Богатият чуждестранен опит в разрешаването на урбанистични ситуации, подобни на Тютюневия Град (ТГ) на Пловдив, показва, че успешното възпиране на процеса на деградация и трансформирането му в процес на градско обновяване и развитие са възможни единствено чрез провеждане на подходящи градски политики, балансирано удовлетворяващи и общественият и частният интерес. Често използвани са публично-частните партньорства между държавните и общински организации, частните собственици и бизнеса. Установяването на ПЧП е съпътствано като правило от публично информиране и медииране, както и от участието на гражданите чрез НПО.

Неотдавнашното разрушаване на един от тютюневите складове и опожаряването на други четири склада са само потвърждение на очевидното: в момента доминиращ в динамиката на Тютюневия град е частният интерес в отсъствие на обществено приет регламент. Практиката е доказала, че регулирането на подобни ситуации (т.е. зачитането на обществения интерес) не е възможно чрез прилагане единствено на административни методи, базирани на разпореждания ("да се изгради отново") и само на санкциониращи механизми ("да бъдат глобени"). Живите вериги на гражданското общество могат да предотвратят текущите конкретни актове на разрушаване, но не и да възпрат процесите на деградация, резултат от осъзнатото пасивно поведение на собствениците (случаят със Захарна Фабрика в София).

От друга страна, именно собствениците и частният бизнес могат да се превърнат в мощен градивен фактор, ако бъде формирана среда, стимулираща реализирането на икономически интерес. Известно е, че в общия случай възстановяването, консервацията и адаптацията на сгради и среда, културно наследство, е възможно или чрез благотворително инвестиране на излишъци (случаят на Тютюневия град не е такъв) или като част от цялостен проект, водещ до възвръщаемост на инвестицията и генериране на печалба. Т.е., става въпрос за подготвянето и осъществяването на успешна сделка между Общината и бизнеса. Подобни модели са възможни чрез създаване на мотивираща и финансово поощряваща среда (изгодни градоустройствени параметри; намаляване на данъците; безлихвените дългосрочни заеми и дори дотации). Водещи в примерите на успешни трансформации на сходна на Т Г среда са контролираното повишаване на плътността и интензивността на застрояване, както и определянето на режими на ползване, които позволяват създаване на интегрирана, богата и достъпна градска среда и инфраструктура, както и на сгради, генериращи успешен бизнес – услуги, разнообразни форми на хранене, рекреация, хотелиерство, рентиерство и др.

В условията на исторически формиралата се среда на вземане на решения у нас е малко вероятно процесът да стартира отдолу нагоре. Възможният градивен подход изглежда трябва да бъде иницииран отгоре надолу, при бързото идентифициране на всички заинтересовани играчи и въвличането им в диалог, насочен към коопериране и създаване на партньорства. Първостепенна задача ще бъде преодоляването на разрушеното доверие на гражданите на Пловдив, превърнало се в обществен израз на недоволство, резонирал и в международните медии. Ето защо, очертаването на визия и стратегия за развитие предполага и приобщаването на местните жители, които нямат предприемачески интереси, но ще бъдат засегнати от каквото и да било развитие на територията. Само в условията на ясни правила и доверие може да се стигне до дирижирана регенерация на Тютюневия град, включително с конвертиране на собственост върху земята (площ за публични пространства срещу повишено РЗП в останалата част от собствеността).
В този смисъл настоящото конкурсно участие не дава специфично решение, а симулира подход и възможен процес на регенерация. Представени са симулации на градоустройствен анализ, оценка на алтернативни схеми, последвана от избор на синтезиран вариант. Същият се разглежда като основа за последващите градоустройствено планиране, проектиране и дизайн. Предложени са и някои утвърдени в европейския опит техники особено подходящи за случая: формулиране на насоки за проектиране – guidelines; 3D застроителен план; брандиране на територията с отчитане на емоционалните нагласи и субективни фактори.

Основни принципи на концептуалния градоустройствен модел:
- Разглеждане на ареала на Тютюневия град като естествен завършек на главната пешеходна ос на Пловдив;
- Превръщане на ул. "Иван Вазов" в пешеходна с ограничен автомобилен достъп за местните жители;
-Създаване на вътрешна за Тютюневия град система от публични градски пространства: покрит площад; пешеходни улици; квартална градина с клуб;
- Доизграждане на уличната рамка на вътрешните улици, както и бул. "Христо Ботев";
- Осигуряване на паркиране за гости на бъдещия комплекс Тютюнев град чрез многоетажен гараж, достъпен от бул. "Христо Ботев";
- Съхраняване на специфичния мащаб и идентичност, определени основно от сградите на тютюневите складове и ул. "Иван Вазов";
- Фокусирано повишаване на плътност и КИНТ на застрояване срещу замяна с площ за публични пространства;
- Градиране от по-ниско към по-високо застрояване от ул. "Иван Вазов" към бул. "Христо ботев" с фиксиране на кота корниз;
- Ясно разграничаване на жилищната зона на Тютюневия град и опазване на характера й;
- Идеи за проекти-бизнес модели за ново ползване на складовете на база на образци от чуждата практика;
- Използване на покривитие на новите сгради като озеленени панорамни градини;
- Предложение за разработване на специфични насочващи Правила за застрояване и проектиране, вкл. 3D модел със статут на ПУП за целия Тютюнев град, както и система от елементи на градския дизайн.