Очакваният недостиг за финансиране на отрасъл ВиК през следващото десетилетие ще е в размер на 5,5 млрд. лв. и, ако не се намери решение, този проблем ще забави постигането на съответствие с директивите до 2037 г. Това съобщи при участието си в съвместното заседание на парламентарните комисии по околна среда и води и по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Пред народните представители министърът и ресорният заместник-министър Малина Крумова представиха проекта на Стратегия за финансиране на отрасъл "Водоснабдяване и канализация" и напредъка по финансираните с европейски средства ВиК проекти.

В бюджета на МРРБ за 2018 г. са предвидени над 18 млн. лв. за ВиК инфраструктура, посочи Николай Нанков. Средствата ще бъдат използвани за реконструкция на водопроводни мрежи в населените места. Ресурсът е много далеч от реалните нужди, тъй като денонощно в изправност трябва да бъдат поддържани освен 90 000 км ВиК мрежа, още 5000 резервоара, над 3000 помпени станции, над 90 пречиствателни станции и 6000 водоизточника с прилежащите им санитарно-охранителните зони. Близо 99% от населението живее в селища с централизирано водоснабдяване, но канализацията все още не е напълно изградена. А това, което е направено в миналото, е технологично и физически остаряло, тъй като отрасълът работи в условия на хронично недофинансиране. Друг проблем пред ВиК операторите са големите загуби на вода и обезлюдяването на малките населени места, в които обаче изградената инфраструктура трябва да продължи да се поддържа, стана ясно от думите на министъра.

Със средства от Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." бяха изградени или рехабилитирани над 50 пречиствателни станции за отпадъчни води и над 2500 км водопроводи и канализация. Инвестиции бяха направени и по Програмата за развитие на селските райони. Сега по Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г. е предвидено с около 1,5 млрд. лв. да бъде изградена ВиК инфраструктура и да се приложат мерки за повишаване на енергийната ефективност в някои ВиК оператори, като в Добрич например, които доставят питейна вода на помпажен принцип.

Министърът обясни, че европейските средства също не са достатъчни и не са панацея за решаване проблемите на отрасъла. Освен това, такива не са осигурени за привеждане в съответствие на агломерациите между 2000 и 10000 е.ж., както и за финансиране на забавилите се с процеса на консолидация райони.

Затова МРРБ, съвместно със Световната банка, разработи проект на Стратегия за финансиране на отрасъл ВиК, който разглежда различни варианти за развитие като банкови заеми, лизинг, публично-частно партньорство, но без отдаване на концесия. Според министъра обаче, каквито и механизми да се приемат, плавното поскъпване на питейната вода е неизбежно. Той подчерта, че увеличаването на цените на ВиК услугите трябва да става постепенно, като се предприемат паралелни мерки за гарантиране на справедливи и поносими цени за социално уязвимите групи. Николай Нанков напомни, че единна цена на водата се заплаща в консолидираните области, които се обслужват от един ВиК оператор, според промените в Закона за водите, приети единодушно от народните представители през 2015 г.

Нанков обясни, че стратегията препоръчва преминаването към двустепенна ценова структура с въвеждане на фиксирана компонента, ще подобри финансовата стабилност на ВиК операторите. Тя предлага и въвеждане на нова национална ценова надбавка "солидарност за съответствие", с която да се въведе солидарна отговорност между регионите. Надбавката ще бъде платима от всички потребители. Тя ще бъде събирана от ВиК операторите и приходите от нея ще бъдат преразпределяни към най-бедните региони, които изпитват най-сериозни затруднения за постигане на съответствие с директивата за отвеждане на градските отпадъчни води. Изчисленията показват, че при потребление от 500 млн. куб. м вода годишно и въвеждане на такса за солидарност в размер на 10 ст. на кубик ще бъдат акумулирани около 50 млн. лв. във фонд за подобряване на ВиК инфраструктурата в населени места, които са лишени от финансиране, обясни Николай Нанков.

Ако пакетът от препоръки, предложен в Стратегията, бъде приложен и ако рисковете бъдат добре управлявани, още през 2027 г., вместо през 2037 г., ще бъде постигнато съответствие с директивите на ЕС в областта на питейните и отпадъчните води, обърна внимание зам.-министър Крумова.