ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА, БР. 3

Г-жо Петкова, при завръщането си в Министерството на енергетиката тази пролет заявихте, че ще надградите постигнатото през последните две години. Моля ви да конкретизирате в дълбочина какво имате предвид.
Действително през последните две години и половина, в рамките на предходния мандат на премиера Бойко Борисов, бяха поставени основите на реформиране на българската енергетика. В началото на мандата на правителството, през ноември 2014 г., бе налице висока междуфирмена задлъжнялост в енергийния сектор, която възпрепятстваше неговото функциониране. Пряко отражение върху финансовата стабилност на електроенергийния сектор оказва финансовото състояние на Националната електрическа компания.
Към края на 2014 г. дефицитът на НЕК бе 3.7 млрд. лв., в т.ч. 2.3 млрд. лв. дефицит, формиран в резултат на невъзстановени разходи за големи инвестиционни проекти (АЕЦ "Белене" и "Цанков камък") и 1.4 млрд. лв. тарифен дефицит, натрупан в резултат на водената регулаторна политика през годините и ангажиментите, които общественият доставчик има съгласно Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и дългосрочните договори с "американските" централи да изкупува по преференциални и да продава по пазарни цени цялото количество произведена електроенергия от възобновяеми източници, от заводските централи и от топлофикационните дружества, които произвеждат по високоефективен комбиниран начин, както и произведената електроенергия по дългосрочни договори. Ето защо предприехме редица спешни мерки за финансово стабилизиране на сектора, в частност на НЕК - с промените в Закона за енергетиката от енергийния микс бяха изключени както топлоелектрическите централи, които не произвеждат по високоефективен начин, така и т.нар. "заводски централи"; предоговорихме дългосрочните договори с двете "американски" топлоелектрически централи - "Ей И Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", и други. Не бих искала отново да задълбочавам в детайлите, но само ще маркирам част от предприетите мерки, които вече дадоха резултати: гарантиране на независимост на държавния регулатор – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез избора му от Народното събрание; структуриране на фонд "Сигурност на електроенергийната система", чрез който бе преодолян в значителна степен финансовият дефицит на обществения доставчик.
Бяха поставени и основите за реална диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ чрез изграждането на интерконекторите със съседните страни и насърчаването на местния добив. Свидетели сме също и на началото на реална борсова търговия с електроенергия, което е сериозна стъпка към пълната либерализация на електроенергийния пазар в страната.
Всичко това предстои да бъде задълбочавано и развивано, за да осигури прозрачно, конкурентно и устойчиво развитие на българската енергетика.
Ще продължим усилията за финансово стабилизиране на сектора. От ключово значение в тази посока е завършването на процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар, което трябва да гарантира пазарно развитие на сектора.
Считам за особено важна и работата по завършване на междусистемните връзки със съседните държави, защото тяхното функциониране е особено важно за гарантиране на конкуренция в газовия отрасъл в полза на цялото общество.

Как според десетобалната система оценявате риска при финализирането на процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар и пазара на природен газ?
Въпреки че беше забавен години наред, благодарение на сътрудничеството ни със Световната банка процесът напредна значително през последните две години. Работихме активно през миналия мандат за определяне на модела за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния сектор у нас. Започна реалната си дейност Българската независима енергийна борса и тя все повече обогатява своя портфейл с предлагане на нови продукти. В момента функционират борсов пазар "ден напред" и пазар за продажба на електроенергия чрез директни договори. Общо участниците по двата сегмента са 76, а изтъргуваното количество електроенергия възлиза на 7 тераватчаса. Остава да бъде внедрен и борсовият пазар "в рамките на деня" – очакваме това да се случи в края на 2017 г. Продължава и активното интегриране на БНЕБ в регионалните пазари – през месец май БНЕБ, КЕВР и ЕСО се присъединиха към инициатива за обединение на енергийните пазари на Западните Балкани.
Съвместно със Световната банка и Европейската комисия разработихме модел за защита на уязвимите потребители. Считам, че от днешна гледна точка това е най-важният въпрос за успешно завършване на процеса. Предстоят законодателни промени, по които нашият екип вече работи, за реално осъществяване на модела на пълна либерализация при адекватна защита на уязвимите потребители. Пълната либерализация на електроенергийния пазар означава, че секторът ще се развива изцяло на пазарни принципи и цената на електроенергията ще се определя само от търсенето и предлагането – фактори, които гарантират, че това е реалната цена на електроенергията. Би имало риск, ако този процес не се финализира в кратки срокове.

