Преди дни завърши Десетата национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие. В заключителната сесия експертите предложиха тема за единадесетото издание на форума – въвеждането на тол системата и разпределянето на средствата, събрани чрез нея. Тук те видяха опасността. Тяхно е желанието въпросът да се обсъди и обществото да е готово, преди да влезе в сила новата система за поддържане на републиканската пътна мрежа.

Инж. Павел Диковски обобщи:
Правилното усвояване на средствата от тол системата са гаранция, че инфраструктурата ще се развива и ще има работа за всички ни
Национална конференция по транспортна инфраструктура е акцент в пътната политика през годината. Прави впечатление не само това, което сме построили, но и това, което сме създали - ново покеление пътни инженери, свързани с инфраструктурата. Увеличава се съставът, разширява се територията, активно участие в конференицята вземат колеги от Македония. За първи път имахме посещение на двама министри. Те не само приветстваха участниците, те изнесоха задълбочени доклади, които очертаха дълъг период от време на строителство, който предстои. Ние трябва да поставим основите и да си зададам темите за следващата конференция. Една от темите и въвеждането на тол системата. Имам опит, защото бях в основата на създаването на винетната система в България. Извървяхме труден и дълъг път. Сега ще се извърви същият път. Предлагам ББКП да отправят реални предложения към АПИ и МРРБ, за да усвоим парите, които ще се съберат чрез тол системата. Това е гаранция, че инфраструктурата ще се развива и ще има работа за всички ни."
В началото на конференцията беше направено едно интересно експоза за стратегическо направление юг-север, за така наречения

Източно-балкански коридор,
каза Павел Диковски. Това не е само АМ "Черно море", която свързва Варна и Бургас като панорама край морето. Това е път, който да носи товари и стоки от юг на север и туристически поток, който ще дойде от север.
"Това е гръбнак, който ще допринесе много за икономиката на страната. Колкото по-бързо го направим, толкова по-голяма полза ще има. Трябва да сме активни и този коридор да се реализира с каквито може финансови ресурси. Не бива да чакаме само на европейска паничка", обобщи инж. Диковски.
В заключителната сесия беше отчетено

присъствието на представители от Македония и колко важни са връзките между двете страни.
Прието беше предложението преди следващата конференция да бъде сключено споразумение между двата университета – "Св.Св. Кирил и Методий", Скопие, и УАСГ – София, за сътрудничество в науката, строителството, за обмяна на опит и студенти.
Инж. Диковски спомена, че

актуализираните наредби 1 и 2 съответно за проектиране на пътища и на транспртно-комуникационните система в урбанизираните градове
се нуждаят от последни корекции, по-добри са от тези, по които сега се проектира, и той самият се надява, след като бъдат напълно редактирани, да влязат в сила преди следващата конференция на УАСГ.

Повече за актуализацията на наредбите 1 и 2 разказа инж. Венелина Борисова, управител на "Трансконсулт 22":
Направихме български норми, съответстващи на нашата практика
"Екипът, който създаваше нормите, се допита до мнението на експертите от водещите проектантските фирми. Най-лесно беше да преведем германските норми, но има огромно различие между пътните габарити на германските магистрали и нашите. Ако бяхме ги приели, това би означавало при всяка реконструкция на съществуващ път да направим отчуждения от 1-2 метра. Не можем да си го позволим. Поради това нормите бяха приведени към нови български габарити:
- Беше увеличена ширината на банкета, за да има навсякъде предпазни огради.
- Беше въведен наш български икономичен габарит Г27, като външната лента за ТИР-овете остана 3.75 м, а вътрешната - за изпреварване, стана 3.50 м.
- Въвеждането на проектна скорост 140 км в час налага ние да знаем да проектираме пътни елементи за такава скорост. Затова напречните наклони бяха коригирани. Почерпихме опит от другите държава и установихме, че при високи скорости напречен наклон от 7% е опасен. Затова в новите норми е въведен напречен наклон от 6 %. Минималните радиуси на криви са определени така, че при това движение да няма опасност за движещите се автомобили.
- Въведохме нова безопасна зона
- Въведохме кръговите кръстовища
- Има нови схеми за пътни възли – в този смисъл на проектантите се дават повече възможности
- Почерпен е чужд опит и за елементите за отводняване, които са заложени в новите норми.
- Добавена е глава за обем и съдържание на пътищата, защото такава няма в Наредба 4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти."
В късния следобед на 13 октомври инж. Павел Диковски обяви края на Десетата национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, организирана от катедра "Пътища" на УАСГ.