Обявяват търгове за ГКПП "Калотина" - Драгоман и Драгоман - п.в. "Храбърско" от АМ "София - Калотина"










В панел 2.1 "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 на ХII конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции" на Градът Медия Груп, която се проведе на 15 юни в София, участваха Ивета Колева директор на дирекция "Изпълнение на проекти по ОПТТИ 2014-2020" на АПИ , арх. Петър Диков, Евгения Караджова - управител на "ЕСРИ България", проф. д-р инж. Румен Миланов - член на УС на ББА "Пътна безопасност", Пламен Костов - ръководител на проект в "Станилов" ЕООД. Модератор беше инж. Павел Диковски, зам.председател на УС ан ББК "Пътища".
В края на юни – началото на юли Агенция "Пътна инфраструктура" обявява търгове за проектиране и изграждане на два участъка от трасето на АМ "Калотина – Софийски околовръстен път". Това са отсечките ГКПП "Калотина" – Длагоман с дължина 14.5 км и Драгоман - п.в. "Храбърско" с дължина 17 км.
Това каза Ивета Колева, директор на дирекция "Изпълнение на поректи по ОПТТИ 2014-2020" на АПИ по време на ХII конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017" на 15 юни в София, която представи пътните приоритети на страната.
Магистралнато трасе "Калотина – Софийски околовръстен път" е разделено на 3 участъка:
- ГКПП "Калотина" – Длагоман с дължина 14.5 км, за което се подготвя тръжна процедура за инженеринг.
- Драгоман – п.в. Храбърско" с дължина 17 км. АПИ има готовност да стартира през юни обществена поръчка за инженеринг.
- П.в."Храбърско" – СОП с дължина 16.5 км. Етапът на развитие на трасето е проектиране и изготвяне на ПУП, изпълнител е "Трансконсулт 22".
Всички експерти вече са на мнение, че това е най-важният участък за България и единственото трасе от 48 км без магистрален габарит от Лондон до Истанбул.
Ивет Колева направи преглед на пътните проекти, като съобщи, че за този програмен период приоритетни са завършването на АМ "Струма" и АМ "Хемус", както и изграждането на скоростните пътища Калотина - Софийски околовръстен път, Видин – Ботевград, Русе – Велико Търново и тунел под връх Шипка.
Основните пътни проекти за периода 2014-2020 са показани на картата.
Проекти в изпълнение са лот 3.1 и лот 3.3 на АМ "Струма" и обход на Габрово.
В синьо са проекти в подготовка: лот 3.2 на АМ "Струма", АМ "Хемус" от Ябланица до Боаза и от п.в. "Белокопитово до п.в. "Буховци", обходи на Ахелой и Поморие, Реконструкицята на Слънчев бряг – Бургас
Други приоритетни проекти до 2022 г. са: Калотина – София, Видин – Ботевград, Тунел под връх Шипка, Русе – Велико Търново и останалите участъци от АМ "Хемус".
В зелено са проектите и по ОПРР.
В кафяво са проектите по Интеррег Гърция – България.
Най-голямото предизвикателство през този програмен период според Ивета Колева е изграждането на лот 3.2 от АМ "Струма". ОВОС-ът е предаден в МОСВ, чака се решение, предстоят обществени обсъждания.
За лот 3.1 тунел "Железница" се подготвя тръжна документация за 3 части: преди тунела, за самия тунел - 2 км, и частта след тунела. Те ще бъдат обявени в края на юни. Началото на юли.
Строителството на лот 3.1 Благоевград – Крупник стартира през август. Той се състои от 2 участъка – преди и след тунел "Железница".
Строителството на лот 3.3 завършва през май 2019 г., но според Ивета Колева работата по него ще приключи по-рано.
Продължава строителството на обхода на Габрово.
Тази година ще е готов разширеният проект на тунела под Шипка 10. 55 км с 5 тунела, най-дългият от които е 3.2 км.
За Русе – Велико Търново ( 120 км) с 3 участъка Русе – Бяла, обход на Бяла и Бяла – Велико Търново са необходими 600 млн. евро, има идеен проект в три варианта на трасе. В края на юли се чака решение по ОВОС, след което ще се проведе етап 2 от идейния проект – идейни решения за големите съоръжения. За инвестицията се търси финансиране.
Видин – Ботевград е част от път I-1 Видин – Кулата - 167 км дължина, 800 млн. евро стойност. Резделен е на 4 подучастъка: Видин – Монтана ( 98.6 км), Монтана – Враца (26.8 км), Враца – Мездра ( 8.8 км), Мездра – Ботевград ( 32.7 км). За проекта се търси финансиране.
Ивет Колева засегна и въпроса с тол системата, която тя смята, че може да бъде въведена в края на 2017 г. - началото на 2018 г. Това означава електронна винетка за леките автомобили и тол за товарните над 3.5 тона.
Към стратегиите за развитие на транспортната инфраструктура се насочи арх. Петър Диков.
Той направи преглед на проектите около България и достигна до извода, че "страната ни спокоен тих остров, заобиколен от морето на промените и просперитета", което означава, че е заобиколена от север, запад и юг от трасета, по които товарите и пътниците спокойно могат да минават е без да пресичат границите ни. Арх Диков предложи комплексно проучване на инфраструктурата на България, изготвяне на консенсусна програма за основни насоки на действие, преоценка на досегашните коридори и включване на бизнеса чрез ПЧП в изграждане на инфраструктурата ни. С две думи той е за нова инфраструктурно стратегия.