Какво е развитието на проектите за газовите връзки със съседните страни? Кога ще бъдат завършени и ще влязат в експлоатация алтернативните интерконектори?
Изграждането на междусистемните връзки със съседните държави е от ключово значение за гарантиране на по-сигурно снабдяване при по-добри цени за българските граждани и бизнеса. Знаете, че вече функционира връзката ни с Румъния, а дейностите по останалите интерконектори напредват.
Проектите за междусистемни връзки България - Сърбия и Гърция - България са включени сред приоритетните проекти в Групата на високо равнище в рамките на инициативата за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа CESEC, както и в списъка с проекти от общ интерес на ЕК. Това е доказателство за приоритетното значение на двата проекта за целия регион на Централна и Югоизточна Европа.
В края на мандата на предишното редовно правителство подписахме със сръбската страна Меморандум за разбирателство за изграждане на интерконектора, който е продължение на подписания през 2012 г. документ между правителствата на двете държави.От българска страна интерконекторът със Сърбия се финансира по линия на оперативните програми "Конкурентоспособност" и "Иновации и конкурентоспособност".
Изграждането на интерконектора Гърция - България е от ключово значение за постигане на реална диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България. Чрез него ще се реализират доставките от находището "Шах Дениз 2" след 2020 г., за които българската страна вече има подписан договор. В момента на българска територия, където се намират 80% от съоръжението, вървят процедури по учредяване на вещни права върху засегнатите от строителството имоти. Преди две години и половина проектът за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция - България беше замразен, но сега се развива отлично. Нека припомня, че в края на 2015 г. бе взето окончателно инвестиционно решение за неговото изграждане, през 2016 г. се проведе успешно пазарният тест, осигурени бяха и 45 млн. евро за неговата реализация. В допълнение, в държавния бюджет е заложена гаранция в размер на 110 млн. евро за изпълнението на проекта. Предстои стартиране на обществена поръчка за избор на строител за изграждане на интерконектора Гърция – България. Очаква се строителството да стартира през първото тримесечие на 2018 г.
Напредва и проектът за междусистемна връзка с Турция. Знаете, че предпроектното проучване за нея бе осигурено по линия на Механизма за свързване на Европа. Определен е най-подходящият вариант за трасе, технологични площадки и основно оборудване за интерконектора. Проектът кандидатства за включване в третия списък проекти от общ интерес на ЕК.

На кое място в програмата ви са хидроенергийните проекти? Какво е бъдещето им, например на "Яденица" и ПАВЕЦ "Чаира"?
ПАВЕЦ "Чаира" и язовир "Яденица" са част от енергийната система и основна балансираща мощност. В тази връзка за нас е важно да се осъществи тяхната рехабилирация, така че да гарантираме тяхното дългосрочно функциониране. Проектите се осъществят от "Националната електрическа компания" ЕАД съгласно законовите процедури. За част от рехабилитацията на ПАВЕЦ "Чаира" са отпуснати средства от Международен фонд "Козлодуй". Работи се по обявяването на тръжните процедури, които се провеждат по правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие - администратор на МФК. Проектът за язовир "Яденица" е включен в списъка на проекти от общ интерес за финансиране от Европейската комисия. От 24.04.2015 г. е в сила споразумение за грант между НЕК ЕАД и Изпълнителна агенция "Иновации и мрежи" към Европейската комисия. Със споразумението са отпуснати 3 213 хил. евро за финансиране на подготвителните работи по проекта до издаване на разрешение за строеж. Изготвен е актуализиран проект, обявена е процедура по обществено обсъждане на ОВОС, работи се по останалите подготвителни дейности.

На какви големи инфраструктурни проекти ще се опре България в бъдещото си развитие?
Вече стана дума за междусистемните връзки със съседните държави, които имат основно значение за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България. Освен тях тук бих искала да спомена и изграждането на газовия хъб "Балкан", по който работихме и през миналия мандат. Израз на важността, която и ЕК отдава на този проект, е фактът, че неотдавна координационният комитет по програмата "Механизъм за свързване на Европа" одобри безвъзмездно финансиране в размер на 920 хил. евро за предпроектно проучване.
Проектите за модернизация и разширяване на газохранилището в Чирен също са сред приоритетите ни в газовата област. След завършването им обемът на съхраняван газ ще може да бъде увеличен двойно – от сегашните 550 млн. куб. метра до 1 млрд. куб. метра. Успешната реализация на тези проекти е една от важните предпоставки за реализация на концепцията ни за изграждане на газоразпределителен център "Балкан".
Не бива да забравяме и проектите за развитие на електроенергийната система – междусистемната въздушна линия между България и Гърция, линията между България и Румъния, която включва изграждането на нов 400 kV електропровод между подстанциите Добруджа и Бургас, и други. Всичко това ще осигури възможност България действително да се превърне в сериозен енергиен играч в района на Югоизточна Европа.