Четвърта конференция в подкрепа на наземното развитие на магистрала "Струма" в участъка през Кресна прие, одобри и застава зад трасе, което запазва следата през Кресна в посока София – Гърция и предлага източен обход на дефилето за посоката Кулата – София.

Експерти в областта на пътното проектиране, пътното строителство, геологията, екологията, икономиката, урбанистиката, инженерните науки подписаха декларация, с която застават зад разработеното от "Пътпроект 2000" предпроектно проучване за трасе през Кресна. В посоката от Крупник до Сандански двулентовото трасе ще стане еднопосочно и ще "пренася" трафика от София към Кулата и Гърция. В обратната посока ще обходи от изток Кресненското дефиле на височина до 650 м с поредица от къси тунели и виадукти. Тунелите са 5, два от тях са с дължина до 350 м, другите са между 1000 - 1500 м. Големите виадукти са 7 – с височина към 100 м, 10 са по-ниските – с височина от 30 до 50 м, останалите съоръжения са 14. Проектната скорост за новото и съществуващото трасе ще бъде 80 км в час, което означава, че експлоатационната скорост ще бъде към 100-110 км в час.
Конференцията е организирана от Камара на строителите в България, домакин на събитието, открито от председателя на КСБ Светослав Глосов. На пресконференция след него беше обсъден напредъкът на проект АМ "Струма", лот 3.2.

Според Лазар Лазаров, председател на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" вариантът е определен като балансиран на последното заседание на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" това лято. Тогава е одобрено и заданието за доклад по ОВОС на източния обход. Завършеното проучване за ОВОС ще бъде внесено в Министерството на околната среда и водите през октомври, като през ноември се очаква резултат от Върховния експертен съвет на МОСВ по доклада за ОВОС. Предстои възлагане на идеен проект за лот 3.2 на АМ "Струма" на основа на одобрената следа с име "Източен обход". В първата четвърт на 2017 г. се очаква идейният проект да бъде завършен и да бъде обявен търг за изграждането на лот 3.2 на АМ "Струма". Аутобанът ще бъде завършен през 2020 г. След построяването на източния обход движението ще бъда пуснато по него и за една година ще бъде рехабилитирано и съществуващото трасе през Кресна.
Това е оптимистичният вариант за развитие на събитията.

Все още от АПИ и от проектантския екип не могат да кажат каква е стойността на новото трасе, тъй като няма проектосметна документация, която се прилага към идейния проект. Въпреки това трасето се определя като оптимално по отношение на трасе, екология, геология и параметри.
Всички експерти, които участваха в обсъждането, напомниха, че в Кресненското дефиле броят на жертвите и тежко ранените в пътно-транспортни произшествия е най-голям.

Ако лот 3.2 на "Струма" не бъде построен, ще се наложи да се връщат всички вложени в построените и строящите се части от магистралата средства, припомни инж. Лазар Лазаров.

В хода на обсъжданията експертите се върнаха към годините, когато за първи път активно се планираше изграждането на "Струма" - за олимпиадата в Гърция през 2005 година. Инж. Павел Диковски, председател на Българска браншова камара "Пътища", като се разрови в спомените си, разказа на аудиторията, че най-ранните проекти за алтернативен преход под Кресна са от 1973 г.
По време на обсъжданията отново бе споменат вариантът "етажерка" - трасе през Кресна, при което двете платна за движение са на различна височина - много добър и модерен вариант. На заседание той е отхвърлен от еколозите, защото според тях той двойно увеличава шума и замърсяването на Кресна. Същите еколози на същото заседание одобряват източния обход, напомни инж. Лазаров. За съжаление този факт се оказва краткотраен и Бернската конвенция се оказва сезирана за екологични неуредици в страната ни по повод лот 3.2 на магистрала "Струма". В конференцията от 27 септември участваха и представители на клъстера "Зелен транспорт", които включват в себе си и екологични организации - всички те застават за източния обход. Към тях се присъединява и Федерацията на потребителите в България. Нейният председател Емил Георгиев е сред основателите на най-първото екологични сдружение "Екогласност".