Строителството на небостъргачи в София да бъде разрешено само на три места - зад Централна жп гара, вкл. в част от бившата НПЗ "Хаджи Димитър" (Сточна гара) и в част от НПЗ "Военна рампа" (около жп гара София-Север), от двете страни на бул. "Цариградско шосе" след 7-ми километър (от детелината за летището до р. Искър) и покрай Западната дъга на Околовръстния път в района на жк "Люлин" - от кв. "Филиповци" до "Обеля". Това гласят промени в Закона за устройството и застрояването на Столична община, представени от главния архитект на София Здравко Здравков на дискусия в Централния дом на архитекта.

"Основната идея да определим тези три зони е бъдещите небостъргачи да не скриват гледката към Витоша планина", обясни арх. Здравков. Той допълни, че в комплексните градски (обслужващи) центрове от първо, второ и трето "А" ниво, където сега няма ограничение за височината, ще се позволяват сгради до 125 метра. А във всички останали части на София - до 75 метра (вкл. в комплексните центрове от трето "Б" ниво и в СМФ зоните, които не попадат в комплексните центрове).

"Искаме да създадем ясни правила, тъй като на много места в София има смесени многофункционални зони (СМФ), където липсва ограничение в кота корниз и се дава възможност за появата на сгради с неограничена височина. Кота корниз до 75 метра, което се равнява приблизително на 22-23-етажна сграда, е приемливо ниво за силуета на София", каза още главният архитект на Столична община.

Ето границите на трите територии за много високо строителство, в които ще е позволено изграждането на небостъргачи:
- източно и западно от Софийския околовръстен път, ограничени: от ул. "3-ти март", кв. "Филиповци", р. Шейовица, р. Какач, продължение на бул. "Добринова скала" от бул. "Сливница" до р. Какач, бул. "Добринова скала", ул. "Ицках Грациани", продължение на ул. "3-ти март" от ул. "Ицках Грациани" до Софийски околовръстен път;
- северно и южно от бул. "Цариградско шосе", ограничени от: бул. "Александър Малинов", бул. "Христофор Колумб", бул. "Проф. Цветан Лазаров", ул. "Обиколна", р. Искър, бул. "Цариградско шосе", ул. "Обреща", бул. "Самоковско шосе", бул. "Андрей Сахаров", ул. "Ресен", ул. "Анна Ахматова";
- около Централната жп гара и железопътните трасета, ограничени от: Предгаров площад, бул. "Княгиня Мария Луиза", бул. "Рожен", ул. "Илиянско шосе", ул. "Сергей Румянцев", бул. "Илиянци", бул. "История Славянобългарска", ул. "Каменоделска", ул. "Кожарска", Владайска река, ул. "Първа българска армия", ул. "Резбарска", ул. "Филип Тотю", ул. "Панайот Хитов", ул. "Кап. Георги Мамарчев", ул. "Иван Маринов Йончев", ул. "Ильо войвода", ул. "Черковна", бул. "Ген. Данаил Николаев" (съществуващо и проектно трасе), Предгаров площад.

По действащия Общ устройствен план на София има десетина комплексни обслужващи центрове от първо, второ и трето "А" ниво, където ще действа новото ограничение за височина до 125 метра: край бул. "Черни връх" (НПЗ "Хладилника-Витоша"), около ИПК "Родина" на бул. "Цариградско шосе", на територията на бившата НПЗ "Средец" в район "Красно село", в бившата НПЗ "Орион" на север от бул. "Сливница" и др.

Друго интересна промяна в закона се отнася за парцелите, при които разгънатата застроена площ се увеличава чрез комбинацията от СМФ + чл. 27, ал.3 от ЗУТ (бел. ред. - който предвижда отпадане на ограниченията за плътност и кинт при ъглови терени). Здравко Здравков даде за пример няколко сгради, изградени или замислени по тази схема: "Сити Тауър" на пл. "Македония", "Милениум Център" до НДК и "Радина Резидънс" в жк "Младост".

"Когато се надвишават строителните параметри, предлагаме да се плаща трикратна такса за разрешение за строеж за надвишените параметри. А специално за ъгловите имоти плътността и интензивността на застрояване ще могат да превишават максимум с 50% определените параметри в приложението към закона", обясни Здравков.

Пример: строителен предприемач иска да изгради сграда с 20 000 кв. м РЗП, като за половината площ (10 000 кв. м) той е използвал вратички в закона. При това положение компанията ще плати стандартна такса за разрешение за строеж за първите 10 000 кв. м, а за останалата половина ще дължи стандартната такса, умножена по три.

Всички подробни устройствени планове (ПУП) за сгради с височина над 75 метра ще се одобряват от Столичния общински съвет, каза още главният архитект.

По време на дискусията д-р инж. Иван Каралеев, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), призова промените в закона да бъдат свързани с визията за икономическото развитие на София в следващите години. За високите сгради той посочи, че следва да бъдат обвързани с транспортно проучване и дали инженерната инфраструктура около тях ще понесе натоварването.

От Съюза на архитектите в България (САБ) поискаха единични небостъргачи да се разрешават и извън трите зони, предложени от арх. Здравков - там, където има възможност за изграждане на многофункционални комплекси.

Арх. Иван Аврамов, председател на РК на КАБ София-град, изрази мнение, че промените в закона трябва да бъдат като допълнение на графичната част на ОУП на София. А арх. Димитър Димитров направо заяви, че е дошло времето за нов Общ устройствен план на столицата.