последните 2500 години стенните мазилките в камерата са постигнали равновесно състояние със земните маси на могилния насип - те са пребивавали в защитена среда с постоянна влажност и температура;
- нарушаването на това равновесие би довело до непредвидими и неконтролируеми физически и химически разрушителни процеси още по време на строителните и реставрационни дейности;
- тракийските могили имат интересна стратиграфия, по която може да се проследи определена обредност в изграждането им, особено в близост до подмогилните съоръжения;
- каменният градеж на камерата е нестабилен и с деформации, но за огромна изненада на експертите мазилката по него е без никакви разрушения;
- на базата на комплексен анализ бе предложено и осъществено иновативно техническо решение - изискващата се от експертите защитена и контролирана среда се осигури без разкриване на подмогилната камера. Камерата бе климатизирана заедно с непосредствено прилежащия и могилен насип.
- това техническо решение дава възможност перманентно да се измерва и контролира температурно-влажностният режим. Основното за опазване на мазилките в случая е контролирано да се обърне и управлява движението на влага през стените на камерата отвътре навън.
Във връзка с опазването на древните съоръжения в могилите, в зоната над камерите, близо до повърхността са изградени скрити в хумусния слой "покриви", съставени от множество пластове, осигуряващи хидроизолация. Изпълнени са дейности по отвеждане на атмосферни и проникващи в почвата води. Осигурена е перманентна вентилация - естествена за "Грифони" и изкуствена за "Хелвеция"; изпълнени са консервационно-реставрационни работи по структурно укрепване на зидовете с консолидиране на каменните блокове и на разтворите от градежа, като за "Хелвеция" допълнително се предприеха мерки по защита и аварийно укрепване на изключително нестабилните мазилки.
Проект Консервация, реставрация и социализация на тракийски могили Хелвеция и Грифони
Инвеститор Община Казанлък
Източник на финансиране ФМ на ЕИП 2009 - 2014 по Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства"
Бюджет 1 419 614.43 евро
Проектант "Архитектура и наследство" ООД с водещи проектанти арх. Петкана Бакалова и арх. Петър Петров
Конструктор Инж. Иванка Пенчева
Изпълнител "Пи Ес Пи" ЕООД
Върху какви други интересни проекти за ревитализиране на родни паметници на културата работите в момента?
- В момента работим по няколко интересни обекта, паметници на културата: Аварийно укрепване на Национален археологически и исторически музей (НАИМ) при БАН в гр. София (срещу президентството), Музей-трезор в Копривщица и адаптация на сграда, паметник на културата, в гр. Пазарджик.
Сградата на НАИМ при БАН е бивша джамия от XV век, за която през 2016г. направихме проект за цялостна реставрация. Липсата на средства е причина проектът да не се реализира до момента. Сградата има сериозни конструктивни проблеми, липсват обтегачи на деветте купола, гранитните колони на пристройката, в която се намират тракийските съкровища, са срязани от хоризонталните сили на земетресение. Всичко това може да доведе до непредвидими разрушения при определени обстоятелства. Задачата е спешна, отговорна и трудна, защото следва с минимални средства да се реализира нейното временно укрепване.
Обектът в Копривщица също е изключително интересен. Проектът следва да адаптира съществуваща сграда в музей–трезор за етнографски предмети, дарени от хаджи Ненчо Плавеев, един голям, но малко известен български дарител.
Дарението е истинско съкровище. Историята твърди, че един от пръстените, купен на търг в Лондон, е принадлежал на Жозефина, съпругата на Наполеон.
Нашата работа започна още с избора на подходяща сграда. Общината ни представи три възможности – здание на бивша банка и две възрожденски къщи. Избрахме бившата банка с идеята да експонираме съкровището в самия трезор, запазвайки тежката метална врата със сложната система за заключване. Надяваме се, чрез ползването на иновации в представяне на експонатите да създадем оригинално и вълнуващо преживяване за посетителите.
Приоритетно направление ли е дигитализацията на КИН, цифровото представяне и съхранение на паметници на културата в условия на риск?
- Убедени сме, че дигитализацията е важен инструмент за работа при опазване на наследството, който позволява съхраняване на огромен масив база данни, които могат да се ползват успешно:
- при създаване на устройствени планове;
- създаване на интегрирани в GIS системи програми за наблюдение и контрол;
- експонирането със средствата на virtual and augmented reality и много др.
Допустими ли са промяна на конструкцията, материалите, съобразяване със съвременните енергийни изисквания при реставрация на сгради - паметници на културата?
- Опазването на сградите - паметници на културата, е свързано със знанието какво точно представляват те. Спокойно може да се каже, че по своята същност те са запазени, замръзнали "парчета време". Намесвайки се в тях по какъвто и да е повод и начин, ние автоматично добавяме към тях парченца от "нашето време". От пазители на времето ние можем лесно да се превърнем в негови рушители.
Ето защо първа задача за опазването на една недвижима културна ценност е дефиниране на нейните най-ценни качества и определяне на границите на намеса. Няма универсална рецепта за реставрация. Всеки случай се разглежда и преценява индивидуално. В случай че елемент на опазване е конструкцията или декоративни и художествени елементи по фасади или интериор, тяхната промяна е недопустима дори за реализиране на мерки за адаптация или енергийна ефективност. Има случаи, в които може да се допусне по-значителна намеса. В случая спокойно можем да цитираме Парацелс, лекар, астролог и философ, който казва: "Всичко е отрова, всичко е лекарство, едното и другото се определя от дозата."