2016 - година на нов подход и управление на инфраструктурата




2016 година ще бъде година на презареждане на управлението и администрацията в пътния сектор. НК "Стратегически ифраструктурни проекти" ще се влее в Агенция "Пътна инфраструктура", което бе гласувано на първо четене в Народното събрание. Предстои проект за промяна, който се разглежда от НС. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова, по време на XI годишна инфраструктурна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България в Свързана Европа".
Предстои нов модел на управление на инфраструктурните процеси, отбеляза министър Павлова.
От гледна точка на стратегическите пътни проекти целта е да продължим усилията, така че България да се възползва максимално от стратегическата си географска позиция. България има вече приета стратегия за развитие на инфраструктурата,основни приоритети в която са довършване на:
- магистралния пръстен;
- вертикалните и хоризонтални пътни връзки;
- транзитните пътни коридори.
- По отношение на подобряване на републиканската пътна мрежа фокусът е върху довършване на АМ " Хемус", АМ "Струма", както и пътните направления Русе – Велико Търново, София – Калотина, София – Видин, тунелът под Шипка.
- 572 млн. евро е финансовият ресурс, с който разполага ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020". С него е невъзможно изпълнението на всички тези проекти, каза още министър Павлова. Средствата ще бъдат приоритетно вложени в довършването на Лот 3 на автомагистрала Струма.
- През 2016 г. със средства от ОПТТИ 2014 - 2020 ще продължи изграждането на участъка Благоевград – Крупник.
- Избрани се изпълнители за пътните участъци Благоевград – Крупник и Кресна – Сандански. В ход е процедурата за ОВОС за лот 3.2 Крупник – Кресна. Важно е да защитим както околната среда, така и живота на хората, преминаващи в този участък, уточни министър Павлова.
Ще се търсят бюджетни и други средства и за други ключови проекти:
- Довършването на участъка Русе – Велико Търново, като се започне с обхода на гр. Бяла, който е критичен. За него е в ход проектиране, престои направата на ОВОС.
- Проектът София – Калотина ще стартира с изпълнение на участъка Драгоман – сръбска граница, който по думите на министър Павлова е не по-малко сложен от Кресненското дефиле. Търси се най-доброто решение за тунела Железница от АМ " Струма". Със средства от националния бюджет и допълнително финансиране приоритетно ще се изгражда и АМ "Хемус", припомни министърът на регионалното развитие и благоустройство. С частично препроектиране ще се намали броят на пътните съоръжения и тунелите в етап 1, което ще доведе до намаляване необходимото финансиране и на допустимата скорост на движение по магистралния участък.
Първите 60 км от автомагистрала Хемус са разделени на 4 участъка. До юни 2016 г. предстои обявяване на търга за 10 км участък от Ябланица до Боаза.
За останалите 3- участъка, които са средно по 17 км, ще се направи препроектиране.
Ще се търсят бюджетни и други средства и за други ключови проекти:
- довършването на участъка Русе – Велико Търново, като се започне с обхода на гр. Бяла, който е критичен пътен участък. За него е в ход проектиране, престои направата на ОВОС.
- София – Видин, по-точно участъка Враца - Видин, като трасето е разделено на 4 участъка. Стартира се с обхода на гр. Димово, най-важната част от магистралното направление Враца- Видин, част от европейски транспортен коридор.
-Проектът София – Калотина стартира с изпълнение на участъка Драгоман – сръбска граница, който по думите на министър Павлова е не по-малко сложен от Кресненското дефиле.
- Бургас – Слънчев бряг е другото важно направление от пътните проекти, предвидени за 2016 г. Стартира се с обхода на Ахелой, следва трасето Поморие – Ахелой.
Това са важните стратегически пътни проекти, върху които ще бъде фокусът на АПИ и регионалното министерство през настоящата 2016 г.