Петатата годишна водна конференция е опит за ретроспекция, желание да почерпим опит и вдъхновение от приложеното в другите страни, за да продължим реформите.
Така Добромир Симидчиев, председател на Съвета на директорите на ФЛАГ, изпълнителен директор на "Хидролиа", откри Петата годишна водна конференция "Реализиране на значими промени във водния сектор", организирана от вестник "Капитал".

Финансов инженеринг във водния сектор
240 млн. лева за водния сектор от Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 влизат във Фонда на фондовете. За първи път в помощ на държавните средства и фондовете от ЕС ( 2,3 млрд. лв. лева по ОПОС 2014- 2020) във водния сектор ще дойдат и частни средства - 240 млн. лева от ресурса по ОП "Околна среда" могат да бъдат удвоени с привличане на частен капитал чрез Фонда на фондовете, или през механизма на финансовия инженеринг.
Това каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на
Министър Василева описа рамката за развитие на водния сектор досега и през следващите години:
-Годишният ресурс на България от възобновяеми пресни води е 101 млрд. куб.м , което нарежда страната ни на осмо място в ЕС. България не е застрашена от воден стрес и засушаване, но ресурсът трябва да бъда използван разумно и ефективно.
-През първия програмен период на ОПОС бяха изградени или рехабилитирани 50 пречиствателни станции за отпадъчни води и беше положена над 2500 км ВиК мрежа.
-През периода 2014-2020 г. са предвидени 2.3 млрд. лв. за водния сектор. По първата покана от ОПОС 2014-2020 са отделени 751 млн. лв. за 17 общини.

Еврофондове ще получат съпричастните с ВиК реформата области
Областите, които се включиха във водната реформа, ще могат да се възползват от над 2 млрд. лв. европейски средства за инвестиции в подобряването на ВиК сектора, напомни министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. От всички 28 области само 4 все още не са съпричастни с водната реформа и с усилията ни да управляваме по-добре този ресурс, посочи регионалният министър. Областите, които участват в окрупняването и за които има избран единен ВиК оператор, ще могат да се възползват от над 2 млрд. лв., които Европейският съюз предоставя през този програмен период, отбеляза. Средствата са за подобряване на ВиК инфраструктурата и изграждане на пречиствателни станции.
Поради недоброто управление на сектора и остарелите ВиК системи загубите на вода в страната са недопустимо големи. Министър Павлова отчете, че до този момент е свършена работа по подобряване на законодателството за управление на водите и са реализирани успешно промените, на които се основават трите стълба на водната реформа Това са структурирането на 28 ВиК асоциации – по една за всяка област, сключването на договори между асоциациите и ВиК оператори за управление на ВиК активите и определянето на дългосрочна стратегическа визия за инвестициите в сектора. Направихме описание на състоянието на ВиК активите, за да знаем с какво разполагаме, и изградихме визията за следващите 15 години, каза министър Павлова.

От какво се нуждае водният сектор
Така стана ясно, че секторът се нуждае от 11 млрд. лв., избор на модел за развитие и добро управление. В края на конференцията първият въпрос, който постави модераторът на третия панел Малина Крумова, ръководител на Централното координационно звено, Структурни фондове в България, беше в отговор на бъдещите задачи:
-Страхува ли се бизнесът от частни вложения във ВиК сектора?
-Страхуват ли се потребителите от промяната?

Отговорът на участниците е: Нужна е комуникация.
Отговорът на министър Павлова в началото на конференцията беше: Трябва да бъдем двигатели на промяната във водния сектор.
Отговорът на министър Василева: Финансовият инженеринг.
Отговорът на Добромир Симидчиев: Да размишляваме върху представените от чуждите участници модели.

А те бяха на Израел, Белгия, Великобритания.