Според арх. Диков спешно трябва да се завърши Коридор 10: автомобилно трасе София – Калотина и разширение на АМ "Тракия" в участъка София- Стара Загора. Довършване на жп трасето Свиленград – Калотина.
Диков предложи още преосмисляне на българската и гръцката част на коридор 9 и пренасочването му по трасе Русе – София – Солун – Пирея.
Арх. Диков смята, че е дорбе да има договаряне с Турция и Румъния за изграждане на магистрално трасе Виа Понтика, т.е. Букурещ – Русе – Варна – Бургас – Къркаларели – Истанбул и жп трасе Букурещ – Русе – Синдел – Карнобат – Елхово – Текирдаг.
Арх Диков смята за важен коридор Лом – Солун – най-краткият път от Дунав до Егейско море, като пристанище Лом е единственото, което не се влияе от нивото на река Дунав; Лом – Мездра е реконструиран път, Мездра – Ботевград предстои за бъде изграден като четирилентов път, Враца – София – Солун има или ще се строи магистрала. Това трасе е по-използвано от пътя Видин – Кулата, смята Диков
Цялата презентация на арх. Диков ще бъде публикувана на analizi.bg
Проф. д-р инж. Румен Миланов говори остро за липсата на средства за пътна безопасност.
Необходимо е да се гарантира устойчиво финансиране на мерките, насочени към подобряване на пътната безопасност, нека това са 2% от разходите за поддържане на пътната мрежа, настоя проф. Миланов.
Транспортните качества на пътната инфраструктура се определят от три компонента, напомни Румен Миланов:
1.Предоставяне на висока пропускателна способност и минимални транспортни загуби
2.Гарантиране на необходимата пътна безопасност
3.Осигуряване комфорта на пътуване.
Проф. Миланов постави проблемите и изброи задачите, които следва да се изпълнят . Някои от тях са:
- Разработване и внедряване на методика за определяне на щетите от пътно-транспортните произшествия.
- Категоризация на пътищата в зависимост от състоянието на пътната безопасност – ако това го има, ще се знае в кои участъци да се инвестира най-напред.
- Целево финансиране на дейността по обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП.
- Внедряване на система за определяне влиянието на активните и пасивните фактори на пътната безопасност върху пътнотранспортния травматизъм.
- Обмисляне на разбиранията за рехабилитация на пътната мрежа - опасните места да се променят - човешкият живот е по-ценен от средствата за отчуждаване.
- Създаване на структура в МРРБ, която да регулира процесите, свързани с безопасността по пътищата.
Евгения Караджова, управител на "ЕСРИ България"
представи възможностите на ЕСРИ за ГИС решения за нуждите на транспортната инфраструктура.
Говорим за геоинформационните система за транспортната инфраструктура, която всъщност се отнасят за всички видове инфаструктура.
В България ЕСРИ ГИС управлява в АПИ тунели, мостове. В НКЖИ също има ГИС - там освен за железния път има информация и за кадастъра. Проектът в ДППИ е за мониторинг и информационна система на Черно море – с кейове и всичко необходимо за поддържката, в реално време. Тъй като има и екологична част за Черно море, в проекта се проследяват и щормове.
GEO Event Server интегрира Arc GIS данни, постъпващи в реално време от мобилни обекти, сензори, датчици, GPS и др. От събраните данни може да се направи графично изображение.
Важно е да знаем, че има три С-та – Система за информация, Система за сътрудничество, Система за разбиране. Това е огромен инструментариум, чрез който се обработва цялата информация - между хората в един екип, между екипите, между администрациите.По този повод искам да отбележа, че вече се използват нови технологии, но със стари манталитети и бизнес управление.
От новите технологии е Drone2Map for Arc Gis. Заснетата чрез него информация се обработва, а паралелно може да се изчисли обемът на изкопи и насипи. С новите технологии може да се оптимизира и работата на терен чрез едно приложение само - Workforce навигатор, колектор. Той с пъти намалява времето за работа и вложения ресурс.
Пламен Костов, ръководител на проект в "Станилов"ЕООД,
показа етап от изпълнението на проект за кейови места за обработка на товари и вертикална планировка на пристанищен терминал "Бургас Изток 2" (публикуван е отделен материал).
Павел Диковски, модератор на Панел 2 "Транспорт и транспортна инфраструктура, част 2 ",
може да бъде летописец не само на организираните от "Градът Медия Гру"п конференции за стратегическа инфраструктура, но и на развитието на пътищата. Той е на мнение, че пътната тема е най-интересната от инфраструктурната конференция. Негова е позицията, че е необходимо да се постави акцент върху работенето, върху съвременните иновативни средства и между другото сподели с аудиторията, че дипломната му работа отпреди 45 години е на тема "Тунелът под Шипка" със същите параметри, които и сега се залагат.
През следващия програмен период страната ни няма да получава средства за изграждане на пътища във вида, в който сега става това. Очаква се, че България вече ще се е научила да управлява финансите си за пътища и да ги поддържа със собствени средства - например събрани след въвеждане на тол-такси за товарните превозни средства над 3.5 тона и електронни винетки за леките автомобили.