Панаирите в Мюнхен и Нюрнберг представиха възможности пред българския бизнес

Германо-българската индустриално-търговска камара с традиционна Баварска вечер в "Гьоте-институт"

От 20 години Мюнхенският панаир е представен в България. За това време седем пъти са се увеличили българските изложители и шест пъти - посетителите на събитията на изложението. Сред най-успешните събития на 52-годишното панаирното дружество са Expo Real, BAU, bauma. Бързото разрастване на бизнеса е причина за запълване на капацитета и на новия панаирен комплекс, който функционира от 1998 г., и за изграждане на две допълнителни халета. Това коментира д-р Михаел Пьолман, изп. директор по глобалните продажби на Мюнхенския панаир по време на традиционната годишна баварска вечер в столицата. Нашата цел е да стимулираме контактите на българския и германския бизнес, подчерта в обръщението си към гостите в сградата на "Гьоте институт" в София главният управител на ГБИТК д-р Митко Василев.
Катрин Ледерер, мениджър международни продажби на Нюрнбергския панаир, презентира дейността на панаирния център със 170 хил. кв. м изложбена площ и няколко нови халета в строеж поради засилен интерес към панаирните прояви. Създадената преди 41 години компания с 6 дъщерни дружества и 51 представителства в 111 държави отчита силна 2014 г. за българското участие в панаирните прояви с 1800 посетители и интерес към панаирни прояви за биопродукти и природна козметика като biofach, FachPack и др. В България дружеството се представлява от ГБИТК - Мичо Чипев.
NürnbergMesse е едно от 15-те най-големи панаирни дружества в света. Портфолиото му съдържа 120 изложбени прояви и конгреси в Нюрнберг и в цял свят. Годишно около 30 хил. изложители и 1.4 млн. изложители участват в проявите на компанията, която вече има дружества в Китай, Северна Америка, Бразилия, Италия и Индия. През 2014 г. дружеството регистрира общо 29 171 изложители, 1 320 000 посетители и 228.7 млн. евро оборот.

Михаел Пьолман, директор глобални продажби, Messe Muenchen:
Интернет не измества, а помага на панаирния бизнес

Г-н Пьолман, какво е значението на България като участие в панаирните изложения в Мюнхен?
- По-значително от други балкански държави като Хърватия например. Най-силна до момента беше 2013 г., когато общото участие на български дружества за цялата година е 1000 кв. м изложбена площ.

Какви са някои от параметрите на панаирното дружество?
- 353 млн. евро са продажбите на Messe München International при EBITDA 112 млн. евро за 2013 г., основните акционери са град Мюнхен и провинция Бавария. ISPO, EXPO REAL и f.re.e са сред най-големите годишни изложения всяка година, bauma е най-големият търговски панаир в света по заета площ, а BAU е лидер при строителните материали и технологии. IFAT е втората проява в Мюнхен по заети площи и през 2014 г. посреща 135 хил. изложители.

Как се развива бизнесът на Messe München в чужбина?
- Най-голям е успехът ни в Китай, където присъстваме с някои от основните си панаирни прояви и вече имаме 100 служители, а bauma China вече е третото по големина изложение в страната.
Индия и индийският пазар засега не се развиват с очакваните темпове, но също присъстваме с основните панаирни прояви.
bauma Africa в Йоханесбург през 2013 г. е първото излизане на изложението на африканския континент. През 2013 г. за първи път се проведе и IFAT India в Мумбай.
В Турция присъстваме чрез партньори и правим например IFAT Eurasia и SeSa Build, това е сериозен бързо развиващ се пазар.
Има и друга група държави като Бразилия например, където засега само наблюдаваме - страната има голям потенциал, но няма голяма експортна индустрия и работи повече за задоволяване на вътрешното търсене.

Как ще се развиват панаирите в бъдеще?
- Спомням си две такива дискусии - едната през 1999 г., когато навлизаше активно интернет, и втората - през 2011 г. с възхода на социалните мрежи. В крайна сметка нашите страхове се оказаха неоправдани - на bauma например продължават да бъдат представени 90% от съществуващите производители и търговци от страна на предлагането и от клиентите от страна на търсенето. Хората искат да видят и да говорят, така че интернет средата допълва изложенията, но не ги замества.

Потребителски вход