В новия брой 6 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ

Съветът за високи сгради и градска среда (The Council on Tall Buildings and Urban Habitat CTBUH) е базирана в Чикаго организация с нестопанска цел, водещ източник на информация за професионалисти в проектирането, строителството и управлението на високи сгради. Най-значимото събитие на Съвета е конференция, организирана на различно място всяка година. През 2017 г. изданието на тема "Свързан град - хора, гъстота и инфраструктура" с участието на 1200 професионалисти от 45 държави се проведе в Сидни, Австралия, с допълнителни програми в Мелбърн и Брисбън. Специалисти от цял свят споделиха опит и направиха предложения за по-добро интегриране на високите сгради в градовете.

Темата за свързаните градове предполага разговори за инфраструктура и за транзитно ориентирано развитие на градовете. В гъсто населените места е важно да има добра транспортна мрежа, позволяваща бърз достъп от една точка до друга. Съществуват примери за успешно реализирани инфраструктурни съоръжения, които демонстрират как големи проекти могат да придобият човешки мащаб и да се превърнат в по-приветливи, по-зелени и по-светли градски елементи. Ярък пример за такъв проект е Salesforce Transit Center в Сан Франциско на Pelli Clarke Pelli Architects. Мащабният проект съчетава три основни елемента, свързани помежду си: небостъргача Salesforce Tower (326 м височина), транспортния хъб с местни, регионални и национални линии и парк от 22 000 кв.м върху покрива на транзитния център.
Друг ключов момент за високите сгради и свързаността на един град е използването на автомобилите като средство за транспорт и причинените затруднения с трафика. Възможно е бъдещето на придвижването и на устойчивите градове да се крие точно в автомобила, но под друга негова форма - споделени автоматизирани превозни средства на повикване, които постоянно са в движение. Такъв сценарий поставя въпроса какво се случва с вече изградените пространства за паркиране, които по този начин биха изгубили смисъла си.
Независимо от инфраструктурните съоръжения и бъдещите начини на транспорт строителството за хората по никакъв начин не губи актуалност. Бъдещето на успешно проектираните градове и сгради се крие в това човекът да е в центъра на всеки проект. При проектиране на мащабни проекти трябва да се отделя специално внимание как човекът използва пространството и как то допринася за по-добри преживявания. Пример може да бъде даден с офис пространствата, най-често срещани във високите сгради.

Функцията на офис сградата се поставя под въпрос
в днешно време, защото в много професии работата от дома е все по-разпространена практика. Офисът предлага по-добри възможности за сътрудничество и съвместна работа, но офис пространствата във високите сгради често не предоставят такава възможност. Предвиждайки повече атриуми във високите сгради и осигурявайки повече вътрешна визуална комуникация, офис пространствата предразполагат към необходимата свързаност (50 Martin Place). Това има пряко отражение върху подобряване на производителността в рамките на офис сградата. При проектиране на вертикални офис пространства е необходимо да се предвидят съответните зони, пътеки и разпределения, които предразполагат хората да се срещат по-често, подканвайки ги към повече сътрудничество и общуване. Озеленяването на вертикалните конструкции също играе важна роля в това те да са по-приветливи и не бива да остава само като акцент от визуализация, привличащ потенциалния купувач или наемател.
Разбира се, проектирането на добре функциониращи сгради, фокусирани върху човека, не би било възможно без прогрес в технологиите. Строителство и инженерство с върхови технологии правят възможно достигането на все по-големи височини и все по-оптимизирани пространства. Високата над 600 м сграда Merdeka PNB 118 демонстрира как успешното съчетаване на конструкция и архитектурен дизайн допринасят за съответствие с изискванията на инвеститора дори при по-сложна форма на сградата.
Друга иновация, навлизаща във високото строителство, е дървеният материал - реализират се все повече проекти със структурен материал от дърво. Най-високият дървен небостъргач (Hoho Wien), предложен за изпълнение във Виена, ще достигне 84 м. Набират популярност и високите модулни сгради, както демонстрира завършената през миналата година 110-метрова 461 Dean Street в "Бруклин", Ню Йорк.

