Централна и Източна Европа отново са приоритет на инвестиционната карта
Антония Маврова, ръководител правна практика "Недвижими имоти и строителство", Kinstellar
Г-жо Маврова, както много професионалисти в сектора, преди месец вие се върнахте от "Експо Реал". Какви са най-големите сделки в сектора в Европа за последната година?
- Тази година Expo Real в Мюнхен даде изключително сериозна заявка за завръщащ се интерес към инвестициите в недвижими имоти. Инвеститорите поставят отново Централна и Източна Европа като приоритет на инвестиционната карта. Основният фокус са Полша и Чехия и на следващо място Унгария и Румъния. През последната година Kinstellar бе консултант по някои от знаковите сделки в региона, като основна тенденция е придобиването на големи портфейли от недвижими имоти. От основно значение е активите да бъде генериращи приходи, т.е. да съществуват валидно сключени и обвързващи наемателя дългосрочни договори за наем. Например в Чехия Kinstellar бе консултант по най-голяма сделка с недвижими имоти за 2015 г., а именно придобиването от фонда NOVA Real Estate, (менажиран от REDSIDE) на портфейл от активи (търговски обекти), притежавани от инвестиционния фонд Bluehouse.
В Унгария в момента също работим по придобиването на голям портфейл от 10 търговски обекта, като структурата на сделката е в процес на уточняване и преговаряне.
Наблюдаваме често и транзакции, свързани с прехвърлянето на портфейли от необслужвани кредити, обезпечени с недвижими имоти, намиращи се в повече от една юрисдикции.
Как стои България - видимост и интерес, място в региона?
- Нашите очаквания са, че инвестиционната активност ще засегне и България в близко бъдеще, но по-скоро като част от по-голяма регионална инвестиция, обхващаща активи в други съседни държави, като например Румъния, Сърбия и т.н. За съжаление обемът на потенциалните инвестиции в България не е достатъчно атрактивен за по-големите фондове и те биха погледнали към нашата държава като част от една по-голяма транзакция, обхващаща повече от една юрисдикции от Централна и Източна Европа. При многобройните ни дискусии потенциалните инвеститори обясняват своята относителна предпазливост по отношение на инвестициите на българския пазар с ниската ликвидност и непредвидимост как и кога ще могат да излязат от инвестицията.
Напоследък получаваме многобройни първоначални запитвания за правната рамка на сделките с недвижими имоти, регистрационен режим и сигурност на вписванията, което вярваме, че вече е някаква индикация, че инвестиционният интерес към България се засилва. От всички нас в този сектор зависи да дадем еднозначно позитивно послание и да се опитваме непрекъснато да промотираме България, защото вярвам, че тя по нищо не отстъпва на другите държави от региона.
Можете ли да коментирате последни големи придобивания в България и предизвикателствата, свързани с такъв тип транзакции?
- Моите наблюдения са, че в момента големите придобивания са на земя, предназначена за развитието на мащабни проекти с фокус върху офиси и висококачествени жилищни проекти. Инвеститорите се опитват да оптимизират строителния процес, като провеждат търгове за отделните етапи в строителството и се опитват чрез използване на утвърдени международни строителни стандарти като договорите FIDIC да създадат, от една страна, по-голяма прозрачност и яснота при разпределянето на рисковете между всички участниците в строителния процес и от друга - предвидимост за крайната дата на завършването на отделния обект. Следва да се отбележи, че голяма част от обектите, които се изграждат, са построени чрез използване на концепцията build-to-suit, като същите инкорпорират изискванията и стандартите на своите бъдещите наематели. Както споменах, често се осъществяват транзакции с портфейли от необслужвани кредити, обезпечени с недвижими имоти, разположени в различни държави. Последната ни сделка беше много интересна, защото обхващаше 6 юрисдикции и от нас се очакваше да предложим структура, която да позволи едновременно да се направи прехвърлянето на портфейла от кредитите и техните обезпечения с недвижими имоти, като последните следва да са съобразени с изискванията на всички 6 местни законодателства.