Въвеждането на
 
иновативни похвати при строителството на високи сгради
илюстрира технологичния потенциал, който се крие зад този тип сгради.  На този фонд се случва една тиха, но мащабна по значението си революция. Постепенно все по-голямо приложение в сградите придобиват информационните технологии - все по-често се говори за умни високи сгради, които използват тези технологии. Облачните технологии и интернет на нещата (IoT) навлизат с невероятна скорост в управлението на нови и стари сгради и променят начина им на експлоатация. Свързаните в "облак" електронни устройства могат да предоставят информация, която да подпомага по-доброто управление на пространствата. Следене на потоците от хора в сградата и следене за функционирането на съоръженията са само част от потенциала на IoT. Пример са също така иновациите при асансьорите - ключови за всяка висока сграда. Асансьори, които ще се движат както вертикално, така и хоризонтално, се очаква да променят изцяло потока на хора във високите сгради (Thyssenkrup Ropeless Elevator). Освен това използването на асансьорите и ескалаторите за представяне на всякакъв вид информация е още една стъпка към достигането на по-добра комуникативност.
При всички тези иновации е редно да не забравяме за един от най-важните аспекти на успешното проектиране - човешкото преживяване около и във вътрешността на високите сгради. В днешно време растежът на урбанизираните райони е неизбежен и затова е особено важно високата сграда да бъде осмислена като елемент, отговарящ на настоящите, но и на бъдещите предизвикателства, свързани с този растеж. От изключително значение е начинът, по който се свързват и вписват високите сгради в контекста на градовете и осигуряването на пространства, в които и край които хората се чувстват на място.

Моделът на монолитната сграда също започва да се преосмисля.
Налага се тезата, че сградата трябва да има основа, по-широка и по-разпръсната в първите си нива. Една висока конструкция трябва да се вписва като органична част от града, съществуваща в хармония с приземните обществени пространства. Пример за сграда, където акцентът е върху връзката с улицата, е Quay Quarter Tower. Тази сграда демонстрира различен начин на проектиране, бидейки мислена "отдолу нагоре".
Обществените пространства все по-често се срещат и по височината на самата сграда, а не само на ниво улица. Такива места предоставят възможност на всеки да изживее уникалността на гледката отвисоко. Но осигуряването на достъп до такива пространства създава нови предизвикателства при контрола на достъпа и сигурността в сградата. Разбира се, съществуват различни мерки за решаване на този проблем, но идеята на общественото пространство във височина е хората да бъдат поканени да го посетят.

Друг риск, който се крие зад всяка една висока сграда, е
 
рискът от пожар.
След като Grenfell Tower изгоря почти напълно, стана ясно, че осигуряването на безопасността във високите сгради е по-належащо от всякога. Необходимо е да се говори ясно и открито за причините за този вид бедствия, защото едва тогава ще има възможност да се работи по предотвратяването им. Но пожарът не е единствената опасност за високите сгради. Урагани и земетресения от последните години направиха така, че терминът "приспособим" (resilient) започна да се използва и става също толкова актуален, колкото термина "устойчив" (sustainable). Неоспоримите промени, дължащи се на глобалното затопляне, налагат сградите да са в състояние да отговорят на климатичните предизвикателства. След последните природни бедствия в Северна Америка като ураганите "Харви" и "Мария" и земетресението в Мексико стана ясно, че сградите трябва да се проектират така, че да успяват бързо да се приспособят към следбедственото положение. Поставя се също и въпросът на какви места е по-подходящо да се строят градове, за да се намали рискът от цялостна разруха. Освен от конструктивна гледна точка при бедствие сградата трябва възможно най-бързо да възстанови основните си функции. Ако това не е възможно, ще се очаква поне пространството да може лесно да се приспособи като временен подслон за голям брой хора и да разполага с достатъчен запас от питейна вода. Това са само няколко от чертите на новите "приспособими" сгради.

Създаване на вертикални и устойчиви градове за човека Е възможно. Но архитекти, инвеститори и други трябва да се обединят с единствената цел да създадат
 
помещения във височина, проектирани за човека
неговото усещане за пространството и неговата безопасност. Като строим високи сгради, ние оформяме градовете и изграждаме техния облик. Докато правим това, не трябва да изключваме възможността за внедряване на нови и работещи методи, като например технологията на биоскин фасади (Sony Building), пространства във височина, функциониращи като град (Marina Bay Singapore) и междублокови пътеки, превърнати в улици, без да забравяме и изграждането на идентичността на свързания град.
Но какъв е вертикалният град на бъдещето? Всеизвестно е, че моделът на град с единичен централен бизнес квартал вече е установен като неработещ. Все повече урбанизирани райони по света прилагат принципа на полицентричните градове, които се установяват като по-добре функциониращи.
Именно затова темата за полицентричните градове беше избрана за следващото издание на годишната конференция на Съвета, която ще се състои през октомври 2018 г. в Дубай и Джеда. А дотогава предстоят много инициативи, свързани с дейността на Съвета, който ще продължи да работи за намирането на нови подходи и решения за високите сгради.